Направо към съдържанието

Тристранен пакт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за военния блок от Втората световна война. За военния блок преди Първата световна война вижте Троен съюз.

Тристранен пакт
Японското посолство в Берлин с флаговете на трите държави, основатели на пакта, септември 1940 г.
Японското посолство в Берлин с флаговете на трите държави, основатели на пакта, септември 1940 г.
Информация
ВидВоенен съюз
Подписване27 септември 1940 г.
МястоБерлин, Германия
Изтичане1945 г.
Подписали България
Унгария Унгария
Първа словашка република Словакия
Румъния
Югославия Югославия
Независима хърватска държава Хърватия
Тристранен пакт в Общомедия
Японски плакат „Добри приятели от три страни“ с ликовете на Адолф Хитлер, император Хирохито и Бенито Мусолини

Тристранният пакт е военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония, основен участник във Втората световна война. Към него се присъединяват Унгария, Румъния, България, Словакия и Хърватия.

Тристранният пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.

На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония. Предвижда създаването на Нов световен ред. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.

Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта „Молотов – Рибентроп“, подписан през август 1939 г.

С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.

Присъединяване на други държави

[редактиране | редактиране на кода]
Протоколът за присъединяване на България към пакта, 1 март 1941 г.

На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния, Словакия, а Югославия става член на Оста на 25 март 1941 г., но излиза от пакта два дни по-късно, след извършен държавен преврат от пробритански сили).

На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Междусъюзническата война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от 20 януари, тържествено в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус-Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.

Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939 – 1945 г.).

Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г.

Член 1. Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа.

Член 2. Германия и Италия признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източно-азиатско пространство.

Член 3. Германия, Италия и Япония са съгласни да си сътрудничат на посочената по-горе основа. Те поемат задължение да се поддържат с всички политически, стопански и военни средства, в случай че едната от трите договарящи се страни е нападната от друга държава, която не участва в Европейската война и в китайско-японския конфликт.

Член 4. За осъществяване целите на настоящия пакт се създава без отлагане смесена комисия, назначена от правителството на Япония, правителството на Германия и правителството на Италия.

Член 5. Германия, Италия и Япония заявяват, че даденото споразумение в никакъв случай не засяга политическия статут на съществуващото в сегашния момент споразумение между трите държави и Съветския съюз.

Член 6. Настоящият пакт влиза в сила от момента на неговото подписване. Срока на действие на пакта е десет години от деня на влизането му в сила. Договарящите се страни по искане на една от държавите, сключили пакта, обсъждат въпроса за неговото преразглеждане във всеки момент до изтичането на този период.[1]

На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива № 21, план Барбароса за нападение срещу СССР.

  1. Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г., с. 150