Турие (община Дебърца)
Тази статия е за село в община Дебърца. За селото в Гърция, чието гръцко име е Корифи, вижте Турие (дем Лерин).
|
Турие Турје |
|
|---|---|
 |
|
  Турие |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1256 m |
| Население | 17 души (2002) |
| Пощенски код | 6346 |
Турие (среща се и днес неправилното изписване Турье, на македонска литературна норма: Турје, е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е на самото било на Илинската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Богородица“ в селото има ценни стенописи от началото на XVII век.[1] В XIX век Турие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Турие (Turié) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[2] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Турье има 30 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Турье е населявано от 320 жители, всички българи християни.[5]
По време на Илинденското въстание, на 9 август 1903 г. по данни на ВМОРО край Турие се води тричасово сражение между въстаническа чета и османски аскер, в което турските части дават 11 убити и ранени.[6] През следващите дни са убити трима цивилни жители на селото.[7]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турие има 456 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители македонци.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 17 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Събор на 28 август, Голяма Богородица.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Турие
Андре Максимов, български революционер от ВМОРО[11]- Ванчо Турянец, български революционер, селски войвода на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание, участник в сражението в местността Мрамор, между охридските села Мраморец и Турие на 12 август 1903 година.[12][13]
- Велян Найдев Спасов, български революционер от ВМОРО[14]
Йован Андревски (р. 1942), северномакедонски офицер, генерал-лейтенант- Томе Трайчев Тренев, български революционер от ВМОРО[14]
- Яким Богоев Кузманов (1874 - ?), български революционер от ВМОРО, действал в Дебърца, участвал в нападението на мюдюрницата в Издеглавие[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Костовска, П. Симболичното значење на претставата на Христовото Крштение во црквата Свети Никола во Варош, кај Прилеп. // Balcanoslavica (26-27). Прилеп, 1999 - 2000. с. 43.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр 253.
- ↑ Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 149.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, София, 1984, с. 136 – спомени на Христо Узунов. Жертвите са Янко Георев (40-годишен) и Кръстина Милошова (80-годишна), убити на 12 август в селото и Алеко Петрев (15-годишен), убит на 29 септември край Турие.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-16
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.21
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1353-1354.
| |||||||||||
Портал „