Туше Влахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Туше Влахов
български историк

Роден
Починал
13 юни 1981 г. (82 г.)

Учил вСофийски университет
ПартияБългарска комунистическа партия (1934 г.)
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаХристо Влахов

Петър (Ту̀ше) Христов Влахов е български историк, публицист и преподавател в Софийския университет, член на Българската комунистическа партия, член-кореспондент на Българската академия на науките, специалист по най-нова българска история и история на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Туше Влахов е роден на 3 юни 1899 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Христо Влахов и чичо му Димитър Влахов са революционери, дейци на ВМОРО. През 1913 година семейството му се премества в София. Туше Влахов завършва история в Софийския университет през 1926 година, а между 1929-1932 година специализира в Берлин и Париж със стипендия „Марин Дринов“.

През 1934 година Влахов става член на БКП, заради което е репресиран, и работи като гимназиален учител в Карлово, Сливен, Копривщица и София до 1944 година. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България[1]. Работи като главен инспектор по история в Министерството на образованието, от 1949 година е преподавател, от 1951 година - доцент, а от 1954 - професор по нова обща история в Софийския университет. От 1961 до 1968 година оглавява катедрата по нова и най-нова обща исторя. От 1967 година е член-кореспондент на Българската академия на науките[2]. През 1969 година издава второ допълнено издание на книгата си „Кукуш и неговото минало“.

Туше Влахов умира на 13 юни 1981 година в София[3]. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1969, 1974).[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Дени Дидро (1939)
  • Турско-българските отношения през 1913 – 1915 (1955)
  • Родният град на Христо Смирненски (1956)
  • Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969.
  • Отношенията между България и централните сили по време на войните 1912 – 1918 (1957)
  • България и Младотурската революция (1966)
  • Криза в българо-турските отношения 1895 – 1908 (1977)

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Христо Перистеридес
(Гълъбов)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янаки Влахов
(1842 – 1923)
 
София Станишева
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Влахов
(1867 – ?)
 
Христо Влахов
(1871 – 1957)
 
Димитър Влахов
(1878 – 1953)
 
Никола Влахов
(1884 – 1965)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Делииванова
(1904 – ?)
 
Туше Влахов
(1899 – 1981)
 
Густав Влахов
(1912 – 1991)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]