Тръстеник (област Русе)
Тази статия е за село Тръстеник. За други значения вижте Тръстеник (пояснение).
Тръстеник | |
---|---|
![]() Магарешка каручка от Тръстеник | |
Общи данни | |
Население | 1092 души[1] (15 септември 2022 г.) 18,9 души/km² |
Землище | 57,79 km² |
Надм. височина | 128 m |
Пощ. код | 7092 |
Тел. код | 08145 |
МПС код | Р |
ЕКАТТЕ | 73362 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Русе |
Община – кмет | Иваново Георги Миланов (ГЕРБ) |
Кметство – кмет | Тръстеник Валентин Великов (ГЕРБ) |
Тръстенѝк е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Тръстеник се намира на около 25 km от град Русе.
Край селото преминава главен път Е 85, свързващ Централна Европа и държавите от ОНД с Гърция и Турция, както и със Северна Македония. В селото добре е развито земеделието, като преобладаващ отрасъл е растениевъдството – основно производство на зърнени култури. От животновъдството добре са развити говедовъдство и овцевъдство. В землището на селото има благоприятни условия за развитие на пчеларството – разнообразна медоносна растителност. Липсата на промишлени предприятия в района на селото създава предпоставки за развитие на биологично производство на земеделска продукция.
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-известното историческо събитие е Тръстенишкият бунт през 1900 г. срещу възстановяването на натуралния десятък от правителството на Тодор Иванчов [2].
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията в периода от 1934 до 2021 г.:[3]
| ![]() |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1 315 | 100,00 |
Българи | 750 | 57,03 |
Турци | 466 | 35,43 |
Цигани | 17 | 1,29 |
Други | 55 | 4,18 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 27 | 2,05 |
Към 2008 г. по оценки в селото има около 200 кримски татари.[5]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В селото преобладават християнството и ислямът, като мюсюлманите са татари и турци.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Православна църква „Света Параскева“, построена през 1885 г.
- Основно училище „Васил Левски“
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На територията на селото има четири паметника, свързани с Руско-турската освободителна война, както и два паметника, свързани с Тръстенишкия бунт против десятъка и един паметник на загиналите във войните за национално обединение. В сградата на старото кметство има исторически музей.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година през месец октомври се провежда сбор.
В края на лятото в читалище „Христо Ботев“ децата на село Тръстеник организират концерт.
На 31 декември хора от селото се събират на центъра, за да посрещнат заедно Новата година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Исмаил Тръстениклиоглу (1780 – 1806), османски аянин, управлявал в Русе през 1795 – 1806 година.
- Юсеин Чакъров Юсеинов – редник от Българската армия, убит на 1 септември 1917 година край село Беранци, Северна Македония.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Българите вдигат въстание срещу десятъка, във „Фактор“
- ↑ All places: 1985, 1992, 2001, 2011, 2021 censuses. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 май 2023. (на английски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 май 2023. (на английски)
- ↑ Татари от 4 държави ще се съберат в Тръстеник. // dariknews.bg, 28 май 2008. Посетен на 8 май 2023. (на български)
- ↑ Агенция „Фокус“. Беранци: Войнишки паметник. 13 април 2009. Посетен на 13 април 2009.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Тръстеник: Етнографско изследване“, Георги Цанев и Станимира Цанева, Русе: изд. Авангард принт", 1999.
- „Тръстеник Русенско. През вековете“, Трифон Трифонов, изд. Авангард принт, ISBN 978-954-337-141-9
|