Туризъм в Хърватия

Туризмът в Хърватия (на хърватски: Turizam u Hrvatskoj) е основен индустриален и икономически сектор на Хърватия и нейните крайбрежни населени острови по Адриатическо море. В исторически план той представлява голям компонент от икономическия продукт (БВП) на страната, като рутинно достига от 10% до 15% от общия БВП.^[1]^[2] Хърватия е дълбоко интегрирана с Европейския съюз (ЕС), което допринася за цялостния международен туризъм в Югоизточна Европа. Туризмът е концентриран по адриатическото крайбрежие и е силно сезонен, с пик през юли и август.^[3] Най-посещаваните градове са съответно Дубровник, Ровин, Загреб, Сплит, Пореч, Умаг и Задар.^[4]

Историята на туризма в Хърватия датира от времето, когато е била част от Австро-Унгария, когато богати аристократи са се стичали към морето.^[5] Туризмът се разраства през 60-те до 80-те години на миналия век, преди независимостта на Хърватия през 1990 г. да ограничи туризма до края на 90-те години.^[6] През 2000-те години хърватският туризъм се възражда значително, тъй като преминава през процес на изграждане на нация с особен акцент върху приходите от туризъм. Към края на 2000-те години, Хърватия се превърна в една от най-посещаваните туристически дестинации в Средиземноморието. Общо 20,2 милиона туристи са посетили Хърватия през 2024 г.^[7]

Осем района в страната са обявени за национални паркове, а единадесет – за природни паркове.^[8] В цялата страна има десет обекта на световното наследство.^[9] Факторите, представляващи туристически интерес, са главно култура, кухня, история, мода, архитектура, изкуство, религиозни обекти и маршрути, природа, достъп до морето и нощен живот. Туризмът е частично подкрепен от хърватската филмова и телевизионна индустрия поради заснемане на място. Инфлацията и свръхтуризмът доведоха до засилени регулации за пътуване и туристически разходи от 2024 г. насам.^[10] Евростат изчисли, че близо 55% от туристическите места за настаняване в ЕС са между Хърватия (117 000) и съседна Италия (230 000).^[11] През 2025 г. Хърватия беше деветата най-посещавана държава в ЕС и третата най-посещавана в Южна Европа.^[12] От 2012 до 2019 г. броят на годишните туристически пристигания се е увеличил с 8 милиона.^[12]

История

От края на 90-те години на миналия век, Хърватия значително разшири туристическия си сектор.^[13] Над 16 милиона чуждестранни туристи– четири пъти повече от населението на страната– посети Хърватия през 2018 г.^[14] Икономисти твърдят, че присъединяването на Хърватия към Европейския съюз през 2013 г. , ги направи по-желана туристическа дестинация поради реинвестирането в икономиката им, отворените търговски бариери и по-хлабавия митнически контрол.^[15]^[16] Хърватия поддържа средиземноморско крайбрежие с дължина 1104 мили плюс 1185 острова. Само 15% от крайбрежието, основната туристическа дестинация в Хърватия, е урбанизирано и се разработват планове за по-нататъшно развитие на крайбрежния туристически сектор на Хърватия. Стратегията за развитие на туризма в Хърватия финансира изграждането на луксозни места за настаняване, включително хотели и туристически услуги, заедно с обновяването на по-старите. Хърватия има една от обсерваториите за устойчив туризъм на UNWTO, част от Международната мрежа от обсерватории за устойчив туризъм (INSTO) на организацията. Обсерваторията се счита за ангажимент за наблюдение и изграждане на устойчив туризъм.^[17]

Туристически региони

Туризмът е до голяма степен концентриран в крайбрежните райони, които са споделени между седем окръга.^[14] Туризмът има висока степен на сезонност. Хърватският национален туристически съвет е разделил Хърватия на шест отделни туристически региона. който е домакин на ежегодния турнир по тенис на ATP Croatia Open на клей кортове.

Истрия

Западното крайбрежие на полуостров Истрия има няколко исторически града, датиращи от римско време, като например град Умаг,^[18] The city of Poreč is known for the UNESCO-protected Euphrasian Basilica, който включва мозайки от VI век, изобразяващи византийско изкуство.^[19] Планът на града все още показва древноримската структура на каструма, като главните улици Декуманус и Кардо Максимус са запазени в оригиналния си вид. Марафор е римски площад с два прикрепени храма. Един от тях, издигнат през I век, е посветен на римския бог Нептун. Първоначално готическа францисканска църква, построена през 13 век, Залата „Dieta Istriana“ е преустроена в бароков стил през 18 век. Най-големият град в региона, Пула, има един от най-старите амфитеатри в света, който все още се използва за фестивали и събития. Заобиколен е от хотелски комплекси, курорти, къмпинги и спортни съоръжения. Наблизо се намира Национален парк Бриони, бивша лятна резиденция на покойния югославски президент Йосип Броз Тито.^[20] Крайбрежните води предлагат плажове, риболов, гмуркания с наблюдение на останки от древни римски галери и военни кораби от Първата световна война, гмуркане от скали и плаване.^[21] Пула е крайната точка на велосипедния маршрут EuroVelo 9, който минава от Гданск на Балтийско море през Полша, Чехия, Австрия, Словения и Хърватия.

Град Ровин разполага с крайбрежни райони с редица малки заливи, скрити сред гъста растителност, отворени за нудисти. Въпреки че плажовете не са определени като нудистки, нудистите ги посещават често. Вътрешността е зелена и залесена, с малки каменни градчета на хълмове, като например Мотовун. От другата страна на реката се намира гората Мотовун, площ от около 10 квадратни километра в долината на река Мирна, от които 280 хектара (2,8 км²) са специално защитени. Тази зона се различава не само от близките гори, но и от тези на целия околен карстов регион заради дивата си природа, влажната почва и трюфелите (Tuber magnatum), които растат там. От 1999 г. насам Мотовун е домакин на международния филмов фестивал „Мотовун“ за независими филми от САЩ и Европа. Грожнян, друг хълмист град, е домакин на триседмичен джаз фестивал всеки юли.

Маслиновият туризъм е съсредоточен главно около този регион. Зехтинът е сред най-важните селскостопански дейности в Истрия и затова този регион е получил голяма част от националните усилия за възраждане на производството на зехтин, което започна около началото на новото хилядолетие. Това включва обновяване и обновяване на маслинови горички. (18 683 хектара маслинови горички в Хърватия през 2018 г., по-голямата част от които близо до брега, даващи 5000 тона зехтин годишно).^[22] Въвеждането на съвременни технологии в производството и преработката на маслини, съхранението на зехтин също се осъществи. 1600-годишно маслиново дърво се намира на остров Вели Бриун (Национален парк Бриуни).^[23] Маслиновият туризъм е често срещан в селските райони, където генерира допълнителни приходи за производителите на маслини, които предлагат продукцията си директно на потребителите; той има и многостранна образователна стойност; и удължава сезонността на туризма – и на свързания с него сезонен труд – до есенния сезон.^[23]

Кварнер и планини

Кварнерският залив е разположен под високи планини с изглед към големи острови в морето. Опатия е най-старият туристически курорт в Хърватия, чиито туристически традиции датират от 19-ти век. Бившите венециански островни градове Раб и Лошин са туристически дестинации. Остров Раб има много паметници.^[24] С около 2600 слънчеви часа годишно, остров Лошин е туристическа дестинация за словенци, италианци и германци през летните месеци. Средната влажност на въздуха е 70%, а средната лятна температура е 24 °C (75 °F) и 7 °C (45 °F) през зимата.^[25]

Вътрешните региони Горски Котар, Велебит и Лика имат планински върхове, гори и полета, много животински видове, включително мечки, и националните паркове Рисняк и Плитвишки езера. Национален парк Плитвишки езера се намира в Плитвишкото плато, което е заобиколено от три планини, част от Динарските Алпи: Плешевица (връх Горна Плешевица 1640 м), Мала Капела (връх Селишки връх на 1280 м) и Медведжак (884 м).^[26]

Амфитеатър в Пула, Хърватия
Базилика, еуфразиана, квадрипортик
A 1,600 year-old olive tree on Veli Brijun
Ровин
Крайморският град Опатия
Риека, най-голямото морско пристанище на Хърватия

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tourism in Croatia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Konačno razbijen mit da turizam čini 20 posto BDP-a Hrvatske, stigle brojke DZS-a, evo točnog izračuna!

[2] Croatia's Tourism

[3] Tourism statistics for Croatia

[4] Croatia registers 20.6m tourist arrivals and 108m overnight stays in 2023

[5] Southbound, to the Austrian Riviera: The Habsburg Patronage of Tourism in the Eastern Adriatic

[6] Geography of Tourism in Croatia

[7] TOURIST ARRIVALS AND NIGHTS IN 2024

[8] Parkovi

[9] Croatia

[10] Croatia Currently More Expensive Than Spain and Greece, Despite Being Equally Attractive Mediterranean Destinations

[11] Tourism statistics

[:0-12] 1 2 U najboljoj turističkoj godini EU, Hrvatska na 9. mjestu

[13] Number of arrivals in commercial tourist accommodation establishments in Croatia from 2006 to 2024

[researchgate-14] 1 2 OLIVE TOURISM: UNDERSTANDING VISITORS' MOTIVATIONS

[15] Croatia in the EU: Q & A for holidaymakers

[16] Croatia in 2027: What Will the Country Look Like in 5 Years?

[17] СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

[18] Tournaments- Calendar

[19] Episcopal Complex of the Euphrasian Basilica in the Historic Centre of Poreč

[20] Inside Tito's luxury playground

[21] Croatian coast: A great place to learn to dive

[22] FLOS OLEI 2024 - Here are the 500 Farms included in the Guide

[:1-23] 1 2 The old olive tree

[24] Croatia holidays, Jewels of the Adriatic - yours for the price of a ferry ticket

[25] Plitvice Lakes National Park–Basic Information // Архивиран от оригинала на 3 March 2016.

[26] About the island

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]