Тудор Аргези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тудор Аргези
Tudor Arghezi.jpg
Роден 21 май 1880 г.
Починал 14 юни 1967 г. (87 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на Португалия Румъния
Активен период 1896—1967
Жанр стихотворение
Течение символизъм

Повлиян от
Подпис TudorArghezi Autograph.jpg
Тудор Аргези в Общомедия

Тудор Аргези (на румънски: Tudor Arghezi) (псевдоним на Йон Теодореску) (21 май 1880, Букурещ - 14 юли 1967, Букурещ) - един от най-големите румънски поети на 20 век. Член на Румънската академия на науките (1955). Носител е на Държавна награда на Румъния през 1955 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тудор Аргези е псевдоним на Йон Теодореску, който идва от древното име на река Аргес. Тудор е роден в Букурещ през 1880 г. В младежките си години сменя много професии. Решил да стане монах, но напуска манастира, след което е живял в Швейцария. Той прави дебюта си като поет през 1896 г.

Бюст на Тудор Аргези в Алеята на класиката в Кишинев

В творчеството си изобличава политическата демагогия и корупцията в буржоазното общество, защитава трудовия човек. Новатор е в румънското стихосложение.

Аргези е починал 1967 г. и е погребан до съпругата си Параскева, която умира година по-рано. Неговата къща е превърната в музей. В Алеята на класиката в Кишинев има бюст на Тудор Аргези, дело на Дмитрий Вердяну (1995).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нежни думи“ – стихосбирка – 1927 г.
  • „Дървени икони“роман – 1930 г.
  • „Бележки от страната Кути“ – роман – 1933 г.
  • „Очите на божията майка“ – роман – 1934 г.
  • „Вечерна книжка“ – стихосбирка – 1935 г.
  • „Песен за човека“ – стихосбирка – 1956 г.
  • „1907“ – стихосбирка – 1955 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]