Трифили (дем Дескати)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Трифили.

Трифили
Τριφύλλι
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемДескати
Надм. височина480 m
Население141 души (2011 г.)
Пощенски код511 00

Трифили, също Синица, Синца, Синища, Сленица (на гръцки: Τριφύλλι, катаревуса Τριφύλλιον, Трифилион, до 1927 година: Σύνιστα, Синиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 480 m надморска височина,[2] на около 35 km югоизточно от град Гревена, на географската граница на Македония с Тесалия. На юг граничи с тесалийското село Аспроклисия

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В местността Лубница край селото се намира богатата на стенописи църква „Успение Богородично“, издигната в начало на XVIII век. В същата местност се намира и църквата „Свети Георги“. Храмът в самото Трифили е посветен на Свети Харалампий и на Св. св. Константин и Елена,[3] а гробищният „Успение Богородично“ е от XVIII век.[4][5]

В края на XIX век Синица е гръцко християнско село в югоизточния край на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Сленица (Сница) живеят 158 гърци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сленица е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 26 къщи.[7]

Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Синца (Σίντσα) има 110 гърци християни.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Синица влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Трифили (в превод – детелина).[2]

Населението произвежда жито, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 135[2][10] 151[2] 164[2] 210[2] 205[2] 273[2] 245[2] 199[2] 198[2] 184 141

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 129. (на македонска литературна норма)
  3. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
  4. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 202.
  5. ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 12 юни 2018. (на гръцки)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  8. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 129-130. (на македонска литературна норма)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31