Тритий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тритий е радиоактивен изотоп на водорода. Ядрото на тритий е изградено от един протон и два неутрона, докато ядрото на протий (най-често срещаният изотоп на водорода) съдържа един протон и 0 неутрона.

Разпад[редактиране | edit source]

Тритий има няколко различни експериментално-доказани стойности на период на полуразпад. Според Националния Институт по Стандарти и Технологии стойността на полуразпад на тритий е 4 500±8 дни (приблизително 12.33 години). Разпада се до хелий-3 по реакцията:

13T —> 23He + e- + v3-

и се освобождава 18.6 keV енергия. Електрона има средна кинетична енергия - 5.7 keV, а останалата част от енергията се освобождава, като кинетична енергия на почти недетектеруемото електроно антинеутрино. Ниско енергийната бета радиация излъчена от тритий не може да проникне през човешката кожа, следователно тритий е опасен само, когато е вдишан, погълнат или ако е във водни молекули - при тритиевия оксид или т.нар. свръхтежка вода, погълнат от порите на кожата. Малката енергия на тритий също така затруднява откриването на тритиевото съединение.

Свойства[редактиране | edit source]

Тритий има атомна маса 3.0160492.

Радиолуменисцент 1.2 Curie 4" x .2" титаниевите мускали са просто пълнени с тритиев газ мускали, чиято вътрешна повърхност е покрита с фосфор

. Представлява газ в обикновени условия. Тритий фигурира забележително много в сферата на термоядрен синтез.

Опасности за здравето[редактиране | edit source]

Тритий е частично подобен на водород, което го прави силно активен към OH - HTO, също така може лесно да образува органични връзки (OBT). HTO и OBT могат лесно да бъдат поети лесно чрез пиене на органични хранителни продукти, които ги съдържат. Т.к. тритий е силна бета-частица не е опасна отвън, но радиацията, която излъчва може да бъде опасна, само когато е вдишан или погълнат.