Труд (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Труд.

Труд
Възрожденската църква „Св. Троица“, построена от уста Минчо Богданов, 1869 г.
Възрожденската църква „Св. Троица“, построена от уста Минчо Богданов, 1869 г.
Общи данни
Население 3 822 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,797 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 4199
Тел. код 03126
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 73242
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ГЕРБ, ОЗ)
Кметство
   - кмет
Труд
Николай Копринков
(БСП)
Труд в Общомедия

Труд е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Труд се намира в Горнотракийската низина на 5 км северно от град Пловдив по пътя за Карлово на средна надморска височина 175 м. Площта на селото е 3965 ха.

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителен надпис на уста Минчо Богданов Стари от 1869 г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд

През IV в пр.н.е. в землището на настоящето село възниква тракийското селище Сгуламе. Според някои от археологическите находки в района и техните изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящото разположение на селото, в посока днешното с. Строево. През април 1937 г. в местността „Бончови храсти”, след разкопки на иманяри, е разкрита и проучвана голяма гробница, като находките в нея свидетелстват за действително съществувало някога на това място древно селище. Първите жители очевидно са траки, а главен поминък в тяхната местна култура е земеделието. Отглеждани са предимно зърнени култури, зеленчуци, а в скотовъдството – коне и овце. Липсват други антични и средновековни свидетелства за по-късната съдба на района.

Данни се появяват отново едва от османския период в България. Около 1680 селото е напълно унищожено. Жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от нападащите ги периодично кърджалии и разбойници от Родопите. Също през този исторически период около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва турския земевладелец Назарин бей, заедно с 14-15 семейства ратаи чирпанлии. По-късно същия, когато задлъжнява към свой кредитор, продава част от земята на работниците си, които правят сламени колиби на мястото на старото селище и стават новите му заселници, а селището им бива наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. По устни сведения на местни жители, през 1882 г. селото разполага с църква и малка общинска сграда, която работи като кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи. Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се нами­ра дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до Филибе през 1872 г. Васил Левски.

В писмени източници се срещат няколко варианта на наименованието: Черпилинче (1564-1565)[източник? (Поискан преди 6 дни)], Чирпалие (1872), Tscherpelu (1876), Черпелие, Чирпелие, Чирпелии (1880, 1885 адм.) През 1889 г. с царски указ № 273/ от 31 май с.г., княз Фердинанд преименува Чирпелии в Клементиново, на името на своята майка Клементина Сакскобурготска, осъществено по решение на Чирпелийския селско-общински съвет. През лятото на 1942 г. Клементиново е преименувано на Климентина и запазва това име до 1947 г., когато за няколко месеца е преименувано неуспешно в Пробуда, но след неодобрение на жителите получава днешното си име.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св.Троица”[редактиране | редактиране на кода]

Възрожденската църква „Св. Троица” е построена през 1869 г. от майстор Минчо Богданов Стари. През 2002 г. е открит нов храм – „Успение на Пресвета Богородица”. Данни за съществуването на храм в с. Чирпелии (Труд) са твърде оскъдни. Според надписа върху голяма мраморна плоча, поставена в сре­дата на пода, сред четири­ъгълни каменни тикли, с изобра­жение на двуглав орел-символ на върховна духовна власт, е посо­чена годи­ната – 1869, като година на завър­шване строежа на храма или пък освещаването му, с поме­наване името на главния строител, ръководил стро­ител­ните работи – майстор Минчо Богданов. Църквата е строена по времето на о. Михаил Панчев – първия запомнен све­щеник на селото, както свидетелствуват биографичните му данни, предоставени ни от неговите потомци. От 1928-1929 г. са и иконите на сегашния иконостас. Светий­ските образи са в академично-реалистичен стил, характерен за новаторите иконописци след Възраждането. За пръв свещеник в храм „Св. Троица” в с. Труд се счита о. Михаил Панчев (03.09.1822 – 03.09.1915). През лятото на 2009 г. на 7 юни - празника Петдесятница в навечерието на храмовия празник „Св. Дух“ и 140-годишния юбилей от построяването на Хр. „Св. Троица“ в с. Труд, кметът Костадин Кирков, енорийският свещеник Кирил Тошев, в присъствието но отците Милен Недев (с. Кадиево), Милан Геогиев (с. Строево) и Наско Добрев (гр. Съединение), църковни настоятели, общественици и жители на селото посрещнаха Симеон Сакскобургготски.

Училище „Св. св. Кирил и Методий”[редактиране | редактиране на кода]

Първото светско училище в село Труд се разкрива през 1878-1879 г. веднага след Освобождението. Това става по инициатива на Нечата (Елена Салашева) – общественичка, сподвижница на Васил Левски и Иван Арабаджиев. Тя убедила селските чорбаджии и първенци в необходимостта да се създаде училище, където да се образоват децата – бъдещите строители и жители на селото. Тогава се открива и първата паралелка за обучение, а заниманията се водят в частни къщи. Със започването на новата учебна 1941/1942 година е открита новата училищна сграда на прогимназията и скоро след това на обединеното вече т.нар. основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Климентина (Труд). Сградата е триетажна, като третият етаж бил само една учебна стая. Този етаж бил достроен изцяло през 1964 г., а през 1963 г. в училищния двор била построена техническа работилница. Днес училището все още носи името на първоапостолите, създали славянската азбука – „Св. св. Кирил и Методий”.

Читалище „Светлина“[редактиране | редактиране на кода]

Освен училището и църквата, читалищата са другата важна институция в населените места – огнище на културно –просветна дейност за народа. Читалище „Светлина” с председател Тодор Славчев е основано през февруари 1929 г. Настоящата сграда на читалището е построена през 1939 г., благодарение на усилията и труда на населението. Откриването на читалищна сграда е последвано от бързо развитие на библиотечната дейност, закупуване на прожекционен апарат през 1940 г, обогатяване и развитие на художествената самодейност. Решението за основаване на читалище в с. Труд (Климентиново) се взело от група ентусиасти при една сбирка на общественици в селото, на 17 февруари 1931 г. Първата задача на читалищното ръководство била осигуряването на книжен фонд (прочитна литература), първоначално чрез даряване на литература от учители и общественици, а впоследствие и чрез закупуване. Друга важна стъпка била проектирането и изграждането на читалищна сграда, за развиване на театрална и фолклорна самодейност. През късната есен с.г. сградата била изцяло довършена и оборудвана,като на 14 януари 1939 г. (стар стил – 1 януари „Нова година“) станало нейното официално откриване и освещаване чрез водосвет и църковна молитва. На сцената на читалището често пъти пловдивският Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ изнасял представления пред клементиновското население. С представления на оперети се изявявала и самодейната трупа от ученици на местното училище, с ръководител Никифора Аргирова. В настоящия момент библиотеката на читалището разполага с над 11 000 тома литература.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природни забележителности в землището на Труд са вековното дърво на над 300 години, наречено „Арнаутски дъб” и местност, наречена „Гъсти могили”, включваща шест могили. В околностите на селото има още девет могили.

Северозападно, югоизточно и южно от селото са разкрити некрополи. В северозападния край в местността „Бончови храсти” е разкопано тракийско светилище. Намерени са оброчни плочи с изображения на Тракийския конник Херос и Аполон. В землището на селото е открита и колективна находка от византийски монети от V-VІ век. Находките могат да се видят в Археологическия музей на гр. Пловдив.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 2002 г. в селото ежегодно през Септември се провежда събор за автентични песни и танци "От извора", като участие в него взимат както състави от цялата страна, така и чужди колективи. През 2008 г. гостува колектив от град Ипати, Гърция.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]