Троя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за античния град. За филма вижте Троя (филм).

Троя
Wilusa
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.)
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.)
Местоположение
Marmara Region location map.svg
39.9575° с. ш. 26.2389° и. д.
Троя
Местоположение в Мармара
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
ВилаетЧанаккале
Археология
Видзаграден град
ЕпохаБронзова епоха
Сайтmuze.gov.tr/muze-detay?sectionId=TRV01&distId=TRV
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеArchaeological Site of Troy
РегионЕвропа и Северна Америка
Типкултурно наследство
Критерийii, iii, vi
Вписване1998
ID849
Троя в Общомедия

Троя (на старогръцки: Τροία, а също и Илио́н (на гръцки: Ἴλιον)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море. Известен е като място на Троянската война, описана в Илиада – едната от двете древногръцки епически поеми, приписвани на Омир. До към средата на XIX век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.

Бутафорният Троянски кон от филма „Троя“, подарен от Брад Пит на турския град Чанаккале, в чиито околности са снимани някои сцени.

Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че всъщност с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха[1].

Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

История на разкопките[редактиране | редактиране на кода]

Докато древните елини са вярвали в истинността на „Илиада“, учените от XVII – XVIII век приемат Троянската война по-скоро като мит, отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие (на френски: Jean Baptiste LeChevalier) започва да търси Троя по крайбрежието на Мраморно море. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбашъ [2][3], като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Хълмът Хисарлък като алтернативно място е посочен за първи път от шотландеца Чарлз Макларън [4][5] през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, който дори закупува парцел на Хисарлъка и започва разкопки през 1865 г. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански ферман с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от древни селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива крепостни стени и порта, а малко по-късно и златно съкровище.

След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд (на немски: Wilhelm Dörpfeld) (1893 – 94) и по-късно американецът Карл Блеген (на английски: Carl W. Blegen) (1932 – 38)[6][7].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Преди разкопките височината на Хисарлъка е 32 м спрямо околната равнина. Разкрити са много струпвания на руини, но има ясно различими пластове. Шлиман и Дрьопфелд различават девет различни пласта, съответстващи на девет различни периода на строеж на структури, последвано от тяхното обитаване и разрушаване. В края на всеки период, когато селището е разрушено (обикновено от пожар, земетресение или от двете заедно) оцелелите жители, вместо да разчистват развалините, просто ги подравняват и строят отгоре новото селище[1].

Деветте основни периода са означени с римските цифри I до IX, започвайки отдолу, от най-старото селище Троя I. В историческите периоди между I и VII Троя е била укрепена твърдина, столица на Троада и резиденция на царя и неговия двор. Повечето от местното население са били фермери и са живеели извън крепостните стени, но по време на опасност са се укривали в крепостта. Троя I до V съответстват грубо на Ранната бронзова епоха (ок. 3000 до 1900 пр.н.е.). Цитаделата на Троя I е малка, не повече от 90 м в диаметър. Оградена е от масивна стена с порти, крепостни кули и съдържа около 20 правоъгълни жилища. Троя II е два пъти по-голяма и има по-високи, наклонени каменни стени. Вътре е бил разположен акропол с царския дворец и други жилища на знатни хора, построени от тухли по план мегарон. Този град престава да съществува след пожар и Шлиман погрешно го посочва като Омировата Троя. В слоя от изгорели развалини е намерено съкровището от златни предмети, което Шлиман нарича „съкровището на Приам“. Опожаряването на Троя II изглежда е последвано от период на икономически упадък, защото макар всяка от цитаделите на Троя III, IV и V да е по-добре укрепена и малко по-голяма от предшестващата я, жилищата вътре в крепостните стени са много по-малки и по-близо разположени отколкото в Троя II[1].

Троя VI и VII могат да се свържат със средната и късната Бронзова епоха (ок. 1900 до 1100 пр.н.е.). В този период Троя е обитавана от жители, въвели одомашнени коне в района. Те разширяват града и издигат великолепна стена от сечен варовик със средна височина 4,5 м. Тя е удебелена в основата и на места се издига до над 5 м.отбранителни валове и наблюдателни кули. Цитаделата е около 200 на 140 м и вътре в нея върху концентрични тераси са построени големи къщи. Троя VI е разрушена от силно земетресение малко след 1300 пр.н.е. Според Дьорпфелд именно това е Омировата Троя, но вида на разрушението не се съгласува с разказа за оплячкосване на града според гръцката традиция. Освен това, според откритата в развалините вносна микенска керамика датирането би било преди Троянската война[1].

Оцелелите след земетресението бързо възстановяват града – кратко просъществувалата Троя VIIa. Руините са подравнени и отгоре застроени с нови сгради, близко разположени една до друга и заели плътно пространството вътре в крепостните стени. Почти във всяка къща има един или няколко питоса, вкопани дълбоко в земята, като само гърлото е на нивото на пода. Продължителността на живот на Троя VIIa вероятно е около едно поколение. Струпването на къщите и мерките за запасяване с храна предполагат подготовка за обсада. Този град е разрушен от опустошителен пожар, а останките от човешки кости, намерени в някои къщи и по улиците, затвърждават мнението, че градът е превзет, оплячкосан и опожарен от врага. Според намерената микенска керамика, краят на Троя VIIa е настъпил между 1260 и 1240 пр.н.е. Американската експедиция на Карл Блеген в края на 30-те години на XX век стига до извода, че Троя VIIa най-вероятно е столицата на цар Приам, разрушена от армията на Агамемнон[7][1].

Частично възстановената Троя VIIb е заселена от нови жители с по-ниско ниво на материална култура и изчезва напълно през 1100 пр.н.е. През следващите четири века мястото е на практика изоставено. Около 700 пр.н.е. в Троада започват да пристигат гръцки заселници. Троя е населена отново под елинизираното име Илион, това гръцко селище е Троя VIII. Римляните го превземат и плячкосват през 85 г. пр.н.е., но още същата година римският генерал Сула го възстановява. В римския град, известен като Троя IX, император Август и следващите след него строят хубави сгради. След основаването на Константинопол (324 г.) Илион запада[1].

Открити културни пластове[редактиране | редактиране на кода]

Сечение на Хисарлъка според стратиграфия на Вилхелм Дьорпфелд
Археологически план на разкритите слоеве

Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:

  • Троя I 3000 – 2600 г. пр.н.е.
  • Троя II 2600 – 2250 г. пр.н.е.
  • Троя III 2250 – 2100 г. пр.н.е.
  • Троя IV 2100 – 1950 г. пр.н.е.
  • Троя V: XX – XVIII век пр.н.е.
  • Троя VI: XVII – XV век. пр.н.е.
  • Троя VIh: късната бронзова епоха, XIV век пр.н.е.
  • Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 г. пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
  • Троя VIIb1: XII век пр.н.е.
  • Троя VIIb2: XI век пр.н.е.
  • Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
  • Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
  • Троя IX: Елинистичната епоха, I век пр.н.е.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Troy ancient city, Turkey. // Енциклопедия Британика. Посетен на 19 октомври 2017. (на английски)
  2. Voyage de la Troade
  3. Schliemann 1881, с. 184 – 191.
  4. Maclaren, Charles. A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell. Bibliobazaar, 2010. ISBN 1-146-73161-2. Посетен на 28 декември 2014.
  5. Schliemann 1881, с. 189.
  6. Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902
  7. а б Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]