Турската куля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Турската куля
Кромлехът в м. Турската куля
Кромлехът в м. Турската куля
Местоположение
Bulgaria Smolyan Province relief location map.jpg
41.8305° с. ш. 24.9969° и. д.
Турската куля
Местоположение в България Област Смолян
Страна Флаг на България България
Област област Пловдив
Археология
Вид Кромлех
Период I хил пр. Хр.
Епоха Желязна епоха

Кромлехът в местността Турската куля Област Смолян, Община Баните е древно култово мегалитно съоръжение, най-западно разположеното съоръжение от подобен тип в Западните Родопи[1].

Местността е разположена на 1,5 километра северно от махала Бъчвата на село Планинско край границата на Община Баните с Община Асеновград (област Пловдив) – между нейните села Мостово (на 2 км западно) и Бор (на 1,7 км източно).

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият обект е открит в рамките на теренно проучване от доц. д-р Иван Христов през 2007 г.

Датировката на мегалитното съоръжение е отнесена най-общо към първата половина на І хил. пр. Хр.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Мегалитният обект е разположен в близост до Тополовския проход по трасето на вододелния хребет. Местоположението му е на северната страна на върха Турската куля, където е изграден кромлехът с диаметър 15 m. За градежа са използвани масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Най-добре запазена е западната страна на обекта, където са запазени десет от каменните блокове. Близо до центъра на съоръжението е открита керамика от I в. пр. Хр.

Каменният кръг е най-добре запазен от запад, където е документирана дъга с повече от 10 блока. Височината на камъните достига 0,80 m над повърхността.

Този обект, макар и регистриран при теренни обходи и непроучен посредством археологически разкопки, намира своите паралели с култови паметници в близко разположената източнородопска област. Най-близък по форма и разположение е кромлехът при с. Долни Главанак, област Хасково. Както при конкретния случай, така и при археологическия обект край с. Долни Главанак, се наблюдава вътрешен диаметър от 10 m, очертан от побити камъни с размери близки до описваните. Твърде вероятно е в дъгата от камъни да е била прекъсната от югоизток при кромлеха от м. Турската куля.

Несъмнено мегалитният обект е свързан с близките светилища (Белинташ; Ин кая; Хайдут кая, Къз кая (Момин камък) и Караджов камък)[2]-

Светилищата в тази част на Родопа планина попадат в район, който е своеобразна граница на етнически територии в древността. Едната територия обхваща Източните Родопи, която е под владението на одрисите, а другата, към по-високите части на планината, в писмените извори се свързва с етнонима на тракийските племена сатри и беси. Според доц. Христов може да се приеме, че вододелният рид, водещ началото си от Тополовския проход на юг, е граница на разпространението на скалните трапецовидни ниши и специфични мегалитни паметници в Родопите.

Според инж. Любомир Цонев съоръжението би трябвало да се определя като мегалитоподобен каменен кръг, понеже не е образуван от забити в кръг раздалечени колоноподобни блокове-менхири, както при класическите кромлехи, а от забити вертикално в кръг огромни плочи, опиращи се по страничните си ръбове. [3]

Кромлехът не се поддържа и е обрасъл в паразитна растителност, но части от него се виждат над земята.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кромлех Турската куля в „wikimapia.org“
  2. а б Хр. Иван Христов „Светилища на древните траки в Родопите (Добростан – Градище)“, изд. „Фабер“, ISBN 978-954-400-035-6, С, 2009, стр. 81-83
  3. Мегалитен кръг в местността Турската куля