Тринидад и Тобаго

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тринидад и Тобаго
Trinidad and Tobago
      
Девиз: Together We Aspire, Together We Achieve
Заедно се стремим, заедно постигаме
Химн: Forged from the Love of Liberty
Местоположение на Тринидад и Тобаго
Местоположение на Тринидад и Тобаго
География и население
Площ5128 km²
(на 171-2о място)
СтолицаПорт ъф Спейн
10°40′00″ с. ш. 61°31′00″ и. д. / 10.666667° с. ш. 61.516667° и. д.
Официален езиканглийски
Население (2010)1 346 400
Гъстота на нас.267 души/km²
(на 48-мо място)
Управление
Формапарламентарна република
ПрезидентАнтъни Кармона
Министър-председателКамла Персад-Бисесар
История
от Великобритания31 август 1962
република от1 август 1976
Икономика
ВалутаТринидадски и тобагски долар (TTD)
Други данни
Автомобилно движениеляво
Код по ISOTT
Интернет домейн.tt
Телефонен код+1 – 868
ITU префиксTRD
Официален сайтwww.gov.tt
Тринидад и Тобаго в Общомедия

Тринидад и Тобаго (на английски: Trinidad and Tobago; на испански: Trinidad y Tobago; на френски: Trinité-et-Tobago), официално Република Тринидад и Тобаго, е държава от Карибския басейн, в непосредствена близост до северния бряг на Южна Америка. Тя е част от островната група Малки Антили. Намира се на 130 километра южно от Гренада до северния край на южноамериканския континент, на 11 километра от брега на североизточната част на Венецуела. Споделя морските граници с Барбадос на североизток, Гренада на северозапад, Гвиана на югоизток и Венецуела на юг и запад[1]. Столица е град Порт ъф Спейн.

Остров Тринидад е испанска колония от пристигането на Христофор Колумб през 1498 г., докато испанският губернатор Дон Хосе Мария Чакон е предал острова на британски флот под командването на сър Ралф Абъркромби през 1797 г.[2] През същия период остров Тобаго се прехвърля между испански, британски, френски, холандски и курландски колонизатори повече от всеки друг остров в Карибския басейн. Тринидад и Тобаго са предадени на Великобритания през 1802 г. по силата на Договора от Амиен като отделни държави и са обединени през 1889 г. Тринидад и Тобаго получава независимост през 1962 г. и през 1976 г. става република.

Към 2015 г. суверенната държава Тринидад и Тобаго има третия най-висок БВП на глава от населението, основан на паритета на покупателната способност (ППС) в Америка след САЩ и Канада.[3] Тя е призната от Световната банка като икономика с високи доходи. За разлика от повечето англоговорящи карибски страни, икономиката е предимно индустриална[4] с акцент върху петрола и петролните продукти; голяма част от богатството на страната се получава от големите запаси от нефт и природен газ.[5]

Тринидад и Тобаго е известен със своето карнавално празненство и като родно място на стилпан, лимбото и музикални стилове като калипсо, соца, паранг и чатни.[6][7]

История

 Основна статия: История на Тринидад и Тобаго

Тринидад и Тобаго са били обитавани от местното американско население – индианци. Тринидад е бил първо населен в предаграрния архаичен период преди 7000 години. В периода преди европейската колонизация Тринидад е бил окупиран от произхождащо от араваки племе. Индианското име на Тринидад било Каири или Айри, което в превод означава „Страната на колибрите“.

През 1498 г. Христофор Колумб става първият европеец посетил островите. Той нарича по-големия от тях „Светата троица“ (Тринидад). Тридесет и четири години по-късно те стават испанска колония, като от 1717 г. са подчинени на вицекралство Нова Гранада. През 1797 г. Тринидад е завладян от Великобритания, а през 1802 г. официално става британска колония, каквато през 1814 г. става и Тобаго. Административно обединение на двата острова се извършва през 1889 г. и едва през 1950 г. на Тринидад и Тобаго е предоставено вътрешно самоуправление. От 1958 г. са включени в Западноиндийската федерация. На 31 август 1962 г. са провъзгласени за независима държава в рамките на Общността. 1976 – Тринидад и Тобаго става република, страната е член на ООН от 1962 г.

Името на острова Тобаго се предполага, че произхожда от думата за тютюн – „tobacco“.

География

Проста карта на държавата
 Основна статия: География на Тринидад и Тобаго

Релефът на острова е смесица от планини и равнини. Най-високата точка в страната се намира в северната ѝ област – 940 м надморска височина. Климатът е тропичен с два годишни сезона. Сухият сезон е през първите 6 месеца, а дъждовният (известен още като ураганен) през втората половина на годината.

Главни пристанища: Порт ъф Спейн, Скарбъроу, Тембладора, Пойнт а Пиер, Пойнт Лисас.

Държавно устройство

 Основна статия: Държавно устройство на Тринидад и Тобаго

Тринидад и Тобаго е република с двукамарен парламент. Държавният глава е президента Джордж Ричардс. Президентът се избира чрез гласуване от избирателна колегия, в която са представени и двете камари на парламента (сенат и камара на представителите).

Министър-председателят се избира от президента. Обикновено това е човек, който се ползва с добро име в камарата на представителите и/или е лидер на партията, събрала най-голям брой гласове на последните избори. Тринидад и Тобаго е активен член на Карибската общност (CARICOM).

Административно деление

 Основна статия: Административно деление на Тринидад и Тобаго

Тринидад

Административно островът е разделен на 9 региона (графства) и 5 общини.

Региони (графства)
Градове със статут на общини

Исторически Тринидад е бил разделен на 8 енории със самостоятелно управление, но под обща опека на Сейнт Дейвид:

  • Карони
  • Маяро
  • Нарива
  • Сейнт Андрю
  • Сейнт Дейвид
  • Сейнт Джордж
  • Сейнт Патрик
  • Виктория

Тобаго

Островът има статут на самостоятелна територия. Административно е разделен на 7 енории.

Енории
  • 1. Енория Сейнт Андрю
  • 2. Енория Сейнт Дейвид
  • 3. Енория Сейнт Джордж
  • 4. Енория Сейнт Джон
  • 5. Енория Сейнт Мери
  • 6. Енория Сейнт Патрик
  • 7. Енория Сейнт Пол

Население

 Основна статия: Население на Тринидад и Тобаго

По-голяма част от населението живее в главните градове на страната. Трите най-големи града в Тринидад са: Порт ъф Спейн, Сан Фернандо и Чагуанас. Най-големият на Тобаго е Скарбъроу. Населението на страната е изключително многообразно, като основни групи са потомците на индийски преселници и негрите. В страната има многобройна китайска и арабска (от Сирия и Ливан) общности. Значителен е броят на мигрантите от други карибски острови, както и от Латинска Америка, по-специално Венецуела. По отношение на изповядваната религия испанското присъствие е оказало решаваща рола: католици – 34%, протестанти – 15%, индуисти – 25%.

Икономика

 Основна статия: Икономика на Тринидад и Тобаго

Брутният вътрешен продукт на Тринидад и Тобаго за 2000 г. е 11,2 млрд. щ.д. от който: селско стопанство 2%, промишленост 44%, услуги 54%. Характерен за страната е нефтодобивът и нефтопреработването, както и природният газ. Сравнително развити са химическата, нефтохимическата, хранително-вкусовата, строителната, металообработващата и полиграфическата промишленост. В селското стопанство се отглеждат захарна тръстика, банани, цитрусови култури, ананаси, какао, кафе, тютюн, ориз, кокосова палма, но животновъдството е слабо развито с изключение на риболова. Интересен факт е, че в страната няма жп линии. Пътищата са с обща дължина от 8320 км. Изградени са 1051 км петролопроводи, 904 км газопроводи и 6 летища. Страната разполага с 2439 бр.р.т. търговски флот. Износ: 3,2 млрд. щ.д. за 2000 г. – петрол и петролни продукти, химикали, стоманени продукти, торове, захар, какао, кафе, цитруси, цветя (САЩ, държавите от Карибския басейн, Централна и Южна Америка, Европейският съюз).

Внос: 3 млрд. щ.д за 2000 г. – машини и транспортно оборудване, промишлени стоки, хранителни продукти, животни (САЩ, Латинска Америка, Европейският съюз, Япония).

Култура

Празници

ДатаНаименованиеЗабележка
1 януариНова година
ПроменливКарнавал Понеделник и вторник преди първия ден на великите пости
Променлив Ейд-ул-Фитр (Eid-ul-Fitr)
ПроменливВеликденРазпети петък
30 март Spiritual Baptist/Shouter Liberation DayПървата страна в света, която признава Свръхестествената баптистска вяра
ПроменливХристово тяло
30 май Ден на пристигането на индийците (Indian Arrival Day)
19 юниДен на труда
1 август Ден на освобождението
31 август Ден на независимостта
24 септември Ден на Републиката
ПроменливДивалиИндуски празник
25 декември Коледа
26 декември Ден след Коледаангл. Boxing Day – „ден на подаръците“

Източници

  1. ↑ Договор между Република Тринидад и Тобаго и Република Венецуела за определяне на границите на морските и подводните зони, 18 април 1990 г.
  2. ↑ Carmichael, с. 40 – 42.
  3. ↑ Международен валутен фонд. "Доклад за избрани страни и субекти". База данни за световните икономически перспективи, октомври 2017 г.
  4. ↑ "Кратка информация за Тринидад и Тобаго". Световната банка. Архивирано от оригинала на 12 януари 2007 г.
  5. ↑ "Профил на Тринидад и Тобаго – Общ преглед". BBC News. Получено на 13 септември 2014 г.
  6. ↑ "What is Chutney Music?"
  7. ↑ www.destinationtnt.com

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тринидад_и_Тобаго&oldid=9363693“.