Трънчовица
| Трънчовица | |
|---|---|
  Трънчовица  Трънчовица | |
| Общи данни | |
| Население | 485 души[1] (15 септември 2022 г.) 15,1 души/km² |
| Землище | 32,107 km² |
| Надм. височина | 97 m |
| Пощ. код | 5925 |
| Тел. код | 06530 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 73345 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Левски Любка Александрова (БСП) |
| Кметство – кмет | Милан Драганов |
| Адрес кметство | |
| ул.„Христо Ботев“ №9 | |
Тръ̀нчовица е село в Северна България, община Левски, област Плевен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Трънчовица се намира в централната част на Дунавската равнина, на големия завой на река Осъм. От три страни землището на селото е заобиколено от реката. То се намира на десния бряг по нейното течение, на 21 km от общинския център Левски, на 49 km от областния център Плевен, на 66 km от Ловеч и на 208 km от столицата София. По-голямата част от Трънчовица е разположена на склоновете на хълмове, гледащи към река Осъм. През селището преминава третокласният републикански път, свързващ град Левски с град Никопол.
Надморската височина в центъра на Трънчовица е около 56 m и нараства към възвишенията на юг и изток, а на север намалява до около 40 m покрай река Осъм.
Основният поминък на населението е земеделие и животновъдство, поддържано и развивано към 2019 г. от две земеделски кооперации и един местен арендатор. На територията на Трънчовица работи мандра, която произвежда бяло саламурено сирене и кашкавал, отговарящи на Българския държавен стандарт (БДС).
Населението на село Трънчовица[2] има максимум на числеността към 1946 г. – 2669 души, след което постепенно намалява до 484 към 2018 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите сведения за Трънчовица са от XIV век. По това време тук са живели привърженици на християнското течение на павликяните. Селото през 15 век се е наричало Павликянска Трънчовица. То се споменава в османски регистри от 1479/80 г., като по това време е павликянско село с 47 домакинства.[3]
В началото на XVII век жителите му приемат католицизма. В средата на XVII век, след Чипровското въстание, голяма част от жителите се преселват в областта Банат в тогавашната Австро-Унгарска империя (сега част от Румъния).
Авторът на първата българска печатна книга „Абагар“ епископ Филип Станиславов живее дълго време в селото. Тук съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци. Някои историци твърдят, че „Абагар“ е била написана в Трънчовица.
В доклад за Никополската епархия на епископ Филип Станиславов от 04.02.1659 г., освен училището, той споменава и църквата в с. Трънчовица, която също била построена от него[4].
През 1874 г. в центъра на селото е построен католическият храм „Свети Архангел Михаил“ с дарения на местни жители и хора от Полша и други католически страни.
Втори католически храм – „Светият кръст“, е построен през 1933 г. в „Долната махала“. Той е изграден по същия проект, по който е изградена немската църква в село Бърдарски геран.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението на село Трънчовица изповядва католицизъм.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Трънчовица към 2019 г. е център на кметство Трънчовица.[5][6]
В село Трънчовица има:
- действащо към 2019 г. читалище „Григор Вачков-1911“;[7]
- постоянно действаща към 2019 г. католическа църква „Свети Архангел Михаил“;[8]
- недействаща към 2019 г. католическа църква „Светият кръст“;[9]
- пощенска станция.[10]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до селото се намира Капитанската могила. Според легендата от нея по време на Руско-турската освободителна война един руски капитан е водил наблюдение най-вероятно на турски предни позиции в системата на отбраната на Плевен.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Григор Вачков, актьор (1932 – 1980);
- Димитър Станчев – о.р. полковник от Българската армия (1956 – 1966) и Гранични войски (1966 – 1982 г.);
- Брунко Илиев, волейболист и треньор, баща на Ивайло Гаврилов (1945 – 2016);
- Симеон Брунков, директор на училища ФАРОС, ръководител на клас от първия випуск от 1987 г. на езиковата гимназия в Правец;
- Андриана Бънова, лекоатлетка;
- Мартин Пенев, волейболист;
- Ивайло Чочев, футболист;
- Златко Зехиров – р. 1931 г. Политически офицер в Българската народна армия; инспектор на ЦК на БКП.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Футболен клуб „Ботев Трънчовица“ шампион на ОФГ А (2000 г.)
Много добър баскетболен отбор, многократен шампион на България при юноши.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на датите от 22 до 25 май се правят представления в памет на Григор Вачков. В тях участват самодейците на Читалище „Григор Вачков“. Самодейците са на възраст от 5 г. до 65 г.
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Справка за населението на с. Трънчовица, общ. Левски, обл. Плевен
- ↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.
- ↑ Дуйчев, Иван. България и западния свят през ХVІІ век. // Родина. 1938. с. 113 – 133.
- ↑ Справка за събитията за кметство Трънчовица, общ. Левски
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Плевен, Кметство Трънчовица
- ↑ Детайлна информация за читалище „Григор Вачков-1911“
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Трънчовица, Св. Архангел Михаил
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Трънчовица, Светият кръст
- ↑ Пощенски станции, област Плевен, 5925 Трънчовица
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||