Тумор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Терминът тумор (от латински: подутина) основно се използва за название на анормално нарастване на тъкани.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по четири отличителни белега:

  • проникване: клетките на тумора преминават граничната тъкан и се врастват в съседната тъкан;
  • разрушаване: разрушават съседната тъкан;
  • метастазиране: пренасят се благодарение на кръвоносните и лимфните съдове и образуват метастази;
  • инвазия: проникване в органа гостоприемник чрез специфична ензимна активност на туморните клетки.

Точното определяне на характера на един тумор е възможно единствено чрез хистологично изследване (биопсия).

Доброкачествени тумори[редактиране | редактиране на кода]

Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в мозъка.

Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачесвени.

Наименованията на доброкачествените тумори са:

  • епителни – покривен епител (папиломи), от жлезист епител (аденоми);
  • мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом“ – липом, фибром, хондром, остеом;
  • нервна система – менингиом, неврином;
  • кръвоносни и лимфни съдове – хемангиоми и лимфангиоми.

Злокачествени тумори[редактиране | редактиране на кода]

Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от съединителна тъкан.

Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки (метастази), обикновено след като са разраснали достатъчно. Има случаи, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер, се разсейва из организма, напр. рак на гърдата.

Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан (левкемии и лимфоми) не могат да бъдат „опипани“. Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват – анемия, умора, подути жлези (лимфни възли), нарушения в кръвната картина и кръвосъсирването.

Наименования на злокачествените тумори са:

  • епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител – аденокарциноми;
  • мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком“ – липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком;
  • нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен“, което означава „злокачествен“ – анапластичен менингиом, анапластичен неврином;
  • кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми;
  • кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми.

Причинители[редактиране | редактиране на кода]

Туморите се причиняват от мутация на ДНК на клетките, която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Мутации, които активират онкогени или подтискат тумороподтискащите гени могат евентуално да доведат до тумор.

Клетките имат механизми, които поправят ДНК и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване (Апоптоза) ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите, които потискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един тумороподтискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации.

Наскоро се появи хипотеза, че много от видовете рак наблюдавани при хората са причинени от вирусни инфекции.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]