Три уши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Три уши
Три уши, поглед от Драгоманското блато
Три уши, поглед от Драгоманското блато
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.909° с. ш. 22.964° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Софийска област)
Част от Стара планина
Най-висок връх Чавчи камък
Надм. височина 897,6 m

Три уши е планински рид в Западна Стара планина, Софийска област, в най-западната част на Софийската котловина.

Ридът се простира от запад на изток на протежение от 10 км и ширина от 2 – 2,5 км. На юг склоновете му достигат до най-западната част на Софийската котловина, където е разположено Алдомировското блато, на запад чрез ниска седловина се свързва със Забелски рид, а на север Драгоманското блато го отделя от планината Чепън. На изток се понижава и постепенно преминава в силно окарстеното Раниловско поле.

Целият рид е съставен от височините Три Уши, Мека Црев и Леща. Най-висока точка е връх Чавчи камък (897,6,6 м[1]), разположен в западната му част, на около 2 км югоизточно от град Драгоман. Билото му е остро и назъбено, а склоновете му са стръмни, силно окарстени и обезлесени. Изградена е от юрски варовици.

В северозападното му подножие е разположен град Драгоман. Там преминава и участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Калотина“ – София – Пловдив – ГКПП „Капитан Андреево“, а успоредно на него и участък от трасето на жп линията Белград – София – Истанбул.

Три Уши е известен с боевете между българските и сръбските войски, решили изхода на Сливнишкото сражение през ноември 1885 г.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

С това име се означава ясно обособена група възвишения между Драгоман на запад и приблизително Беледие хан на изток[2]. От север и от юг тя е ограничена от две полета. В северното се разполагат Драгоманското блато и селата Големо Малово и Мало Малово, както и Василовци. В южното са Алдомировското блато и селата Опицвет, Безден, Богьовци и Петърч. В североизточния си край Три уши на практика опира в южните склонове на Чепън – там, където е село Цръклевци. Най-проблематична е източната граница на тази група възвишения, където тя плавно прелива в Мала планина. Беледие хан, надвиснал над долината на Крива река, е безспорна югоизточна точка. Спорно е обаче дали оттук границата върви право на север по трасето на съвременното шосе Беледие хан – Бучин проход или е зададена от долината на Крива река до водослива ѝ с Дръмшенска река, а оттук насетне нагоре по Дръмшенска река до нейните извори. На практика триъгълникът между селата Беледие хан, Понор и Дръмша, увенчан от върховете Бакин кръст, Голямото било и Курилова могила, е „ничия земя“ между Три уши и Мала планина. В посока изток-запад групата е дълга 19 км (или 23, ако се продължи на изток до водослива на Крива и Дръмшенска), а максималната ѝ ширина е 8 км (по мислената линия Василовци-Безден/Опицвет).

В рамките на масива се различават много ясно два дяла – западен и източен. Западният е тесен, издължен и се вие подобно на змия между Драгоманското и Алдомировското блато. Той започва като тесен и нисък рид, увенчан от върховете Рудина и Синоглав, след което преминава в група от няколко ясно обособени възвишения, разделени едно от друго с дълбоки седловини. Това са същинските „Три уши“: върховете Чавчи камък, Пуклина и Дръмски връх. Последният е отделен чрез много дълбока и характерна клисура от източния си съсед – Мека црев. От източните склонове на Мека црев западният дял прелива плавно в източния, който има разлат, платовиден характер и се разделя на няколко рида/била в посока запад-изток, отделени от плитки долини. Централният рид върви право на изток през върховете Леща, Попа и Попова глава, за да достигне шосето Беледие хан – Бучин проход точно при разклона за село Понор. Южно от него има друг рид, в южното подножие на който са селата Опицвет, Безден и Богьовци. Северно от главното било е третият рид, започващ при връх Ковачица на запад, преминаващ през Ручо бърдо и Градище (998 м н. в.), който връх е и най-високата точка на цялата група възвишения. Северно от рида, в малка котловина североизточно от връх Градище, е сгушено село Понор – единственото село вътре във възвишенията, на север от което е и последният рид, започващ между селата Василовци и Цръклевци и завършващ нейде между Понор и Раниславци.

Тези карстови възвишения са практически напълно лишени от дървесна растителност. Билните има части са затревени и – особено в западния дял, както и в района на връх Градище – със силно камениста повърхност. Храстово-дървесна растителност се среща основно в чашите на десетките понори, осеяли най-вече повърхнината на платовидната източна част, както и по северните склонове на „същинските три уши“ в западната част. Вода по високите части няма за разлика от подножията, където бликат големи карстови извори, даващи условия за живот на околните села и захранващи двете вече споменати блата.

Три уши е оголено, каменисто и безводно възвишение. Изградено е от горноюрски карбонатни скали. Повърхността му, особено в източната част, е осеяна с валози и понори. Повърхностен отток почти липсва. В подножията обаче бликат буйни извори. Известни са Алдомировските, Безденските и др. 

В Три уши се намира х. Люляка (с капацитет 24 места). Тя е на самата граница със Софийска планина, в долината на Крива река (на десния бряг), и в туристическо отношение повече гравитира към Софийска и Мала планина. 

Изходни пунктове за Три уши са гр. Драгоман, селата Големо Малово, Васильовци, Цръклевци, Понор, Безден и Беледие хан. 

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „България“, т. 7 (Издателство на БАН, София 1996), стр. 70
  2. http://bghiking.weebly.com/105810881080-109110961080.html

Източници[редактиране | редактиране на кода]