Направо към съдържанието

Турско-кюрдски конфликт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Турско-кюрдски конфликт
Част от кюрдското въстание
Информация
Периодот 27 ноември 1978
МястоТурски Кюрдистан (Турция)
Иракски Кюрдистан (Ирак)
Резултатпродължава
Страни в конфликта
Съюз на общностите в Кюрдистан
Кюрдска работническа партия
Соколи за свободата на Кюрдистан
Партия за свободен живот на Кюрдистан
Кюрдска демократическа партия – север
Революционна партия на Кюрдистан
Комунистическа партия на Кюрдистан
Ислямска партия на Кюрдистан

Сили които сътрудничат:

Революционна народна освободителна партия-Фронт
Комунистическа партия на Турция (марксистко-ленинска)
Революционна народна партия
Революционна партия на Турция
Тайна армия за освобождение на Армения
Хизбула – Турция
 Турция
 Ирак (от 1987)
 Иран (от 2004)

Сили, които сътрудничат:

Кюрдска демократична партия
Патриотичен съюз на Кюрдистан
Хизбула – Турция
Командири и лидери
Текущи командири:

Мурат Карайълан
Бахоз Ердал
Джемил Байък
Мустафа Карасу
Дуран Калкан
Риза Алтън
Али Хайдар Кайтан
Зубеир Айдар
Абдул Рахман Хаджи Ахмади
Мохамед Салих Мустафа


Бивши командири:

Абдула Йоджалан
Шемдин Сакик
Осман Йоджалан
Махсун Коркмаз
Низаметин Таш
Мазлум Доган
Кани Йълмаз
Хюсеин Йълдъръм
Хаки Карер
Халил Атадж
Хюсеин Велиоолу
Текущи командири:

Абдуллах Гюл
Реджеп Ердоган
Недждет Езел


Бивши командири:

Кенан Еврен
Тургут Йозал
Сюлейман Демирел
Ахмед Сезер
Бюлент Еджевит
Месут Йълмаз
Неджметин Ербакан
Тансу Чилер
Ишик Кошанер
Илкер Башбух
Яшар Буюканът
Хилми Йозкьок
Хюсеин Къвръкоолу
Исмаил Хаки Карадайъ
Доган Гюреш
Неджип Торумтай
Недждет Уруг
Нуретин Ерсин
Сили
Кюрдска работническа партия: 4000 – 10 000
Соколи за свободата на Кюрдистан: Няколко десетки
Партия за свободен живот на Кюрдистан: 1000
Общо: 7000 – 12 000
Въоръжени сили на Турция: 514 850
Жандармерия: 148 700
Генерална дирекция по сигурността: 225 000
Селска охранителна система: 60 000
Общо: 948 550
Турско-кюрдски конфликт в Общомедия

Турско-кюрдския конфликт е въоръжен конфликт между турското правителство и бойци на Кюрдската работническа партия, която се бори за създаването на кюрдската автономия в Турция от 1984 година насам. Общия брой на жертвите към 2011 година е около 40 000 души.

С последиците за Османската империя по време на Първата световна война, през 1916 година Англия, Франция и Руската империя се споразумяват за подялбата на Кюрдистан. Четири години по-късно Севърския договор признава правото на кюрдите да създадат своя държава. С Лозанския договор през 1923 година между Турция, Англия и Франция, клаузите на Севърския са анулирани, а Кюрдистан е поделен между няколко държави.

През 1961 година започна кюрдски бунт в Ирак, като продължава с прекъсвания в продължение на десетилетия. Растежът на кюрдския национализъм довежда до появата през 1978 година на Кюрдската работническа партия (ПКК) – военна и политическа организация с марксистка ориентация.

На 15 август 1984 година ПКК започва партизанска война в югоизточните провинции на Турция.