Трънчовица
| Трънчовица | |
|---|---|
  Трънчовица  Трънчовица |
|
| Общи данни | |
| Население | 578 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 32,107 km² |
| Надм. височина | 97 m |
| Пощ. код | 5925 |
| Тел. код | 06530 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 73345 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
|
Община - кмет |
Левски Любка Александрова (БСП) |
|
Кметство - кмет |
Трънчовица Блажо Николов (БСП) |
Тръ̀нчовица е село в Северна България. То се намира в община Левски, област Плевен.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в централната част на Дунавската равнина, на големия завой на река Осъм. От три страни землището на селото е заобиколено от реката. То се намира на десния бряг по нейното течение. По-голямата част от Трънчовица е разположена на склоновете на високи хълмове, гледащи към река Осъм. През селището преминава третокласния републикански път, свързващ гр. Левски с гр. Никопол. Основен поминък на населнието е земеделието и животновъдството, поддържано и развивано от две земеделски кооперации и един местен арендатор. На територията на с. Трънчовица работи мандра, която произвежда истинско бяло саламурено сирене и вкусен кашкавал, отговарящи на БДС. Марката „Медея“-мандра Трънчовица е добре позната и предпочитана.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите сведения за Трънчовица са от XIV век. По това време тук са живели привърженици на християнското течение на павликяните. Селото през 15 век се е наричало Павликянска Трънчовица. То се споменава в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 47 домакинства.[1]
В началото на XVII век жителите му приемат католицизма. В средата на XVII век, след Чипровското въстание, голяма част от жителите се преселват в областта Банат, на тогавашната Австро-Унгарска империя (сега част от Румъния).
Авторът на първата българска печатна книга „Абагар“ епископ Филип Станиславов живее дълго време в селото. Тук съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци. Някои историци твърдят, че „Абагар“ е била написана в Трънчовица.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Днес населението изповядва католицизъм. В селото има два католически храма. Храмът „Свети Архангел Михаил“ е построен през 1874 г. в центъра на селото. Вторият храм „Светият кръст“ е построен през 1933 г. в „Долната махала“. Той е изграден по същия проект, по който е изградена немската църква в село Бърдарски геран.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Две католически църкви. Едната е построена през 1874 г. с дарения на местни жители и хора от Полша и др. католически страни.
В близост до селото се намира Капитанската могила. Според легендата от нея по време на Руско-турската освободителна война един руски капитан е водил наблюдение най-вероятно на турски предни позиции в системата на отбраната на Плевен.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Григор Вачков, актьор (1932 – 80)
- Димитър Станчев – о.р. полковник от Българската армия (1956 – 1966) и Гранични войски (1966 – 1982 г.).
- Брунко Илиев, волейболист и треньор, баща на Ивайло Гаврилов (1945 – 2016)
- Симеон Брунков, директор на училища ФАРОС, ръководител на клас от първия випуск от 1987 г. на езиковата гимназия в Правец
- Андриана Бънова-лекоатлет
- Мартин Пенев-волейболист
- Ивайло Чочев-футболист
- Златко Зехиров – р. 1931 г. Политически офицер в Българската народна армия. Инспектор на ЦК на БКП.
Футболен Клуб „Ботев Трънчовица“ шампион на ОФГ А (2000 г.) Много добър баскетболен отбор и многократен шампион на България при юноши
Други[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на датите от 22 до 25 май се правят представления в памет на Григор Вачков. В тях участват самодейците на Читалище „Григор Вачков“. Самодейците са на възраст от 5 г. до 65 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
- ↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.
