Тръстеник (Крушевско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстеник.
| Тръстеник Трстеник | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Василий“ в селото | |
  Тръстеник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | изселено души |
| Тръстеник в Общомедия | |
Тръстеник (на македонска литературна норма: Трстеник) е бивше влашко село в Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено непосредствено южно от град Крушево.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Тръстеник е село в Битолска кааза на Османската империя. Според Стоян Романски то е основано от власи, преселници от Москополе и някои селища в Епир. Основен поминък на жителите му е калайджийството.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тръстеник (Trasténik) е посочено като село с 65 домакинства и 65 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тръстеникъ има 95 жители, всички власи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тръстеник е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Тръстеникъ има 6 влашки къщи.[5]
По-късно жителите на селото се изселват – предимно в Крушево и Прилеп.[1]
При избухването на Балканската война един човек от Тръстеник е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
От 1995 година в местността Тръстеник се строи църквата „Свети Василий Велики“, която е осветена в 2008 година.[7][8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тръстеник
Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 6 охридска дружина[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 85.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9, 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171 и 884.
- ↑ Welcome to Krusevo, архив на оригинала от 30 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090930091614/http://visitkrusevo.com.mk/index.php?option=com_content&task=section&id=5&Itemid=30, посетен на 17 септември 2009
- ↑ Преспанско-пелагониска епархија
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
| |||||||||||
