Тутракан (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Община Тутракан
Tutrakan Municipality Within Bulgaria.png
Герб на Община Тутракан
Общи данни
Област Силистра
Площ 448.35 km²
Население 16 350 души
Адм. център Тутракан
Брой селища 15
Сайт tutrakan.bg
Управление
Кмет Димитър Стефанов
(независим)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (8)
   ДПС (6)
   БСП (2)
   АБВ (1)
Map of Tutrakan municipality (Silistra Province).png
Топографска карта на община Тутракан.

Община Тутракан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в най-западната част на област Силистра. С площта си от 448,345 km2 заема 4-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 15,75% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Тутракан се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с преобладаваща надморска височина от 150 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 80 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, югоизточно от село Бреница202,2 m н.в., а най-ниската – 12 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Дунавец. В западния район на общината се простира източната част на обширната Бръшлянска низина (най-голямата крайдунавска низина в България), като тук надморската височина е от 13 – 14 m на север до 40 – 50 m на юг.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 34 km (от km 419 до km 453, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Тутракан липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нея преминава едно голямо суходолие, дълбоко всечено сред околния терен – суходолието на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината южно от село Преславци на 66 m н.в. и с множество меандри се насочва на запад. Минава южно от селата Белица и Варненци и югозападно от последното достига границата с община Кубрат. След това завива на северозапад по границата с община Кубрат и отново навлиза изцяло в община Тутракан, вече със северна посока. Минава през село Старо село и навлиза в югоизточната част на Бръшлянската низина. Тук коритото му се изгубва в изградените множество напоителни и отводнителни канали. Преди тяхното изграждане суходолието е продължавало на север и се е „вливало“ в река Дунав западно от Тутракан, срещу остров Калимок, на 438 km.

На територията на община Тутракан има изградени няколко микроязовира (по-големи: „Антимово“, „Белица 1 и 2“, „Преславци“, „Боблъка“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 15 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Антимово 52 17,397 Кузгун Старо село 899 64,662
Белица 594 33,937 Сяново 75 18,453 Сеново
Бреница 235 17,212 Кара Мехмед Тутракан 8 641 64,444
Варненци 321 21,743 Денизлер Търновци 378 16,687 Саръ гьол
Дунавец 14 17,625 Спанчов Царев дол 50 11,842 Вис кьой
Нова Черна 1 574 49,471 Турски Смил Цар Самуил 1 398 41,961 Кютюклии
Пожарево 136 29,725 Косуй Българ, Генерал Драганово Шуменци 514 28,652 Дайдър
Преславци 493 14,434 Ендже кьой

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 36/обн.08.02.1906 г. – преименува с. Кузгун на с. Антимово;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сияхлар на с. Ангелово;
– преименува с. Салихлер на с. Братимир;
– преименува с. Кара Мехмед (Карамехметлер) на с. Бреница;
– преименува с. Денизлер на с. Варненци;
– преименува с. Косуй Българ (Български косуй) на с. Генерал Драганово;
– преименува с. Спанчов на с. Дунавец;
– преименува с. Турски Смил (Тюрк Смил) на с. Нова Черна;
– преименува с. Меше махле на с. Полковник Бананово;
– преименува с. Ендже кьой на с. Преславци;
– преименува с. Калимок на с. Радецки;
– преименува с. Чауш махле на с. Софийци;
– преименува с. Саръ гьол на с. Търновци;
– преименува с. Вис кьой на с. Царев дол;
– преименува с. Дайдър на с. Шуменци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кютюклии на с. Цар Самуил;
  • МЗ № 3034/обн. 10.02.1944 г. – заличава с. Радецки и го присъединява като квартал на гр. Тутракан;
  • МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Генерал Драганово на с. Пожарево;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Бананово на с. Дъбравица;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Дъбравица и го присъединява като квартал на с. Варненци;
– заличава с. Софийци и го присъединява като квартал на с. Царев дол;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Ангелово и го присъединява като квартал на с. Старо село;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Братимир поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – повторно заличава с. Радецки и го присъединява като квартал на гр. Тутракан;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Сеново на с. Сяново.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
1934 22 433
1946 23 348
1956 26 738
1965 25 741
1975 24 698
1985 23 453
1992 21 774
2001 19 306
2011 15 374

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 15 374 9 716 3 862 742 41 84 929 100.00 63.19 25.12 4.82 0.26 0.54 6.04
Тутракан 8 641 6 401 1 653 232 31 64 260 Тутракан 74.07 19.12 2.68 0.35 0.74 3.00
Нова Черна 1 574 654 363 481 63 Нова Черна 41.55 23.06 30.55 4.00
Цар Самуил 1 398 220 606 8 562 Цар Самуил 15.73 43.34 0.57 40.20
Старо село 899 894 0 Старо село 99.44 0.00
Белица 594 588 4 1 Белица 98.98 0.67 0.16
Шуменци 514 309 200 3 Шуменци 60.11 38.91 0.58
Преславци 493 492 0 0 Преславци 99.79 0.00 0.00
Търновци 378 356 6 Търновци 94.17 1.58
Варненци 321 297 19 0 Варненци 92.52 5.91 0.00
Бреница 235 25 177 32 Бреница 10.63 75.31 13.61
Пожарево 136 134 0 0 Пожарево 98.52 0.00 0.00
Сяново 75 70 4 0 0 0 1 Сяново 93.33 5.40 0.00 0.00 0.00 1.35
Антимово 52 48 4 0 0 0 0 Антимово 92.30 7.69 0.00 0.00 0.00 0.00
Царев дол 50 48 0 1 Царев дол 96.00 0.00 2.00
Дунавец 14 14 0 0 0 0 0 Дунавец 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 15 374 100.00
Православие 8 081 52.56
Католицизъм 50 0.32
Протестантство 79 0.51
Ислям 3 094 20.12
Друго 16 0.10
Нямат 465 3.02
Не се самоопределят 1 302 8.46
Непоказано 2 287 14.87

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Награди на Община Тутракан[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“, раздел „малки общини“. Приз за кмета д-р Димитър Стефанов за цялостната дейност през годината във всички сфери на работа на ръководената от него местна администрация.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 62,4 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог. // nsi.bg. Посетен на 7 февруари 2019. (на български)
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 февруари 2019. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 февруари 2019. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България