Труд (село)

Труд
	Труд
	; Възрожденската църква „Св. Троица“, построена от уста Минчо Богданов, 1869 г.
	Труд Труд
Общи данни
Население	4100 души (15 март 2024 г.); 103 души/km²
Землище	39,797 km²
Надм. височина	182 m
Пощ. код	4199
Тел. код	03126
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	73242
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Марица; Димитър Иванов ; (Обединени земеделци; 2011)
Кметство; – кмет	Спас Стайков (ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
	Труд в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Труд.

Труд е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

География

Село Труд се намира в Горнотракийската низина на 5 км северно от град Пловдив по пътя за Карлово на средна надморска височина 175 м. Площта на селото е 3965 ха. Труд е сред най-големите български села и второ най-голямо в Пловдивско, след Розино.

История

През IV в пр.н.е. в землището на настоящето село възниква тракийското селище Сгуламе. Според някои от археологическите находки в района и техните изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящото разположение на селото, в посока днешното с. Строево. През април 1937 г. в местността „Бончови храсти“, след разкопки на иманяри, е разкрита и проучвана голяма гробница, като находките в нея свидетелстват за действително съществувало някога на това място древно селище. Първите жители очевидно са траки, а главен поминък в тяхната местна култура е земеделието. Отглеждани са предимно зърнени култури, зеленчуци, а в скотовъдството – коне и овце. Липсват други антични и средновековни свидетелства за по-късната съдба на района.

Данни се появяват отново едва от османския период в България. Около 1680 селото е напълно унищожено. Жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от нападащите ги периодично кърджалии и разбойници от Родопите. Също през този исторически период около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва земевладелеца Назарин бей, заедно с 14 – 15 семейства ратаи чирпанлии. По-късно същия, когато задлъжнява към свой кредитор, продава част от земята на работниците си, които правят сламени колиби на мястото на старото селище и стават новите му заселници, а селището им бива наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. По устни сведения на местни жители, през 1882 г. селото разполага с църква и малка общинска сграда, която работи като кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи. Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се намира дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до Филибе през 1872 г. Васил Левски.

В писмени източници се срещат няколко варианта на наименованието: Чирпалие (1872), Tscherpelu (1876), Черпелие, Чирпелие, Чирпелии (1880, 1885 адм.) През 1889 г. с царски указ № 273/ от 31 май същата година, княз Фердинанд преименува Чирпелии в Клементиново, на името на своята майка Клементина Сакскобургготска, осъществено по решение на Чирпелийския селско-общински съвет.

В януари 1944 г. в село Клементиново се дислоцира щабът на 9-и пехотен Пловдивски на Нейно Царско Величество Княгиня Клементина полк, който се разквартирува тук и в околните села.

През лятото на 1942 г. Клементиново е преименувано на Климентина и запазва това име до 1947 г., когато за няколко месеца е преименувано неуспешно в Пробуда, но след неодобрение на жителите получава днешното си име.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините: ^[2]^[3]

Година на преброяване	Численост
1934	2672
1946	3185
1956	3555
1965	3542
1975	3805
1985	3872
1992	3988
2001	4038
2011	4017
2021	4136

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	4017	100,00
Българи	3324	82,74
Турци	15	0,37
Цигани	99	2,46
Други	12	0,29
Не се самоопределят	4	0.09
Неотговорили	563	14,01

Култура

Храм „Св. Троица“

Възрожденската църква „Св. Троица“ Архив на оригинала от 2011-03-14 в Wayback Machine. е построена през 1869 г. от майстор Минчо Богданов Стари. През 2002 г. е открит нов храм – „Успение на Пресвета Богородица“. Данни за съществуването на храм в с. Чирпелии (Труд) са твърде оскъдни. Според надписа върху голяма мраморна плоча, поставена в средата на пода, сред четириъгълни каменни тикли, с изображение на двуглав орел-символ на върховна духовна власт, е посочена годината – 1869, като година на завършване строежа на храма или освещаването му, с поменаване името на главния строител, ръководил строителните работи – майстор Минчо Богданов. Църквата е строена по времето на о. Михаил Панчев – първия запомнен свещеник на селото, както свидетелствуват биографичните му данни, предоставени ни от неговите потомци. От 1928 – 1929 г. са и иконите на сегашния иконостас. Светийските образи са в академично-реалистичен стил, характерен за новаторите иконописци след Възраждането. За пръв свещеник в храм „Св. Троица“ в с. Труд се счита о. Михаил Панчев (03.09.1822 – 03.09.1915). През лятото на 2009 г. на 7 юни – празника Петдесятница в навечерието на храмовия празник „Св. Дух“ и 140-годишния юбилей от построяването на Хр. „Св. Троица“ в с. Труд, кметът Костадин Кирков, енорийският свещеник Кирил Тошев, в присъствието но отците Милен Недев (с. Кадиево), Милан Геогиев (с. Строево) и Наско Добрев (гр. Съединение), църковни настоятели, общественици и жители на селото посрещнаха Симеон Сакскобургготски.

Училище „Св. св. Кирил и Методий“

Първото светско училище в село Труд се разкрива през 1878 – 1879 г. веднага след Освобождението. Това става по инициатива на Нечата (Елена Салашева) – общественичка, сподвижница на Васил Левски и Иван Арабаджиев. Тя убедила селските чорбаджии и първенци в необходимостта да се създаде училище, където да се образоват децата – бъдещите строители и жители на селото. Тогава се открива и първата паралелка за обучение, а заниманията се водят в частни къщи. Със започването на новата учебна 1941/1942 година е открита новата училищна сграда на прогимназията и скоро след това на обединеното вече т.нар. основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ с. Климентина (Труд). Сградата е триетажна, като третият етаж бил само една учебна стая. Този етаж бил достроен изцяло през 1964 г., а през 1963 г. в училищния двор била построена техническа работилница. Днес училището все още носи името на първоапостолите, създали славянската азбука – „Св. св. Кирил и Методий“.

Читалище „Светлина“

Освен училището и църквата, читалищата са другата важна институция в населените места – огнище на културно –просветна дейност за народа. Читалище „Светлина“ с председател Тодор Славчев е основано през февруари 1929 г. Настоящата сграда на читалището е построена през 1939 г., благодарение на усилията и труда на населението. Откриването на читалищна сграда е последвано от бързо развитие на библиотечната дейност, закупуване на прожекционен апарат през 1940 г., обогатяване и развитие на художествената самодейност. Решението за основаване на читалище в с. Труд (Климентиново) се взело от група ентусиасти при една сбирка на общественици в селото, на 17 февруари 1931 г. Първата задача на читалищното ръководство била осигуряването на книжен фонд (прочитна литература), първоначално чрез даряване на литература от учители и общественици, а впоследствие и чрез закупуване. Друга важна стъпка била проектирането и изграждането на читалищна сграда, за развиване на театрална и фолклорна самодейност. През късната есен същата година сградата била изцяло довършена и оборудвана, като на 14 януари 1939 г. (стар стил – 1 януари „Нова година“) станало нейното официално откриване и освещаване чрез водосвет и църковна молитва. На сцената на читалището често пъти пловдивският Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ изнасял представления пред клементиновското население. С представления на оперети се изявявала и самодейната трупа от ученици на местното училище, с ръководител Никифора Аргирова. Библиотеката на читалището разполага с над 100 тома литература.

Забележителности

Природни забележителности в землището на Труд са вековното дърво на над 300 години, наречено „Арнаутски дъб“ и местност, наречена „Гъсти могили“, включваща шест могили. В околностите на селото има още девет могили.

Северозападно, югоизточно и южно от селото са разкрити некрополи. В северозападния край в местността „Бончови храсти“ е разкопано тракийско светилище. Намерени са оброчни плочи с изображения на Тракийския конник Херос и Аполон. В землището на селото е открита и колективна находка от византийски монети от V-VІ век. Находките могат да се видят в Археологическия музей на гр. Пловдив.

Редовни събития

От 2002 г. в селото ежегодно през Септември се провежда събор за автентични песни и танци „От извора“, като участие в него взимат както състави от цялата страна, така и чужди колективи. През 2008 г. гостува колектив от град Ипати, Гърция.