Тълминци
| Тълминци Т'лминци | |
| — село — | |
 | |
  Тълминци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 617 m |
| Население | 73 души (2002) |
| Пощенски код | 1333 |
| Тълминци в Общомедия | |
Тълминци или Тлъминци (на македонска литературна норма: Т'лминци) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище, на десния бряг на Габърската река, на 8 километра западно от общинския център Крива паланка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Тълминци е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тлъменци е населявано от 250 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тлъминци има 208 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]
През май 1908 година селото е опожарено от сръбски чети.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Тълминци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война Тлъминци е включено в Мождивяшка община и има 135 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 73 жители, всички македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Тълминци
Петко Стефанов (? – 1920), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО- Станко Станков (1856 – 1934), български опълченец
- Христо Костов Арсов (1894 – 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[7] Загинал през Първата световна война.[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 57 и 883.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 10 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 57.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 17; а.е. 330, л. 79
| ||||||||
