Тумба (Маджари)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тумба.

Тумба
Възстановката на селището
Възстановката на селището
Местоположение
Skopje OSM.svg
42.0014° с. ш. 21.5057° и. д.
Тумба
Местоположение в Скопие
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
община Гази Баба
град Скопие
Археология
Вид Селище
Период 6000 до 4300 година пр.н.е.
Епоха неолит
Тумба в Общомедия

Тумба (на македонска литературна норма: Тумба) е археологически обект, неолитно селище, съществувало от 6000 до 4300 година пр.н.е., разкрито в квартала Маджари на столицата на Република Македония Скопие.[1] Тумба е най-важното неолитно селище в Скопската котловина и е смятано за ядро на днешно Скопие.[2] Слоевете са шест, като първият, третият и петият са слоеве на живот, а междинните - нивелация. Разкрити са няколко къщи и едно светилище, както и много остатъци от керамика.[1] Край археологическия обект е направена възстановка на селището - музей на открито, наречен Неолитно село.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е открито през 1961 - 1962 година при проучвания за строежа на минаващата в съседство магистрала. Първите археологически проувания са извършени в 1978 година от Музея на Македония под ръководството на Воислав Санев.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Идол на Богинята майка от Тумба
Идол на Богинята майка от Тумба

Тумба е изкуствено възвишение, разположено в подножието на нисък рид, осигуряващ сигурност при евентуално покачване на водите на съседното блато. Могилата е висока 3 m с неправилна кръгла основа от 200 m диаметър. В него има 2,4 m културен пласт, който заедно с ямите минава малко по-ниско от терена. Селището съществува непрекъснато от 6000 до 4300 година пр.н.е., като разцветът му е около 5800 – 5200 година пр.н.е. по време на културата Анзабегово-Връшник II – IV.[1]

Къщите в селището са градени с набити в земята колове, често фланкирани с камъни, преплетени с плъчки и слама и облепени с кал и са доста комфортни. Имат квадратна или правоъгълна основа с площ между 60 и 80 m2. Къщите са близо една до друга, раздалечени с тесни сокаци и малки дворове. Селището има осмислена организация.[2]

Първата къща, правоъгълна с размери 8 на 8 m, е открита в 1981 година и се смята, че е била светилище. Три обекта в нея са определени като жертвеници за култови обреди, но по-късно, след сравнение с подобни обекти в селищата Слатина в Зелениково, Цере в Говърлево и Тумба в Стенче, се разбира, че става дума за печки. В светилището са открити 45 цели съдове и много фрагменти. Открити са и амфори, изписани със стилизирани растителни орнаменти от отличен художник. Открити са различни купи, питоси, украсени с барботинна техника, чинии, малка пиксида с пластичен релеф на дъното, украсени аскоси с вид на водни птици и други. Съдовете са изложени в постоянната експозиция на Музея на Македония.[2]

В 2002 година е открита една „вана“, изградена от пръст, с добре измазани зидове и под, на който са намерени солни кристали. Подобен обект е открит и в неолитното селище Тумба край тетовското село Стенче.[2]

Известността на селището се дължи на откритото в светилището теракотно изображение на Великата майка. Статуйката е висока 39 cm и богинята е в класическа смирена поза на бдене над къщата с нейното огнище под нея. По-късно е открита изящно изваяна човешка глава с естествени размери и други многобройни антропоморфни пластики. Случайна находка от Тумба е и керамичното изображение на овнешка-бича грава с размери 32-33-27 см, датирана в раннния неолит, която вероятно е била окачена на фасадата на някоя къща и свидетелства за култа към овена-бик. Сред другите зооморфни изображения са коза и кентавър.[2]

Открити са и тежески за вертикален разбой, макари за рибарски мрежи и много костни шпатули, шила и игли, кременни ножове и секачи, каменни хавани и мелници. Откритите кости са предимно на домашни животни и в много по-малка степен на диви и риби.[2]

В 2002 година разкопките продължават под ръководството на Драгиша Здравковски, като са открити нови 8 жилищни сгради и части от други. В 2007 и 2008 година са открити няколко свързани четвъртити и кръгли обекти, която може би част от стопанска сграда. От 2007 година разкопките са под ръководството на Елена Стоянова Канзурова.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Археолошки локалитет „Тумба - Маџари“. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 2017-10-03.
  2. а б в г д е ж з Археолошки локалитет Тумба Маџари. // Тумба Маџари. Посетен на 2017-10-03.
  3. Неолитско Село. // Тумба Маџари. Посетен на 2017-10-03.
     Портал „Македония“         Портал „Македония