Турия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Турия .

Турия
ObshoTurija.JPG
Изглед от село Турия
Общи данни
Население 410 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 67,818 km²
Надм. височина 475 m
Пощ. код 6157
Тел. код 043616
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 73451
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Павел баня
Станимир Радевски
(независим)
Турия в Общомедия

Турия е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора. Село Турия се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е много старо. Над реката има римски мост, който е отлично запазен и се ползва и днес (обитателите го наричат Скокът).

Старото село се намирало малко по-нагоре по реката при един широк неин завой в местността „Равнака“. Било опожарено при падането под османска власт (до днес има периодично появяващ се остров в р. Турийска, наречен Манастирището), а обитателите му са се пръснали в колибарски селища във вътрешността на Средна гора. И до днес отделни местности в горските масиви носят имената на обитавалите ги родове.

Възстановено е на днешното си местоположение в средата на XVIII в. по инициатива на хайдушкия род на Джалъзите, а по време на Руско-турската война е опожарено за втори път от башибозук и при второто настъпление към вр. Шипка населението се е евакуирало след отстъпващите руски части с покъщнина и едрия добитък през Старопланинските проходи – най вече по Русалийската пътека – в района на гр. Трявна (историята е останала в родовата памет на турийци с името „Бегът“). След войната три от десетте обитавали селото рода се завръщат в родното пепелище и възстановяват селото, а от останалите седем един се заселва в полуопразненото турско село Окчилар (дн. Александрово), а другите – в изоставеното турско село Лъджакьой – днешен гр. Павел Баня.

В момента кмет на селото е Иван Константинов Дончев.

Турийска река в центъра на селото
Снимка на кукери от Турия, преди 1945 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • На връх Голям Висок (доминиращ панорамно от коритото на р.Тунджа) има останки от среднобългарска стражева кула – има предания, че е била последно убежище на сестрата на местния военачалник от ХІVв.- Борила. Реално има построен от местните жителки (възрастни жени) параклис във връзка с преданието, че на върха живее змей (легендарно чудовище от народния епос). Параклисът е полуразрушен от попадение на артилерийски учебен снаряд през 70-те години на ХХвек.
  • Една от природните забележителности е т.нар. Кичест габър – много рядко срещано дърво на 700 години. Друга природна забележителност е местността „Пиростията“, в която има 3 големи изправени камъка и един, лежащ върху тях, под формата на пиростия. В легналия камък дори по време на суша има вода. Поверието е, че който пие от нея, ще се изцери от болести.
  • Къщата-музей на Чудомир. Село Турия е известно като родното село на патриарха на българския хумор, писателя и художника Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Чудомир е познат както в България така и далеч зад нейните граници със своите хумористични разкази. В тях той осмива човешките слабости и обществено-политическите недъзи. Днес родната къща на Чудомир е отворена за посещение. Тук са изложени експозиции, запознаващи с жизнения и творческия път на писателя художник и картинна галерия. Документално-художествената експозиция в пристроената сграда съдържа оригинални ръкописи и лични документи, фотоси и факсимилета, предмети и вещи с водещи текстове и оценки на български писатели, художници и изкуствоведи. Картинната галерия ни среща с неповторимите образи, населили Чудомировия свят.
  • Паметник на загиналите във войните 1912-1918 г., и 125 мм стара гаубица.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото се отбелязват карнавални, великденски и коледни празници; всеки един се празнува с много веселие и вино. Там се провеждат едни от най-колоритните кукерски карнавали, които свършват с масово къпане в ледените води на реката.

Всяка година на църковния празник Сирни заговезни се провеждат кукерски игри. Ритуалът е съпроводен и с къпане в реката за здраве.

На всеки Димитровден в селото се правят курбани за здраве и берекет. Отслужва се празнична литургия в едноименната църква „Свети Димитър“, както и на всеки голям християнски празник.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]