Турие (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за село в община Дебърца. За селото в Гърция, чието гръцко име е Корифи, вижте Турие (дем Лерин).

Турие
Турје
North Macedonia relief location map.jpg
41.4136° с. ш. 20.8664° и. д.
Турие
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1256 m
Население 17 души (2002)

Турие (среща се и днес неправилното изписване Турье, на македонска литературна норма: Турје, е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е на самото било на Илинската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица“ в селото има ценни стенописи от началото на XVII век.[1] В XIX век Турие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Турие (Turié) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[2] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Турье има 30 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Турье е населявано от 320 жители, всички българи християни.[5]

По време на Илинденското въстание, на 9 август 1903 г. по данни на ВМОРО край Турие се води тричасово сражение между въстаническа чета и османски аскер, в което турските части дават 11 убити и ранени.[6] През следващите дни са убити трима цивилни жители на селото.[7]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турие има 456 българи екзархисти.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 17
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на 28 август, Голяма Богородица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Турие

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костовска, П. Симболичното значење на претставата на Христовото Крштение во црквата Свети Никола во Варош, кај Прилеп. // Balcanoslavica (26-27). Прилеп, 1999 - 2000. с. 43.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр 253.
  6. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 149.
  7. Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, София, 1984, с. 136 – спомени на Христо Узунов. Жертвите са Янко Георев (40-годишен) и Кръстина Милошова (80-годишна), убити на 12 август в селото и Алеко Петрев (15-годишен), убит на 29 септември край Турие.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21
     Портал „Македония“         Портал „Македония