Трънчовица
| Трънчовица | |
|---|---|
  Трънчовица  Трънчовица |
|
| Общи данни | |
| Население | 578 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 32,107 km² |
| Надм. височина | 97 m |
| Пощ. код | 5925 |
| Тел. код | 06530 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 73345 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
|
Община - кмет |
Левски Любка Александрова (БСП) |
|
Кметство - кмет |
Трънчовица Блажо Николов (БСП) |
Тръ̀нчовица е село в Северна България, община Левски, област Плевен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Трънчовица се намира в централната част на Дунавската равнина, на големия завой на река Осъм. От три страни землището на селото е заобиколено от реката. То се намира на десния бряг по нейното течение. По-голямата част от Трънчовица е разположена на склоновете на хълмове, гледащи към река Осъм. През селището преминава третокласният републикански път, свързващ град Левски с град Никопол.
Надморската височина в центъра на Трънчовица е около 56 m и нараства към възвишенията на юг и изток, а на север намалява до около 40 m покрай река Осъм.
Основният поминък на населението е земеделие и животновъдство, поддържано и развивано към 2019 г. от две земеделски кооперации и един местен арендатор. На територията на Трънчовица работи мандра, която произвежда бяло саламурено сирене и кашкавал, отговарящи на Българския държавен стандарт (БДС).
Населението на село Трънчовица[1] има максимум на числеността към 1946 г. – 2669 души, след което постепенно намалява до 484 към 2018 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите сведения за Трънчовица са от XIV век. По това време тук са живели привърженици на християнското течение на павликяните. Селото през 15 век се е наричало Павликянска Трънчовица. То се споменава в османски регистри от 1479/80 г., като по това време е павликянско село с 47 домакинства.[2]
В началото на XVII век жителите му приемат католицизма. В средата на XVII век, след Чипровското въстание, голяма част от жителите се преселват в областта Банат в тогавашната Австро-Унгарска империя (сега част от Румъния).
Авторът на първата българска печатна книга „Абагар“ епископ Филип Станиславов живее дълго време в селото. Тук съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци. Някои историци твърдят, че „Абагар“ е била написана в Трънчовица.
В доклад за Никополската епархия на епископ Филип Станиславов от 04.02.1659 г., освен училището, той споменава и църквата в с. Трънчовица, която също била построена от него[3].
През 1874 г. в центъра на селото е построен католическият храм „Свети Архангел Михаил“ с дарения на местни жители и хора от Полша и други католически страни.
Втори католически храм – „Светият кръст“, е построен през 1933 г. в „Долната махала“. Той е изграден по същия проект, по който е изградена немската църква в село Бърдарски геран.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението на село Трънчовица изповядва католицизъм.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Трънчовица към 2019 г. е център на кметство Трънчовица.[4][5]
В село Трънчовица има:
- действащо към 2019 г. читалище „Григор Вачков-1911“;[6]
- постоянно действаща към 2019 г. католическа църква „Свети Архангел Михаил“;[7]
- недействаща към 2019 г. католическа църква „Светият кръст“;[8]
- пощенска станция.[9]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до селото се намира Капитанската могила. Според легендата от нея по време на Руско-турската освободителна война един руски капитан е водил наблюдение най-вероятно на турски предни позиции в системата на отбраната на Плевен.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Григор Вачков, актьор (1932 – 1980);
- Димитър Станчев – о.р. полковник от Българската армия (1956 – 1966) и Гранични войски (1966 – 1982 г.);
- Брунко Илиев, волейболист и треньор, баща на Ивайло Гаврилов (1945 – 2016);
- Симеон Брунков, директор на училища ФАРОС, ръководител на клас от първия випуск от 1987 г. на езиковата гимназия в Правец;
- Андриана Бънова, лекоатлетка;
- Мартин Пенев, волейболист;
- Ивайло Чочев, футболист;
- Златко Зехиров – р. 1931 г. Политически офицер в Българската народна армия; инспектор на ЦК на БКП.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Футболен клуб „Ботев Трънчовица“ шампион на ОФГ А (2000 г.)
Много добър баскетболен отбор, многократен шампион на България при юноши.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на датите от 22 до 25 май се правят представления в памет на Григор Вачков. В тях участват самодейците на Читалище „Григор Вачков“. Самодейците са на възраст от 5 г. до 65 г.
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Справка за населението на с. Трънчовица, общ. Левски, обл. Плевен
- ↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.
- ↑ Дуйчев, Иван. България и западния свят през ХVІІ век. // Родина. 1938. с. 113 – 133.
- ↑ Справка за събитията за кметство Трънчовица, общ. Левски
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Плевен, Кметство Трънчовица
- ↑ Детайлна информация за читалище „Григор Вачков-1911“
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Трънчовица, Св. Архангел Михаил
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Трънчовица, Светият кръст
- ↑ Пощенски станции, област Плевен, 5925 Трънчовица
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
