Турия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Турия.
Турия
Изглед от село Турия
Изглед от село Турия
Общи данни
Население334 души[1] (15 юни 2022 г.)
4,93 души/km²
Землище67,818 km²
Надм. височина446 m
Пощ. код6157
Тел. код043616
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ73451
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Павел баня
Иса Бесоолу
(ДПС)
Турия в Общомедия

Турия е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора. Село Турия се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е много старо. Над реката има римски мост, който е отлично запазен и се ползва и днес (обитателите го наричат Скокът).

Старото село се намирало малко по-нагоре по течението на река Турийска при неин завой в местността „Равнака“ – до днес има периодично появяващ се речен остров в тази местност, наречен Манастирището. Било е опожарено при падането под османска власт. Има легендарни сведения за продължителна съпротива на български бойни части в района на връх Голям Висок, където и до днес има останки от стражева кула. Обитателите на селото са се пръснали в колибарски селища във вътрешността на Средна гора. И до днес отделни местности в горските масиви носят имената на обитавалите ги родове.

Възстановено е на днешното си местоположение в средата на XVIII в. по инициатива на хайдушкия род на Джалъзите, а по време на Руско-турската война е опожарено за втори път от башибозук или при отстъплението на Хулюси паша след първата шипченска битка или при османското настъпление към връх Шипка, а населението се е евакуирало след отстъпващите руски части с покъщнина и едрия добитък през Старопланинските проходи – най-вече по Русалийската пътека – в района на гр. Трявна (историята е останала в родовата памет на турийци с името „Бегът“). След войната три от десетте обитавали селото рода се завръщат в родното пепелище и възстановяват селото, а от останалите седем един се заселва в полуопразненото турско село Окчилар (дн. Александрово), а другите – в изоставеното турско село Лъджакьой – днешен гр. Павел Баня.

Кмет на селото е Иван Константинов Дончев.

Турийска река в центъра на селото
Снимка на кукери от Турия, преди 1945 г.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Защитена местност „Пиростията“, в която има 3 големи изправени камъка и един, лежащ върху тях, под формата на пиростия. В легналия камък дори по време на суша има вода. Поверието е, че който пие от нея, ще се изцери от болести.
  • Защитена местност "Ярът" създадена през 1973 г. с цел опазване на скални образувания - земни пирамиди.
  • Вековно дърво Кичест габър – много рядко срещано дърво на 700 години.

Културни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • На връх Голям Висок (доминиращ панорамно от коритото на р. Тунджа) има останки от среднобългарска стражева кула – има предания, че е била последно убежище на сестрата на местния военачалник от ХІV в. – Борила. Реално има построен от местните жителки (възрастни жени) параклис във връзка с преданието, че на върха живее змей. Параклисът е полуразрушен от попадение на артилерийски учебен снаряд през 70-те години на ХХ век.
  • Къщата музей на Чудомир. Село Турия е известно като родното село на патриарха на българския хумор, писателя и художника Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Чудомир е познат както в България така и далеч зад нейните граници със своите хумористични разкази. В тях той осмива човешките слабости и обществено-политическите недъзи. Днес родната къща на Чудомир е отворена за посещение. Тук са изложени експозиции, запознаващи с жизнения и творческия път на писателя художник и картинна галерия. Документално-художествената експозиция в пристроената сграда съдържа оригинални ръкописи и лични документи, фотоси и факсимилета, предмети и вещи с водещи текстове и оценки на български писатели, художници и изкуствоведи. Картинната галерия ни среща с неповторимите образи, населили Чудомировия свят.
  • Паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г., и стара 125 мм гаубица.
  • Паметник на антифашиста Тодор Василев Маринов, загинал през м.януари 1944 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото се отбелязват карнавални, великденски и коледни празници; всеки един се празнува с много веселие и вино. Там се провеждат едни от най-колоритните кукерски карнавали, които свършват с масово къпане в ледените води на реката.

Всяка година на църковния празник Сирни заговезни се провеждат кукерски игри. Ритуалът е съпроводен и с къпане в реката за здраве.

На всеки Димитровден в селото се правят курбани за здраве и берекет. Отслужва се празнична литургия в едноименната църква „Свети Димитър“, както и на всеки голям християнски празник.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]