Трукстън (атомен крайцер, 1964)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Трукстън“
USS Truxtun (CGN-35)
Ракетният крайцер „Трукстън“
Флаг САЩ
Клас и типАтомен ракетен крайцер
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън, САЩ
Служба
Заложен17 юни 1963 г.
Спуснат на вода19 декември 1964 г.
Влиза в строй27 май 1967 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 16 април 1999 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост8149 t (стандартна)
8927 t (пълна)
Дължина172 m
Ширина17,6 m
Газене6 m
Задвижване2 ядрени реактора D2G;
2 парни турбини General Electric;
2 гребни винта;
60 000 к.с.
Скорост30 възела
(55,56 km/h)
Далечина на
плаване
неограничена
Екипаж490 души
Въоръжение
Артилерия1x1 127 mm
до 1980: 2×2 76,2 mm
Зенитна артилерия:
от 1980: 2×6 20 mm АУ Mark 15 Phalanx CIWS
Ракетно
въоръжение
1x2 ПУ за ЗРК Териер
от 1980: ПУ за ПКР Харпун
Торпедно
въоръжение
2x3 324 mm ТА
ХеликоптериБПЛА DASH;
от 1971: SH-2 Seasprite
ДругиПротиволодъчно въоръжение:
1x8 ПУ за ASROC[1]
„Трукстън“
USS Truxtun (CGN-35)
в Общомедия

„Трукстън“ (на английски: USS Truxtun (CGN-35)) е атомен ракетен крайцер на ВМС на САЩ. Той е атомният аналог на ракетните крайцери от типа „Белнап“. До 1975 г. се класифицира като атомна фрегата (атомен ракетен лидер – Destroyer Leader Guided Nuclear). Основната задача на кораба се състои в осигуряването на ПВО и ПЛО на авионосните съединения. Построен е специално за взаимодействие с атомния самолетоносачUSS Enterprise (CVN-65)“ („Ентърпрайз“).

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Третият по ред атомен крайцер с УРО на ВМС на САЩ „Трукстън“ (USS Truxtun, CGN-35) е заложен на 17 юни 1963 г. в корабостроителницата New York Shipbuilding Corporation в Камдън, щата Ню Джърси.

Кораба носи името си в чест на комодора от ВМС на САЩ Томас Трукстън.

Спуснат е на вода на 19 декември 1964 г. („кръстници“ на кораба стават мисис Кирби Тепан и мисис Скот Умстед), влиза в строй на 27 май 1967 г. (първи командир – капитан 1 ранг Дейвид Уорк). Първоначално е класифициран като атомен ракетен лидер (англ. „destroyer leader“), през 1975 г. е прекласифициран на атомен крайцер с УРО.

С водоизместимост малко над 8500 тона, „Трукстън“ става най-малкият кораб с атомна енергетична установка в историята на ВМС на САЩ.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Конструктивно крайцера (първоначално класифициран като ракетен лидер на разрушители – DLGN) „Трукстън“ повтаря проекта на крайцерите от типа „Белнап“, снабдени с паротурбинна енергетична установка. За разлика от последните, на крайцера „Трукстън“ са поставени 2 атомни реактора от типа D2G на фирмата „Дженерал Илектрик“. Аналогични реактори се поставят на крайцерите от типовете „Бейнбридж“, „Вирджиния“ и „Калифорния“. Поставянето на ЕУ от нов тип води до изменения в размерите му – атомният крайцер (към момента на проектирането и строежа – ракетен лидер на разрушители) става с 5,2 м по-дълъг и с 0,91 м по-широк от своите събратя от типа „Белнап“. Газенето му също расте с 0,61 м, а водоизместимостта с 1200 тона.

Ракетният лидер „Трукстън“ (DLGN-35) влиза в строй с въоръжение, състоящо се от 127-мм артилерийска установка Mark 42 в носовата част, на квартердека се намира ракетна пускова установка Mk 10 за ракетите RIM-2 Terrier (впоследствие системата Terrier е заменена с по-съвременните ракети RIM-67A Standard)/

Артилерийското въоръжение се допълва от две сдвоени 76-мм оръдия, през 1980 г. заменени с ПУ за ПКРХарпун“. Противолодъчното въоръжение изначално предвижда използването на безпилотния летателен апарат DASH, но през 1971 г. хангара е приспособен за базиране на вертолети SH-2 Seasprite.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 1980-те години крайцера преминава модернизация, в хода на която са поставени две нови АУ Mark 15 Phalanx CIWS и ново електронно-изчислително оборудване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй, привеждат се по справочника на Conway.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Truxtun (CGN-35) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​