Тръбволе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тръбволе
Тръбволе
— град —
      
Герб
Trbovlje - ulica Sallaumines, stanovanjski bloki.jpg
Slovenia relief map.png
46.1624° с. ш. 15.0417° и. д.
Тръбволе
Страна Flag of Slovenia.svg Словения
Регион Засавски регион
Община Тръбволе
Площ 12,6 km²
Надм. височина 307 m
Население 14 842 души (2013)
1178 души/km²
Кмет Ясна Габрич
Пощенски код 1420
Телефонен код 03 (+386 3 от чужбина)
МПС код LJ
Официален сайт www.trbovlje.si
Тръбволе в Общомедия

Тръбволе е деветият най-голям град в Словения и център на Община Тръбволе. Намира се в долина, около ръкав на река Сава в централно-източна Словения.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Тръбволе е споменато в писмени източници от 1220 – 1230 като Трефул (и Тревюл и Тревол през 1265 – 67, Триуела през 1302, Трифеул през 1325, Триуеал през 1330, и Триуел през 1424.) Името е женски род на множествено съществително на стандартен словенски, но в местните диалекти е считано за неутрално прилагателно от среден род. Това показва, че името произхожда от село *Trěbovľe (буквално „село Тръбволе“), отнасящо се до по-ранните му жители. В миналото Немското му име е Трифаил.

История[редактиране | редактиране на кода]

Добивът на въглища започва в Букова Гора (на словенски: Bukova gora), южно от града през 1804. Градът е свързан с австрийската южна железопътна линия през 1849, което допринася за бъдещото му развитие. През 19 век в Тръбволе са построени циментов завод, завод за механични сепаратори, дъскорезница и електроцентрала.

Лошите социални условия в Тръбволе водят до няколко стачки на миньорите и градът става център на лявото движение и комунистическа агитация. На 1 юни 1924 се състои сблъсък между работниците и членове на Организацията на Югославските Националисти, в резултат на което има по две жертви от всяка страна. През 1934 миньорите организират седяща стачка в мината.

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война Тръбволе заедно с останалата част от Долна Стирия е анексирана от Третия Райх. Въгледобивната мина и другите предприятия са особено важни за немските власти, и в началото това намалява безработицата в града и увеличава заплатите. Това води до нарастваща подкрепа за новия режим. Създава недоволство това, че са арестуваните словенци или са изпратени в изгнание през август 1941. В резултат на тези и други репресивни мерки, около 90% от населението е настроено срещу режима до 1944.

Масови гробища[редактиране | редактиране на кода]

Масовото гробище (на словенски: Grobišče na opuščenem pokopališču), свързано с Втората световна война, се намира в бившото гробище в северната част на града. Познато е още като Градското парково масово гробище (Grobišče Mestni park) и съдържа останките на около 30 немски войници.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеят Тръбволе е известен заради богатата си колекция от артефакти, свързани с миньорската история. Словенската индъстриъл група Лайбах, също произлиза от Тръбволе.

Тръбволската студентска организация (на словенски: Klub trboveljskih študentov) организира разнообразни събития.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Тръбволе е известно с дългата си въгледобивна история. То е известно и с местната електрическа централа, където се намира най-високият комин на територията на Европейския съюз.

Храмове и църкви[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Тръбволе се намират два Римокатолически храма – тръбволски храм „Св. Мартин“ и тръбволски храм „Св. Мария“. И двата принадлежат към целската епархия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prikrita morišča v Sloveniji. // zaveza.si. Посетен на 16 юни 2019.