Направо към съдържанието

Тритий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тритият е радиоактивен изотоп на водорода. Ядрото на трития е изградено от един протон и два неутрона, докато ядрото на протия (най-често срещания изотоп на водорода) съдържа един протон, но не съдържа неутрони.

Тритият има няколко различни експериментално-доказани стойности на период на полуразпад. Според Националния институт по стандарти и технологии периодът на полуразпад на трития е 4500±8 дни (приблизително 12,33 години). Разпада се до хелий-3 по реакцията:

Освобождава се 18,6 keV енергия. Електронът има средна кинетична енергия 5,7 keV, а останалата част от енергията се освобождава като кинетична енергия на почти неуловимото електронно антинеутрино. Нискоенергийното бета-лъчение не може да проникне през човешката кожа, следователно тритият е опасен само когато е вдишан, погълнат или ако във вид на водни молекули (т.нар. свръхтежка вода) е погълнат от порите на кожата. Малката енергия на трития също така затруднява откриването на тритиевите съединения.

Радиолуменисцент 1.2 Curie 4" x .2" титаниевите мускали са просто пълнени с тритиев газ мускали, чиято вътрешна повърхност е покрита с фосфор

Тритият има атомна маса 3,0160492. При нормални условия представлява газ. Участва в термоядрения синтез.

Опасности за здравето

[редактиране | редактиране на кода]

Тритият е подобен на водорода, което го прави силно активен към хидроксилните групи, така че лесно образува водни молекули HTO. Също лесно образува органични съединения. HTO и органичните съединения с тритий могат лесно да бъдат погълнати чрез храната и водата. Тъй като тритият е силно радиоактивен, това създава опасност.

  1. amdc.in2p3.fr // Посетен на 1 март 2017 г.