Троя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за античния град. За филма вижте Троя (филм).

Троя
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.).
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.).
Местоположение
Turkey relief location map.jpg
39.9575° с. ш. 26.2389° и. д.
Троя
Местоположение в Турция
Страна Флаг на Турция Турция
Археология
Вид Град
Епоха Бронзова епоха
Световно наследство на ЮНЕСКО
Име Archaeological Site of Troy
Регион Европа и Северна Америка
Тип Културно
Критерий ii, iii, vi
Вписване 1998
ID 849
Троя в Общомедия

Троя (на старогръцки: Τροία, а също и Илио́н (на гръцки: Ἴλιον)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море. Известен е като място на Троянската война, описана в Илиада – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на Омир. До към средата на 19 век съществуването му е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.

Бутафорният Троянски кон от филма „Троя“, подарен от Брад Пит на турския град Чанаккале, в чиито околности са снимани някои сцени.

Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха[1].

Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

История на разкопките[редактиране | редактиране на кода]

Още в края на 18 век французинът Льо Шевалие (Jean Baptiste LeChevalier) започва да търси Троя по крайбрежието на Мраморно море. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбаши [2][3], като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Алтернативното място – хълма Хисарлък – е посочено за първи път от шотландеца Чарлз Макларън [4][5] през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, закупил земя на Хисарлъка и започнал разкопки през 1865 г.. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански ферман с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива крепостни стени и порта, а малко по-късно и златно съкровище.

След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд (Wilhelm Dörpfeld) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен (Carl W. Blegen) (1932 – 38)[6][7].

Открити културни пластове[редактиране | редактиране на кода]

Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:

  • Троя I 3000 – 2600 г. пр.н.е.
  • Троя II 2600 – 2250 г. пр.н.е.
  • Троя III 2250 – 2100 г. пр.н.е.
  • Троя IV 2100 – 1950 г. пр.н.е.
  • Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
  • Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
  • Троя VIh: късната бронзова епоха, 14-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 г. пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
  • Троя VIIb1: 12-ти век пр.н. е.
  • Троя VIIb2: 11-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
  • Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
  • Троя IX: Елинистичната епоха, 1-ви век пр.н.е.
Археологически план на разкритите слоеве

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Troy ancient city, Turkey. // Енциклопедия Британика. Посетен на 19 октомври 2017.
  2. Voyage de la Troade
  3. Schliemann, 1881, pp. 184 – 191
  4. A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell. Bibliobazaar, 2010. ISBN 1-146-73161-2.
  5. Schliemann, 1881, p. 189
  6. Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902
  7. Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]