Тундра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на арктическата тундра.

Тундра е вид природна зона, лежаща на север от тайгата с вечнозамръзнала почва, незаливана от морски или речни води. Тя е от основните хабитатни типове във физикогеографската класификация на Световния фонд за природата.[1]

По своя характер повърхностите на тундрата биват блатисти, торфови (покрити с мъх) или каменисти (покрити с лишеи). Тундрата е богата на минерални ресурси.[2] Северната граница на тундрата се приема за начало на Арктика.

Арктическа тундра на остров Врангел
Тундра на Шпицберген.

Названието произлиза от саамски език и означава „безгориста равнина“.[3] Изключително ниските температури и дългата зима в тундрата възпрепятстват растежа на дърветата.

Обикновено тундрата се класифицира като арктическа, антарктическа или планинска.

Местоположение и климат[редактиране | редактиране на кода]

Тундрата се намира в Северното полукълбо на изток от пресичането на 160°-овия меридиан и.д. и 70°-овия паралел с.ш. (на изток от устието на р. Колима).

Тундрата се отличава с много суров климат (субполярен), тук живеят само растения и животни, които издържат на студ, силни ветрове, вечното замръзване на почвата и нейното неплодородие.[2] В тундрата практически няма едра фауна.

Зимата е продължителна – 8 – 9 месеца, и студена (до −65 °С). Лятото е също относително студено, средната температура през юни е около 12 °С. При температури по-ниски от -10 °С и снежна покривка от 6 до 10 месеца годишно, горният слой на почвата се топи за кратко през лятото. Тогава се активизира цялата растителност. Лятната и есенната тундра е богата на гъби и боровинки. Също така през лятото има и много цветя, цъфтят полярна бреза и върба.

Животински и растителен свят[редактиране | редактиране на кода]

Тундрата е царство на храстите, невисоките треви, лишеите и мъховете.

Дивите елени, лисици и росомахи, снежни глигани, вълци, мечки и зайци са типичните обитатели на руската тундра. Срещат се птици като лапландска овесарка, белокрила ржанка и яребица.

В тундрата напълно отсъстват влечугите, но има в голямо количество кръвосмучещи насекоми.

Реките и езерата са богати на риба.

Типичен представител на гризачите е лемингът.

Екологични проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Тундрата е с много крехко екологично равновесие. Разработката на нефтени находища, строителството на нефтопроводи и човешката дейност като цяло създават опасност от екологична катастрофа.

Поради течове в нефтопроводите се замърсява околната среда, нерядко се срещат горящи нефтени езера и напълно изгорели територии. Движението на тежки машини нарушава крехкия почвен слой, за възстановяването на който са необходими няколко десетки години.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.worldwildlife.org
  2. а б The tundra biome. University of California Museum of Paleontology.
  3. Aapala, Kirsti. Tunturista jängälle. // Kieli-ikkunat. Архивиран от оригинала на 1 октомври 2006. Посетен на 19 януари 2009.