Тулска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тулска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Тулска област на картата на РусияТулска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 25 679 km²
Население (2018) 1 491 855 души
58,1 души/km²
Административен център Тула
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Алексей Дюмин
Часова зона UTC +3
МПС код 71
Тулска област в Общомедия

Тулска област е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг. Площ 25 679 km2 (70-то място по големина в Руската Федерация, 0,15% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 491 855 души (32-ро място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Административен център град Тула. Разстояние от Москва до Тула 193 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски градове на територията на сегашната Тулска област за първи път са споменати в летописните източници през 1146 г. Тула и 1147 г. Бельов. През 1236 г. е основано селището Алексин, през 1400 г. – Веньов, а през 1672 г. – Ефремов, които заедно със селището Богородицк през 1777 г. официално са утвърдени за градове. През 1567 г. е основано селището Лихвин, което през 1746 г. е утвърдено за град (от 1944 г. град Чекалин). Всичките останали 12 града в областта са признати за такива през ХХ в. На 9 март 1777 г. с императорски указ е създадена Тулска губерния, която просъществува до 1929 г. когато е заличена и територията ѝ е присъединена към Московска област. На 26 септември 1937 г. е образувана Тулска област, която е отделена от състава на Московска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Тулска област се намира в централната част на Европейска Русия и влиза в състава на Централния федерален окръг. На север граничи с Московска област, на изток – с Рязанска област, на югоизток – с Липецка област, на юг и югозапад – с Орловска област и на запад и северозапад – с Калужка област. В тези си граници заема площ от 25 679 km2 (70-то място по големина в Руската Федерация, 0,15% от нейната площ).[1]

Релеф, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Тулска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в северната част на Средноруското възвишение. Релефът на запад, северозапад и север е силно разчленен, в централните части леко хълмист, на изток се простира слабо разчленена равнина, а на юг и югоизток релефът е навълнен, набразден от сложна мрежа от дълбоки оврази и долове. На юг се намира най-високата част на областта – 293 m н.в.[1]

В пределите на Тулска област са съсредоточени около 1/2 от залежите на Подмосковския въглищен басейн. Освен това има находища на желязна руда и различни строителни материали.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -9,5°С до -10,3°С, а средна юлска – 19-20°С. Годишната сума на валежите се изменя от 575 mm на северозапад до 470 mm на югоизток с максимум през юли. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е от 136 до 148 денонощия.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По територията на Тулска област протичат 1682 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 933 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на Волга (около 80% от територията), вливаща се Каспийско море и на Дон (около 20%), вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга), която протича по западните и северните покрайнини на областта на протежение от 220 km. Нейни основни притоци са Зуша (горното течение), Упа, Осьотър и Проня (горните им течения). В Тулска област са изворите и част от горното течение на река Дон и неговите притоци Непрядва и Красивая Меча. Болшинството от реките в областта са с равнинен характер – малък наклон и бавно течение. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември,а се размразяват в края на март или началото на април.[2]

В Тулска област има над 2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 90 km2, като само 25 от тях са по-големи от 10 дка. Повечето от езерата са крайречни, но се срещат и карстови. Както крайречните, така и карстовите са нетрайни, постепенно обрастват с тревиста растителност, заблатяват се и изчезват. Двете най-големи езера в областта са Шиловско и Жупен, които са с карстов произход. Най-големите изкуствени водоеми са: Шатското водохранилище на река Шат (приток на Упа), Черепетското водохранилище на река Черепет (приток на Ока), Пронското водохранилище на река Проня (на границата с Рязанска област) и Шчокинското водохранилище на река Упа.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Основните почви в областта са сивите оподзолени и излужените черноземи. Горите заемат 13% от нейната площ и са разположени предимно на север и северозапад, като преобладават дъбовите, брезовите и осиковите гори. На границата с лесостепната зона голямо мелиоративно значение има полосата от широколистни гори (дъбово-ясенови с примеси от клен). Животинския свят включва вълци, лисици, бурсуци, лосове, зайци, белки и др.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 явуари 2018 г. населението на Тулска област наброява 1 491 855 души (32-ро място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 58,1 души/km2. Градско население ... При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническия състав на областта е следния: руснаци 1 462 184 деши (94,1%), украинци 15 027 (0,97%), арменци 9 145 (0,59%), татари 7 878 (0,51%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Тулска област

В административно-териториално отношение Тулска област се дели на 7 областни градски окръга, 19 муниципални района, 19 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Алексин, Донской, Ефремов, Новомосковск и Тула) и 14 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Тулска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Тула
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Донской 48 63 842 гр. Донской 63 842 66
ІІ.Новогуровски 12 3 447 сгт Новогуровски 3 447 42
ІІІ.Новомосковск 906 137 555 гр. Новомосковск 125 647 60
ІV+14.Тула 1 496 551 513 гр. Тула 485 221
V.Славни 28 1 870 сгт Славни 1 870 153
1.Алексин 943 67 910 гр. Алексин 59 157 71
8.Ефремов 1 649 56 940 гр. Ефремов 35 505 169
Муниципални райони
2.Арсеневски 1 096 9 685 сгт Арсенево 4 757 116
3.Бельавски 1 190 20 005 гр. Бельов 13 362 155
4.Богородицки 957 51 231 гр. Богородицк 31 263 65
5.Веньовски 1 620 31 453 гр. Веньов 14 211 52
6.Воловски 1 080 13 432 сгт Волово 3 427 111
7.Дубенски 799 14 342 сгт Дубна 5 384 54
9.Заокски 918 21 300 сгт Заокски 6 709 82
10.Каменски 795 8 832 с. Архангелское 2 391 208
11.Кимовски 1 112 38 270 гр. Кимовск 26 023 77
12.Киреевски 931 73 125 гр. Киреевск 24 642 40 гр. Болохово, гр. Липки
13.Куркински 949 9 688 сгт Куркино 5 036 163
15.Одоевски 1 182 12 778 сгт Одоев 5 559 137
16.Плавски 1 025 27 530 гр. Плавск 15 870 58
17.Суворовски 1 065 34 883 гр. Суворов 17 506 90 гр. Чекалин
18.Тьопло-Огарьовски 1 014 12 166 сгт Тьоплое 4 921 70
19.Узловски 567 81 748 гр. Узловая 51 922 54
20.Чернски 1 614 19 911 сгт Черн 6 394 121
21.Шчокински 1 393 106 384 гр. Шчокино 58 088 25 гр. Советск, Первомайски
22.Ясногорски 1 300 29 577 гр. Ясногорск 15 741 35
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное даление Тульской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тульская область, том 26, стр. 96
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2523/Тульская_область «Вода России» – Тулска област