Тухол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тухол
Πεύκος
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина980 m
Население18 души (2011 г.)

Ту̀хол или Тул или Тухли[1] (на гръцки: Πεύκος, Певкос или Πεύκο, Певко, до 1928 година Τούχουλη, Тухули[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра югозападно от град Костур и на 15 километра от демовия център Нестрам (Несторио), на Тухолската река, на 980 m надморска височина[3] в северното подножие на планината Горуша (Войо).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Тухол е качаунско село.[3] Според местни предания е основано около 1800 година от Миц Дукас, майстор строител от коницкото село Пирсояни, принуден да бяга от Али паша Янински.[4][5] На мястото сее заселват и други християнски семейства - Ризопулос, Цюлос, Киркопулос, Христопулос, Трандос и в Горната махала Законс, Лицос. Лингос са от Дзумерка, Цюлос и Закос от Чамурия, Киркопулос, Ламбропулос, Апостолидис и Христопулос са от Арава, Корчанско, Трандос са от Куцуфляни, а Лицос от Епир.[4]

В местността Чаир над Тухол се заселват албанци мюсюлмани, които започват да тормозят тухолци. Около 1870-1880 година много от тухолци напускат селото. Някои от Ризопулос отиват ​​в село Лънка, Витан и Вратин, Босклово.[4]

В края на XIX век Тухол е голямо село в Костурска каза на Османската империя. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тухол е показано два пъти: веднъж като село с 80 жители българи и 120 арнаути християни[6] и втори път като село с 240 души гърци християни.[7]

По време на Илинденско-Преображенското въстание в Тухол влиза голямата чета на Васил Чекаларов. Според четника на Чекаларов Киряк Шкуртов селото има 30 гръцки къщи и 40 мюсюлмански албански. Поради въоръжената съпротива на местни мюсюлмани „турската“ махала е опожарена.[8] Според Пандо Кляшев са изгорени с15 турски къщи.[1]

Цялото християнско население на Тухол е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тухол има 100 жители гърци.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя Тухол като гръцко село с 294 жители.[10]

В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[4]

Според Георги Константинов Бистрицки Тухул преди Балканската война има 30 гръцки къщи,[11] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[12]

Балканската война[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след към Тухол. Християните тухолци гърци бягат в Нестрам, а арванитите - в Ревани. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени и в сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и започват да палят къщите в Горната махала - изгарят къщите на Трандос и Киркопулос, както и четири арванитски къщи. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците от Видово влизат в Яновени и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Тухол.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година е построена църквата „Света Параскева“. В местността Чаир (Ливади), на мястото на унищоженото в 1913 година албанско село, е построена църквата „Животворящ източник“.[13]

В 1920 година с парите на емигранти от Америка е построена училищна сграда.[5]

В 1928 година е прекръстено на Певкос. По време на Гражданската война селото пострадва силно и жителите му намаляват наполовина.[3]

В 1953 година към землището на Тухол са присъединени Слимница, Яновени и Пилкати.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Тухол на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цаг Караули[14] Τσάγκ Καραούλι Корифи Гулиу Κορυφὴ Γούλιου[15] връх в Грамос (1622 m), ЮИ над Линотопи[14]
Цаг Караули[14] Τσάγκ Καραούλι Корифи Барику Κορυφὴ Μπαρίκου[15] връх в Грамос (1632 m), ЮИ от Линотопи[14]
Порта Осман[14] Πόρτα Όσμὰν Дявос Тагматарху Порти Διάβασις Ταγματάρχου Πόρτη[15] проход в Грамос, З от Фуша, близо до границата с Албания[14]
Геркина[14] Γκερκίνα Геракина Γερακίνα[15] местност в Грамос, Ю от Слимница, в ЮИ подножие на връх Улца (1202 m)[14]
Улца[14] Οὔλτσα Порос Πόρος[15] връх в Грамос (1622 m), Ю над Слимница[14]
Белца[14] Μπέλτσα Потамия Ποταμιά[15] местност по десния бряг на Бистрица (Белица), СИ от Фуша, ЮЗ от Пилкати и Ю от Слимница[14]
Оторице[14] Οτορίτσε Станес Στάνες[15] връх в Грамос (1385 m), Ю над Яновени[14]
Мексово[14] Μέγοβο Месорахи Μεσοράχη[15] местност С от Пилкати и втора местност в Гълъмбица, СИ от Яновени[14]
Судика Σούντικα Ватилакос Βαθύλακος[15] река
Слепесумена[14] Σλεπεσούμενα Аденексо ῎Αδενέξω[15] връх в Гълъмбица, С над Яновени[14]
Гаци[14] Γκάτσι Каваларис Καβαλάρης[15] връх в Грамос (1301 m), З над Омотско[14]
Нясия[14] Νιάσια Гераки Γεράκι[15] връх в Горуша (1386 m), СИ над Мирославци[14]
Монок[14] Μανάκι Скаломата Σκαλώματα[15] местност Ю от Тухол[14]
Чаир[14] Τσαΐρια Воскотопос Βοσκότοπος[15] местност, бивше село, З над Тухол[14]
Крицес[14] Κριτσεές Критиес Κριθιές[15] местност в Горуша, ЮИ от Тухол[14]
Тухол[14] Τούχουλι Тихерон Τυχερόν[15] връх в Горуша, И над Тухол (1517 m), ЮЗ над Дряново[14]
Коловози[14] Κολοβόζι Перасма Πέρασμα[15] гора в Грамос, С от Тухол[14]
Стеничка[16] Τσάμ Ἀστένα Врахос Βράχος[15] връх в Гълъмбица (1302 m), СИ над Омотско[14]
Колиби Зеленград[14] Καλύβια Σελενγράφ Каливия Амудес Καλύβια Αμμοῦδες[15] колиби под връх Амуда (1546 m) в Гълъмбица[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 334[3] 334[3] 372[3] 470[3] 264[3] 209[3] 45[3] 29[3] 33[3] 78 18

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тухол
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Папаризос (Αθανάσιος Παπαρίζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 134.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  4. а б в г д Η Ιστορία του Πεύκου. // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
  5. а б Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 20 юли 2022 г. (на гръцки)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  8. Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64-65.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pefkos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  13. Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο). // Ιστορικά Καστοριάς, 14 декември 2010. Посетен на 30 юни 2017.
  14. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  16. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 364. (на гръцки)
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)