Турие (община Дебърца)
Тази статия е за село в община Дебърца. За селото в Гърция, чието гръцко име е Корифи, вижте Турие (дем Лерин).
|
Турие Турје |
|
|---|---|
  Турие |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1256 m |
| Население | 17 души (2002) |
Турие (среща се и днес неправилното изписване Турье, на македонска литературна норма: Турје, е село в община Дебърца на Северна Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е на самото било на Илинската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Богородица“ в селото има ценни стенописи от началото на XVII век.[1] В XIX век Турие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Турие (Turié) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[2] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Турье има 30 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Турье е населявано от 320 жители, всички българи християни.[5]
По време на Илинденското въстание, на 9 август 1903 г. по данни на ВМОРО край Турие се води тричасово сражение между въстаническа чета и османски аскер, в което турските части дават 11 убити и ранени.[6] През следващите дни са убити трима цивилни жители на селото.[7]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турие има 456 българи екзархисти.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 17 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Събор на 28 август, Голяма Богородица.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Турие
Ванчо Турянец, български революционер, селски войвода на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание, участник в сражението в местността Мрамор, между охридските села Мраморец и Турие на 12 август 1903 година. [10][11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Костовска, П. Симболичното значење на претставата на Христовото Крштение во црквата Свети Никола во Варош, кај Прилеп. // Balcanoslavica (26-27). Прилеп, 1999 - 2000. с. 43.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр 253.
- ↑ Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 149.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, София, 1984, с. 136 – спомени на Христо Узунов. Жертвите са Янко Георев (40-годишен) и Кръстина Милошова (80-годишна), убити на 12 август в селото и Алеко Петрев (15-годишен), убит на 29 септември край Турие.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21
| |||||||||||
Портал „
