Тръстеник (област Русе)
Тази статия е за село Тръстеник. За други значения вижте Тръстеник (пояснение).
| Тръстеник | |
 Магарешка каручка от Тръстеник | |
  Тръстеник  Тръстеник | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1042 души[1] (15 март 2024 г.) 18 души/km² |
| Землище | 57,79 km² |
| Надм. височина | 128 m |
| Пощ. код | 7092 |
| Тел. код | 08145 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 73362 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Иваново Георги Миланов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Тръстеник Валентин Великов (ГЕРБ) |
Тръстенѝк е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Тръстеник се намира на около 25 km от град Русе.
Край селото преминава главен път Е 85, свързващ Централна Европа и държавите от ОНД с Гърция и Турция, както и със Северна Македония. В селото добре е развито земеделието, като преобладаващ отрасъл е растениевъдството – основно производство на зърнени култури. От животновъдството добре са развити говедовъдство и овцевъдство. В землището на селото има благоприятни условия за развитие на пчеларството – разнообразна медоносна растителност. Липсата на промишлени предприятия в района на селото създава предпоставки за развитие на биологично производство на земеделска продукция.
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-известното историческо събитие е Тръстенишкият бунт през 1900 г. срещу възстановяването на натуралния десятък от правителството на Тодор Иванчов [2].
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията в периода от 1934 до 2021 г.:[3]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1 315 | 100,00 |
| Българи | 750 | 57,03 |
| Турци | 466 | 35,43 |
| Цигани | 17 | 1,29 |
| Други | 55 | 4,18 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 27 | 2,05 |
Към 2008 г. по оценки в селото има около 200 кримски татари.[5]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В селото преобладават християнството и ислямът, като мюсюлманите са татари и турци.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Православна църква „Света Параскева“, построена през 1885 г.
- Основно училище „Васил Левски“
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На територията на селото има четири паметника, свързани с Руско-турската освободителна война, както и два паметника, свързани с Тръстенишкия бунт против десятъка и един паметник на загиналите във войните за национално обединение. В сградата на старото кметство има исторически музей.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година през месец октомври се провежда сбор.
В края на лятото в читалище „Христо Ботев“ децата на село Тръстеник организират концерт.
На 31 декември хора от селото се събират на центъра, за да посрещнат заедно Новата година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Исмаил Тръстениклиоглу (1780 – 1806), османски аянин, управлявал в Русе през 1795 – 1806 година.
- Юсеин Чакъров Юсеинов – редник от Българската армия, убит на 1 септември 1917 година край село Беранци, Северна Македония.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Българите вдигат въстание срещу десятъка, във „Фактор“
- ↑ All places: 1985, 1992, 2001, 2011, 2021 censuses // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 май 2023. (на английски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 май 2023. (на английски)
- ↑ Татари от 4 държави ще се съберат в Тръстеник // dariknews.bg, 28 май 2008. Посетен на 8 май 2023. (на български)
- ↑ Агенция „Фокус“. Беранци: Войнишки паметник. 13 април 2009. Посетен на 13 април 2009.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Тръстеник: Етнографско изследване“, Георги Цанев и Станимира Цанева, Русе: изд. Авангард принт", 1999. Архив на оригинала от 2015-01-16 в Wayback Machine.
- „Тръстеник Русенско. През вековете“, Трифон Трифонов, изд. Авангард принт, ISBN 978-954-337-141-9
| |||||
