Тушин
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За града в Полша вижте Тушин (Полша).
| Тушин Αετοχώρι | |
|---|---|
| — село — | |
  Тушин  Тушин  Тушин | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 25 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 58004 |
| Тушин в Общомедия | |
Тушин или Тушим (на гръцки: Αετοχώρι, Аетохори, катаревуса: Αετοχώριον, Аетохорион, до 1925 година Τούσιν или Τούσιανη, Тусин, Тусяни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Тушин е разположено в североизточната част на котловината Мъглен (Моглена), на 680 m надморска височина в югоизточното подножие на планината Пиново. Отдалечено е на 18 km северно от демовия център Къпиняни (Ексаплатанос).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
„На въпроса ми, относително пѣсни и приказки, казаха ми да се обърна къмъ влашкия учитель при гръцкото училище въ българското село Пушинъ. Върнахъ се обратно въ Нонте, обѣдвахъ съ Мустафа бей и за единъ часъ отъ тукъ стигнахъ въ Пушинъ. Това е единственното българско село въ Влахо-Меглени. Намѣрихъ учителя и той, дѣйствително, прѣдстави ми едно дълго стихотворение, което научилъ отъ баба си. То прѣдаваше въ фантастична форма дохожданието на Римлянитѣ въ Дакия и Турция. Езикътъ му бѣше смѣсь отъ дако-ромѫнски съ тамошния диалектъ. Учительтъ скоро се призна, че самъ той е съчинителя на това стихотворение. Той билъ дълго врѣме въ единъ ромѫнски манастиръ въ Атонъ и тамъ се запозналъ съ ромѫнския езикъ и история.“[3]
Селото не е много старо. Според преданието селото е основано от Димитър, брата на потурчилия се мъгленски митрополит от Нъте Йоан.[4] Според друго предание селото е основано от някой си Туши от напуснатото поради разбойничество по-южно село Орляк.[2]
През 1858 година в гръцкото училище в селото по настояване на местните жители започва да се изучава български език. По-късно в 1879 година се открива българско училище, като инициатори са първенците на селото Траю Праматаров и Иван Стойков.[5][6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Туска (Touska), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тушин (Touchine) е посочено като село във Воденска каза с 60 къщи и 283 жители българи.[8]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява селския комитет. Манасиев пише за Тушин:
| „ | То е чисто българско село, граничещо със с. Нъте, Гевгелийско, голямо помашко село в Мъгленската котловина. Там устроихме събрание и запознахме с организационните работи онези, които бяха вън от редовете на организацията.[10] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тушимъ живеят 1200 българи християни.[11]
Селото пострадва силно по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тушим (Touchim) има 1344 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[12]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тушин с 1150 жители българи християни.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Тушин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушин попада в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението в Тиквеш и в старите предели на Царството. След войната се връщат само част от жителите и в 1920 година селото има само 520 жители. Останалите семейства от Тушин се установяват в Горна Джумая - 30 семейства, Стара Загора - 30 семейства, Станимака - 10 семейства и Гевгели - 30 семейства.[2]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тушум има 160 къщи славяни християни.[14]
В 1924 година от селото емигрират в България по официален път още 33 души.[2] Гръцките власти заселват в селото 29 гърци бежанци, половината от които по-късно се изселват.[2] В 1925 година името на селото е сменено на Аетохори, в превод Орлово село.[2] В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 10 бежански семейства и 32 жители бежанци.[15]
Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има само 18 бежанци.[2] Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - по-голямата част от жителите му бяга в Югославия, а по-малката е преселена от властите във Фущани. След нормализацията на обстановката, селото не е обновено веднага.[2]
Селото традиционно се занимава със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие като се произвеждат предимно картофи.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1057[2] | 520[2] | 1015[2] | 0[2] | 168[2] | 147[2] | 79[2] | 69[2] | 62 | 25 |
„Свети Димитър“[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
Основната забележителност на Тушин е църквата „Свети Димитър“, строена в 1842 година и изписана от зографи от Крушево. Към църквата е построена четириетажна камбанария.[16]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Тушин
Атанас Иванов, български революционер[17]- Атанас Николов Дангалаков (1872 – 1913), деец на ВМОРО[17][18]
- Атанас Танасока, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Вангел Иванов (1871 - ), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК[17]
- Георги Иванов Грозев, български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[19]
- Георги Иванов Костов, български революционер[17]
- Георги Лимонов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Георги Христов Керов, български революционер от ВМОРО[20]
- Гьошо Кьосев, български революционер, убит при Габрово, Горноджумайско[17]
- Дельо Петров[17] Тушински, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО в 1915 година[21][22]
- Димитър (Митре) Кръстев Болчуков, български революционер,[17] четник на Аргир Манасиев[19]
- Димитър Мисата, български революционер[17]
- Димитър Тушински, български революционер от ВМОРО, мъгленски войвода през 1906 година,[22] вероятно идентичен с Димитър Болчуков, Димитър Мисата или Димитър Керов
- Димитър Христов Керов, български революционер от ВМОРО[20]
- Иван Грозев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Иван Любомов (? – 1900), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик[17]
- Кольо Гогчев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Бабяни[17]
- Коста Димитров Стафидов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Градобор[17]
- Митре Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[19]
- Нако (Атанас) Колев Стоев – Шоколада (1916 – 1944), български комунистически деец, секретар на ОК на РМС Стара Загора[23]
- Никола Минов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Тумба[17]
- Петър Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[9][17]
- Стоян Георгиев Шумков (Шумов), български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[19], македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[24]
- Тодорчо, заместник на Лука Иванов след смъртта му, убит от завист от Иванчо Христов и Никола Иванов Кулиман[25]
- Толе Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Радня, Тиквеш[17]
- Христо Иванов Грозев, български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[26]
- Христо Траев Тоцев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Христо Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[27]
- Починали в Тушин
- Дино Диновски (? – 1902), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО
Димитър Берберовски (1921 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ- Димитър Петров Дрънков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[28]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 103. (на македонска литературна норма)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 33.
- ↑ Νομός Πέλλας: Από την Έδεσσα και πάνω, Η Καθημερινή, 30/7/2008, архив на оригинала от 30 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120130141832/http://trans.kathimerini.gr/4dcgi/_w_articles_taxgreece_1_16/10/2007_208090, посетен на 2008-08-05
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 41.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Αετοχώρι. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
- ↑ а б в г „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 31.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архв - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 6, 7; а.е. 384, л. 20
| ||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „