Строителни войски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Трудова повинност)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Строителните войски в България са военизирана строителна организация, подчинена на строителното министерство или пряко на правителството, съществувала от 1920 до 2000 г.

Централната сграда на ГУСВ в София (бул. „Цар Борис ІІІ“ 126) се ползва от Софийския районен съд

Първоначално е наричана Трудова повинност, после Трудови войски (1940 – 1946).

История[редактиране | редактиране на кода]

Трудовата повинност (задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата) е въведена на 14 юни 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски. Всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят ограничен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Създадена е организация със структура, известна като Трудова повинност. Пръв главен директор на „Трудова повинност“ е о.з. генерал Иван Русев (по-късно вътрешен министър при Александър Цанков).

В края на 1920-те години, по време на разразилата се световна икономическа криза (позната като Великата депресия), за справяне с кризата правителствата широко използват подобна мярка – създаване на работни места чрез обществени строежи. Това осигурява на правителството евтина работна ръка, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии. Освен това за България, след като Ньойският договор значително ограничава числеността на Българската армия, тази политика осигурява допълнително обучен мобилизационен резерв.

Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. След падането на правителството на А. Стамболийски обхватът на трудовата повинност е ограничен.

По-късно организацията е наричана Трудови войски (1940 – 1946), после е преименувана на Строителни войски (1969), които продължават да съществуват до 2000 г.

За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“ в София, създадено под името Школа за подготовка на трудови офицери още през 1938 г.

До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужешите преминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав от десетки хиляди души, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на срочнослужещите, по численост и оперативна самостоятелност Строителните войски може да се приравнят на отделна армия, представлявайки важен военно-мобилизационен резерв на страната.

Със закон от 01.09.2000 година ГУСВ (от Главно управление „Строителни войски“ или Главно управление на строителните войски) се преобразува в гражданско строително дружество „ГУСВ“ ЕАД (Главно управление „Строителство и възстановяване“). Държавното еднолично дружество е с принципал Министерството на регионалното развитие.

Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Към началото на подготовката за приватизацията (1999) ГУСВ разполага с личен състав от около 6400 души (численост на полк) – 5000 срочнослужещи (войници) и 1400 свръхсрочнослужещи (офицери и сержанти), притежава около 1800 сгради, съоръжения и оборудване, драгажен флот, 2 почивни станции, санаториум, поликлиника, ансамбъл, в. „Трудово дело“.[1]

Централната сграда на ГУСВ се ползва от Софийския районен съд. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините структурата е преименувана според претърпените реорганизации[2]:

  • Главна дирекция „Трудова повинност“ (14 юни 1920 – 26 януари 1935)
  • Главно управление „Трудова повинност“ (26 януари 1935 – 15 юни 1940)
  • Трудови войски (15 юни 1940 – 24 август 1946)
  • Главна дирекция „Трудова повинност“ (24 август 1946 – 20 септември 1950)
  • Управление „Отбранително строителство“ (20 септември 1950 – 1 януари 1951)
  • Управление „Специално строителство“ при МС (1 януари 1951 – 25 юни 1951)
  • Управление „Трудова повинност“ (25 юни 1951 – 4 април 1969)
  • Главно управление „Строителни войски“ (4 април 1969 – 29 юни 2000)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име период длъжност
1. генерал-майор Иван Русев 23 юни 1920 – 20 май 1921 главен директор на „Трудова повинност“
2. Христо Стоянов 21 май 1921 1921 – 12 март 1923 главен директор на „Трудова повинност“
3. Стоил Стефанов 12 март 1923 – 9 юни 1923 главен директор на „Трудова повинност“
4. генерал-майор Георги Стойнев 1 юли 1923 – 7 октомври 1926 главен директор на „Трудова повинност“
5. генерал-майор Асен Константинов 7 октомври 1926 – 1 април 1934 главен директор на „Трудова повинност“
6. полковник Георги Попов 1 юни 1934 – 1 май 1935 главен директор на „Трудова повинност“
7. полковник Димитър Николов 1 май 1935 – 30 май 1938 главен директор на „Трудова повинност“
8. генерал-майор Антон Ганев 31 май 1938 – 10 октомври 1943 командир на Трудовите войски
9. полковник Константин Аврамов 10 октомври 1943 – 9 септември 1944 командир на Трудовите войски
10. полковник Георги Баев 14 септември 1944 – 18 януари 1946 командир на Трудовите войски
11. генерал-лейтенант Благой Иванов 18 януари 1946 – 13 август 1949 командир на Трудовите войски, главен директор на „Трудова повинност“
12. генерал-полковник Ангел Цанев 13 август 1949 – 4 юли 1951 главен директор на „Трудова повинност“
13. полковник Павел Димов 5 юли 1951 – 24 юни 1958 началник на „Трудова повинност“
14. генерал-полковник Благой Пенев 24 юни 1958 – 16 октомври 1973 началник на „Трудова повинност“, началник на Строителните войски
15. генерал-лейтенант Тоньо Петков 16 октомври 1973 – 30 април 1978 началник на Строителните войски
15. генерал-полковник Васил Василев 30 април 1978 – март 1993 началник на Строителните войски
15. генерал-майор Радослав Пешлеевски март 1993 – април 1998 началник на Строителните войски
16. полковник Георги Папазов април 1998 – 29 юни 2000 началник на Строителните войски, командващ на Строителните войски

Аналози[редактиране | редактиране на кода]

Отделно в Министерството на народната отбрана на НРБ и после в Министерството на отбраната на РБ функционира строително управление (дирекция) за изграждане и поддръжка на военни обекти. Подчинени са му служби и формирования за строителство и поддръжка, някои от последните познати със съкращението КЕЧ (от квартирно-експлоатационна част). Има сходства със Строителните войски - редовият личен състав се набира предимно от етнически малцинства (турци и цигани), няма въоръжени наряди. Структурата е преобразувана в държавно „Военно строителство инженеринг“ ЕООД, обявено за приватизиране през 2004 г.[3]

Подобни структури представляват също закритите и преобразувани (заедно със Строителните войски) в държавни предприятия на 31 декември 2001 г.:

  • Войски на Министерството на транспорта – наричани Транспортни войски (или железопътни войски), с около 8000 души личен състав, създадени през 1975г.; и
  • Войски на Комитета по пощи и далекосъобщения – наричани Съобщителни войски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България