Триъгълник на смъртта (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Триъгълник на смъртта.

Триъгълникът на смъртта е широкоразпространен жаргонен термин, разпространен сред военнослужещите в Българската народна армия от началото на 1960-те до края на 1990-те години. Той се отнася за 3-те района с военни поделения край Елхово, град Грудово (днес Средец) и граничното село Звездец в Югоизточна България.

Название[редактиране | редактиране на кода]

Триъгълникът на смъртта се появява като термин сред българските войници заради близостта на 3-те армейски поделения до границата с Турция и отдалечеността им от столицата София. Военната служба в 3-те поделения е считана за изключително тежка поради факта, че в по-голямата част от периода на използване на термина Народна република България е член на Организацията на Варшавския договор, а презграничната Турция, считана тогава за основен противник на страната, е член на Организацията на Северноатлантическия договор.

Освен с тежката военна служба 3-те казармени района са известни сред наборните войници и с малкото дни, които им се отпускат за домашен отпуск. Част от българските военни, които вземат участие в Пражката пролет през 1968, са именно от Триъгълника на смъртта.

По неписано правило в 3-те поделения (днес те са закрити) са изпращани предимно млади офицери, жадни за успешна военна кариера. Голяма част от наборните военнослужещи, които са се провинили в други военни поделения в страната, също са изпращани в някое от тези 3 поделения.

Терминът добива широка популярност в българската армия през 1970-те и 1980-те години, когато много от командирите заплашват наборните войници с командироване в "Триъгълника на смъртта". Така терминът се превръща в нарицателно име за тежка военна служба дори за наборните войници, които никога не са служили в някой от трите района.