Троен съюз (1668)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи ХІV по време на обсадата на Дуе през Деволюционната война, худ. Шарл Льобрюн

Тройният съюз от 1668 г. (на английски: Triple alliance of 1668) е политически и военен съюз между кралство Англия, кралство Швеция и Обединените нидерландски провинции, сключен през януари 1668 г. с цел прекратяване на френската инвазия срещу испанските владения по време на Деволюционната война. Появата му принуждава френския крал Луи ХІV да сключи с Испания мира от Аахен, но той приема действията на неговите досегашни съюзници като предателство. С активната му дипломация съюзът е разрушен, с което се подготвя война против провинциите (т. нар. Холандска война 1672 – 1678).

Ситуацията към 1668 г.[редактиране | редактиране на кода]

Франция и Обединените провинции са стари съюзници в борбата им против Испания. Те си помагат в края на ХVІ век, както и по време на Тридесетгодишната война. Франция е техен съюзник включително и в току-що завършилата втора Англо-холандска война (1665 – 1667). Откакто обаче Луи ХІV взема самостоятелно властта и въз основа на брака си с Мария-Тереза издига претенции за испанското наследство, холандците са разтревожени. По това време в Обединените провинции цари особен републикански ред начело с умния Ян де Вит (1653 – 1672).[1] Той вероятно е първият държавник, който разбира, че след Пиренейския договор от 1659 г. не Испания, а Франция е най-голяма сила, следователно и заплаха в западна Европа. През 1667 г. Луи атакува испанските владения в Нидерландия с намерението за отнеме голяма част от тях. Ян де Вит е уплашен, защото така Франция би разрушила просперитета на неговата държава[2] и става инициатор за създаването на съюза.

Всички историци са единодушни, че Луи не е имал в този момент никакви агресивни намерения към нидерландската република. Тъй като е коректен партньор, той смята, че холандците ще го оставят да завземе Испанска Нидерландия. Само че вече започва да се формира концепцията за защита на южна Нидерландия от френското посегателство – от гледна точка на холандците, за да служи като буфер, а от гледна точка на англичаните, за да не се използват фламандските брегове за атака срещу тях. Тази концепция ще се превърне в следващите десетилетия във водеща идея на англо-холандската политика към Франция,[3] а по-късно и към Германия.

Ян де Вит
Сър Уилям Темпъл

Създаване на Тройния съюз[редактиране | редактиране на кода]

Задкулисният играч в преговорите е австрийският император Леополд І, който също е разтревожен от възхода на Франция. Той обаче има договор за подялба на испанското наследство с нея и не може да участва явно в съюза.[4] Трудно е да се прецени влиянието на неговия посланик в Лондон граф Лисола, но вероятно той предизвиква първите разговори. Сър Уилям Темпъл, английският посланик в Хага, играе главната роля в това да убеди Ян де Вит, че заплахата е голяма и за двете страни. Първоначално английският крал Чарлз ІІ предлага таен съюз на Луи ХІV срещу сериозна субсидия, но френският крал отказва, защото разчита на съюза си с холандците. Де Вит се надява, че дори само слуховете за англо-холандско сближение ще обуздаят амбициите на Луи, но не става така. Тогава холандецът се обръща към Швеция за включване в съюза. Кралство Швеция е могъща протестантска сила, чието славно участие в Тридесетгодишната война дълго ще се помни. Тя е традиционен френски съюзник, но това се обуславя най-вече от редовните субсидии. Когато де Вит предлага те да се заменят с холандски, не остава пречка Стокхолм да приеме участието си в съюза. Така трите най-големи сили в северна Европа застават една до друга срещу френските амбиции.

Договорът е подписан на 23 януари 1668 г.[5] в Хага с официалната заявка, че цели спиране на войната и осъществяване на арбитраж между Франция и Испания.[6] Има обаче и тайна клауза, съгласно която трите държави ще използват военна сила, ако някоя от воюващите страни откаже арбитража. В този смисъл очевидно се има предвид Луи ХІV. В действителност той приема арбитраж, а по-късно и да прекрати войната, защото армията му не е подготвена за дълга война с толкова много противници. Изоставя повечето си завоевания, включително цялото Франш-Конте и задържа само крепостите Шарлероа и Турне в Нидерландия.

Разрушаване на съюза[редактиране | редактиране на кода]

Луи ХІV е обзет от справедлив гняв и без да се интересува от действителните инициатори, обвинява Ян де Вит за провала на войната си. От трите договорили се страни само холандците са имали с него съюзен договор, така че той решава да се разправи с тях, като подготви изолирането и разгрома им. Той възлага на своя външен министър Юг дьо Лион да откъсне Англия и Швеция от тях. Лион безсрамно използва най-сладката примамка на големите субсидии и постига желания резултат. През 1670 г. Луи и Чарлз ІІ сключват тайният договор от Доувър, според който Англия ще подкрепи Франция във война срещу Обединените провинции и ще приеме католицизма. На следващата година и Швеция възстановява съюза си с Франция срещу пари. Така Тройният съюз е заменен от съюз срещу холандците, предадени за пари от съюзниците си. Така умело е подготвена изолацията на Провинциите, че когато Франция ги напада през пролетта на 1672 г., те са съвършено неподготвени.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Най-подробното изследване за неговата политика е G. A. Lefèvre-Pontalis, John De Witt, grand pensionary of Holland or Twenty years of a parliamentary republic, Boston 1885
  2. Arthur Hassall, Louis XIV and the Zenith of the French Monarchy, New York 1902, p. 156
  3. J. R. Jones, Charles II, royal politician, London 1987, p. 87
  4. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, София 2015, т. І, с. 123
  5. По други сведения 13 януари, виж Hassall, Louis XIV and the Zenith..., p. 156
  6. John Wolf, Louis XIV, New York 1968, p. 207
  7. Lefèvre-Pontalis, John De Witt..., p. 231