Направо към съдържанието

Тушин

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За града в Полша вижте Тушин (Полша).

Тушин
Αετοχώρι
— село —
Гърция
41.0953° с. ш. 22.1725° и. д.
Тушин
Централна Македония
41.0953° с. ш. 22.1725° и. д.
Тушин
Воденско
41.0953° с. ш. 22.1725° и. д.
Тушин
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина680 m
Население22 души (2021 г.)
Пощенски код58004
Тушин в Общомедия

Тушин или Тушим (на гръцки: Αετοχώρι, Аетохори, катаревуса: Αετοχώριον, Аетохорион, до 1925 година Τούσιν или Τούσιανη, Тусин, Тусяни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Тушин е разположено в североизточната част на котловината Мъглен (Моглена), на 680 m надморска височина в югоизточното подножие на планината Пиново. Отдалечено е на 18 km северно от демовия център Къпиняни (Ексаплатанос).[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

„На въпроса ми, относително пѣсни и приказки, казаха ми да се обърна къмъ влашкия учитель при гръцкото училище въ българското село Пушинъ. Върнахъ се обратно въ Нонте, обѣдвахъ съ Мустафа бей и за единъ часъ отъ тукъ стигнахъ въ Пушинъ. Това е единственното българско село въ Влахо-Меглени. Намѣрихъ учителя и той, дѣйствително, прѣдстави ми едно дълго стихотворение, което научилъ отъ баба си. То прѣдаваше въ фантастична форма дохожданието на Римлянитѣ въ Дакия и Турция. Езикътъ му бѣше смѣсь отъ дако-ромѫнски съ тамошния диалектъ. Учительтъ скоро се призна, че самъ той е съчинителя на това стихотворение. Той билъ дълго врѣме въ единъ ромѫнски манастиръ въ Атонъ и тамъ се запозналъ съ ромѫнския езикъ и история.“[3]

Селото не е много старо. Според преданието селото е основано от Димитър, брата на потурчилия се мъгленски митрополит от Нъте Йоан.[4] Според друго предание селото е основано от някой си Туши от напуснатото поради разбойничество по-южно село Орляк.[2]

През 1858 година в гръцкото училище в селото по настояване на местните жители започва да се изучава български език. По-късно в 1879 година се открива българско училище, като инициатори са първенците на селото Траю Праматаров и Иван Стойков.[5][6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Туска (Touska), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Тушин (Touchine) е посочено като село във Воденска каза с 60 къщи и 283 жители българи.[8]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява селския комитет. Манасиев пише за Тушин:

То е чисто българско село, граничещо със с. Нъте, Гевгелийско, голямо помашко село в Мъгленската котловина. Там устроихме събрание и запознахме с организационните работи онези, които бяха вън от редовете на организацията.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тушимъ живеят 1200 българи християни.[11]

Селото пострадва силно по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тушим (Touchim) има 1344 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[12]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тушин с 1150 жители българи християни.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Тушин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

Църквата „Свети Димитър“ в Тушин.

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушин попада в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението в Тиквеш и в старите предели на Царството. След войната се връщат само част от жителите и в 1920 година селото има само 520 жители. Останалите семейства от Тушин се установяват в Горна Джумая - 30 семейства, Стара Загора - 30 семейства, Станимака - 10 семейства и Гевгели - 30 семейства.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тушум има 160 къщи славяни християни.[14]

В 1924 година от селото емигрират в България по официален път още 33 души.[2] Гръцките власти заселват в селото 29 гърци бежанци, половината от които по-късно се изселват.[2] В 1925 година името на селото е сменено на Аетохори, в превод Орлово село.[2] В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 10 бежански семейства и 32 жители бежанци.[15]

Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има само 18 бежанци.[2] Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - по-голямата част от жителите му бяга в Югославия, а по-малката е преселена от властите във Фущани. След нормализацията на обстановката, селото не е обновено веднага.[2]

Селото традиционно се занимава със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие като се произвеждат предимно картофи.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1057[2] 520[2] 1015[2] 0[2] 168[2] 147[2] 79[2] 69[2] 62 25 22
Фреска на Свети Димитър от църквата.

Основната забележителност на Тушин е църквата „Свети Димитър“, строена в 1842 година и изписана от зографи от Крушево. Към църквата е построена четириетажна камбанария.[16]

Вангел Иванов
Родени в Тушин
  • Атанас Иванов, български революционер[17]
  • Атанас Николов Дангалаков (1872 – 1913), деец на ВМОРО[17][18]
  • Атанас Танасока, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Вангел Иванов (1871 - ), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК[17]
  • Георги Иванов Грозев, български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[19]
  • Георги Иванов Костов, български революционер[17]
  • Георги Лимонов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Георги Христов Керов, български революционер от ВМОРО[20]
  • Гьошо Кьосев, български революционер, убит при Габрово, Горноджумайско[17]
  • Дельо Петров[17] Тушински, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО в 1915 година[21][22]
  • Димитър (Митре) Кръстев Болчуков, български революционер,[17] четник на Аргир Манасиев[19]
  • Димитър Мисата, български революционер[17]
  • Димитър Тушински, български революционер от ВМОРО, мъгленски войвода през 1906 година,[22] вероятно идентичен с Димитър Болчуков, Димитър Мисата или Димитър Керов
  • Димитър Христов Керов, български революционер от ВМОРО[20]
  • Иван Грозев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Иван Любомов (? – 1900), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик[17]
  • Кольо Гогчев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Бабяни[17]
  • Коста Димитров Стафидов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Градобор[17]
  • Митре Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[19]
  • Нако (Атанас) Колев Стоев – Шоколада (1916 – 1944), български комунистически деец, секретар на ОК на РМС Стара Загора[23]
  • Никола Минов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Тумба[17]
  • Петър Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[9][17]
  • Стоян Георгиев Шумков (Шумов), български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[19], македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[24]
  • Тодорчо, заместник на Лука Иванов след смъртта му, убит от завист от Иванчо Христов и Никола Иванов Кулиман[25]
  • Толе Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Радня, Тиквеш[17]
  • Христо Иванов Грозев, български революционер,[9][17] четник на Аргир Манасиев[26]
  • Христо Траев Тоцев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Христо Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[27]
Починали в Тушин
  • Дино Диновски (? – 1902), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО
  • Димитър Берберовски (1921 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Димитър Петров Дрънков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[28]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 103. (на македонска литературна норма)
  3. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 33.
  4. Νομός Πέλλας: Από την Έδεσσα και πάνω, Η Καθημερινή, 30/7/2008, архив на оригинала от 30 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120130141832/http://trans.kathimerini.gr/4dcgi/_w_articles_taxgreece_1_16/10/2007_208090, посетен на 5 август 2008 
  5. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  6. Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 41.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  9. а б в г д е ж з и к Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
  10. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Αετοχώρι // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  17. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 138.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
  19. а б в г „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  20. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  21. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  22. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
  23. Списък на убити партизани
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169.
  25. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 31.
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архв - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 6, 7; а.е. 384, л. 20