Трупно вкочаняване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Признаци на смъртта

Трупна бледост (pallor mortis)
Трупно изстиване (algor mortis)
Трупно изсъхване
Трупно вкочаняване (rigor mortis)
Послесмъртни петна (livor mortis)
Трупно гниене
Трупно разложение
Скелетонизация

 п  б  р 

Трупното вкочаняване (лат. rigor mortis) е един от признаците на смъртта, причинен от химическите промени в мускулите след настъпването на смъртта. Процесът се характеризира с втвърдяването на телесните крайници.

Физически промени[редактиране | редактиране на кода]

Трупното вкочаняване настъпва между 2-6 часа след смъртта, при което мускулите се втърдяват. Всички мускули в тялото са засегнати като се започне с клепачите, шията и челюстта. Последователността се дължи на разликата в нивата на млечна киселина в мускулите. След това, трупното вкочаняване се разпространява към другите мускули в рамките на следващите 4-6 часа, включително към вътрешните органи. Началото на трупното вкочаняване се влияе от възрастта, пола, физическото състояние и мускулестата конструкция на индивида. Трупното вкочаняване може да не бъде наблюдавано при много кърмачета и деца, поради тяхната малка мускулна маса.

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Знае се, че аденозинтрифосфорната киселина (АТФ) е необходима не само за съкращението, но и за отпускането на мускулите. Съкращението на мускулното влакно става чрез приплъзване на актиновите миофиламенти. Трупното вкочаняване, възниква, когато АТФ силно намалее и комплекса актин-миозин става стабилен. Приживе това се наблюдава при крайна умора на мускула. Поради пълно изчерпване на АТФ мускулите стават плътни - втвърдени. Този процес постепенно обхваща всички мускули за около 24 ч. След това започва процес на отпускане. В условията на започнало гниене, съкратителните белтъци се разграждат, мускулът се дезорганизира и омеква.