Трупно вкочаняване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Признаци на смъртта

Трупна бледост (pallor mortis)
Трупно изстиване (algor mortis)
Трупно изсъхване
Трупно вкочаняване (rigor mortis)
Послесмъртни петна (livor mortis)
Трупно гниене
Трупно разложение
Скелетонизация

 п  б  р 

Трупното вкочаняване (лат. rigor mortis) е един от признаците на смъртта, причинен от химическите промени в мускулите след настъпването на смъртта. Процесът се характеризира с втвърдяването на телесните крайници.

Физически промени[редактиране | редактиране на кода]

Трупното вкочаняване настъпва между 2 – 6 часа след смъртта, при което мускулите се втърдяват. Всички мускули в тялото са засегнати като се започне с клепачите, шията и челюстта. Последователността се дължи на разликата в нивата на млечна киселина в мускулите. След това, трупното вкочаняване се разпространява към другите мускули в рамките на следващите 4 – 6 часа, включително към вътрешните органи. Началото на трупното вкочаняване се влияе от възрастта, пола, физическото състояние и мускулестата конструкция на индивида. Трупното вкочаняване може да не бъде наблюдавано при много кърмачета и деца, поради тяхната малка мускулна маса.

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Знае се, че аденозинтрифосфорната киселина (АТФ) е необходима не само за съкращението, но и за отпускането на мускулите. Съкращението на мускулното влакно става чрез приплъзване на актиновите миофиламенти. Трупното вкочаняване, възниква, когато АТФ силно намалее и комплекса актин-миозин става стабилен. Приживе това се наблюдава при крайна умора на мускула. Поради пълно изчерпване на АТФ мускулите стават плътни – втвърдени. Този процес постепенно обхваща всички мускули за около 24 ч. След това започва процес на отпускане. В условията на започнало гниене, съкратителните белтъци се разграждат, мускулът се дезорганизира и омеква.