Тудор Аргези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тудор Аргези
Роден21 май 1880 г.
Починал14 юли 1967 г. (87 г.)
Професияписател, поет, журналист
Националност Румъния
Активен период1896 – 1967
Жанрстихотворение
Течениесимволизъм, попоранизъм
НаградиХердерова награда (1965)

Повлиян от

Повлиял на
  • Еуджен Барбу
    Тудор Виану
    Мирча Картареску
СъпругаКонстанца Зису
Параскева Бурда
ДецаЕли Лотар
Мицура Аргези
Баруту Аргези
ПодписTudorArghezi Autograph.jpg
Уебсайт
Тудор Аргези в Общомедия

Тудор Аргези (на румънски: Tudor Arghezi) е литературен псевдоним на Йон Теодореску (21 май 1880, Букурещ - 14 юли 1967, Букурещ), който е сред най-големите румънски поети на XX век.

Член е на Румънската академия (1955). Носител е на Държавна награда на Румъния през 1955 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тудор Аргези е псевдоним на Йон Теодореску, който идва от древното име на река Аргес. Тудор е роден в Букурещ през 1880 г. През младежките си години сменя много професии. Решава да стане монах, но скоро напуска манастира, след което живее в Швейцария. Осъществява дебюта си като поет през 1896 г.

Бюст на Тудор Аргези в Алеята на класиката в Кишинев

В творчеството си изобличава политическата демагогия и корупцията в буржоазното общество, защитава трудовия човек. Новатор е в румънското стихосложение.

През Втората световна война пише сатири за режима на Йон Антонеску и прохитлеровата ориентация на правителството му. През 1943 г. за памфлета „Барон“, подиграващ се с нацистка Германия, е арестуван, а всички екземпляри на списанието му – конфискувани. Освободен е след преврата на крал Михай I през 1944 г.

Аргези умира през 1967 г. и е погребан до съпругата си Параскева, която умира година по-рано.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Къщата му е превърната в музей. В Алеята на класиката в Кишинев има бюст на Тудор Аргези, дело на Дмитрий Вердяну (1995).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нежни думи“ – стихосбирка – 1927 г.
  • „Дървени икони“роман – 1930 г.
  • „Бележки от страната Кути“ – роман – 1933 г.
  • „Очите на божията майка“ – роман – 1934 г.
  • „Вечерна книжка“ – стихосбирка – 1935 г.
  • „Песен за човека“ – стихосбирка – 1956 г.
  • „1907“ – стихосбирка – 1955 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]