Тъмни векове на Средновековието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тъмни векове.

Тъмните векове (или тъмна епоха) e периодът от време, за който съществуват само малко източници и археологични находки, което затруднява историческото му проучване. В Европа това се отнася за периоди от ранното Средновековие 6 век- 8 век, 10 век, както за времето на преселението на народите в Британия за времето след оттеглянето на римляните.

Произведения на Patrologia Latina по векове[1]
Век Migne Нр. Произведения
7 век 80-88 8
8 век 89-96 7
9 век 97-130 33
10 век 131-138 7
11 век 139-151 12
12 век 162-191 39
13 век 192-217 25

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Петрарка

Идеята е въведена от Франческо Петрарка, известен италиански поет и учен, смята се за основоположник на Ренесанса. Петрарка бил образован и чел много за Древен Рим и Древна Елада, от текстове из цяла Европа. Той преоткривал и преписвал класически гръцки и латински текстове. Сравнявайки Класическата античност със съвремието си и въобще историята след Римската империя, Петрарка изразил разликата с типичния контраст светлина-мрак. Това прави през 30 години на 14 век и за пръв път дава нецърковно значение на тази опозиция (използвана често тъждествено на опозицията добро-зло). Желае да разпространи хуманистичните идеи, изкуство и литература на класическия период. Около 1343 пише епоса "Африка", и към края не текста присъстват думите: "Моята съдба е да се живее сред разнообразните и противоречащи бури. Но за вас може би, ако както се надявам и ще живееte дълго след мен, там ще последва по-добра епоха. Този сън на забравата не ще трае вечно. Когато тъмнината се разпръсне, нашите потомци могат да дойдат отново в бившия чист блясък." Историците от следващия век Леонардо Бруни и Флавио Биондо допълват идеите на Петрарка като добавят трета "по-добра" епоха. Средната (мрачния период на Петрарка) по-късно става известна като media tempestas (1469) или medium aevum (1604) - това е Средновековието.

Цезар Бароний

Терминът тъмни векове първо е използван от Цезар Бароний в десетият му том, говорейки за периода от Каролингската империя до Грегорианската реформа(888-1046): "Новиата епоха (saeculum), която поради своите грубост и безплодие на добро може да се нарече желязна, със своята низост и натежала заради многото зло, и още повече заради липсата на писатели (inopia Scriptorum) - тъмна (obscurum)". За разлика от Петрарка, за него вековете са "тъмни", защото не може да узнае за тях (липса на извори), те оставят в тъмнината, където не могат да се видят. Чак през XVII-XVIII век термина започва да се използва повече.

Брой създадени ръкописи през V-XV век

През Просвещението и Романтизма се набляга върху идеята на Петрарка, а в днешно време - върху тази на Бароний. Понякога се избягва използването на термина, за да не се получи объркване, тъй като времевите му граници са далеч от определими.

Държавата и обществото[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Западната римска империя, огромни пространства остават свободни за разширение на варварските държави, някои от които възникнали в пределите на бившата империя. На териториите на Германия се заселяват алемани и се създава херцогство на баварци, в трансалпийския регион - руги, в Шотландия - пикти. По-късно, през VII век аварите и българите започват да играят роля в политиката на Европа. Франките започват да образуват държавата си около V век и по-късно се превръща в "наследник" на Западната римска империя.

Византия си възвръща част от контрола при Юстиниан, но мечтата му да обедини териториите на бившия Рим (всъщност Византия по това време се е наричала Рим, а гражданите ѝ - ромеи, по-нататък в историята се прави разлика с цел хронологични граници). Арабите остават заплаха за Византия още дълго време.

Повечето държави създадени по това време са сеньоро-васални и в тях се развива феодализма. Земята е от огромно значение за държавата и обществото в този период. Градовете в Западна Европа се развиват по-късно отколкото тези по бивши територии на Източната римска империя. Много от селяните били "свързани" със земята, така наречените крепостни селяни и при смяна на владетеля на земята и те ставали негови поданици.

Голяма част от населението е неграмотно, дори и много от кралете. Обществото е изградено от три съсловия - работещи, воюващи и молещи, като само последните имат някакъв реален допир с книги, документи и т.н., писани преди това или по време на Тъмните векове, тъй като много от тях били или на латински, или на гръцки. Поради това науката се развива с много бавна скорост.

Религията[редактиране | редактиране на кода]

През Тъмните векове християнството се разпространява из по-голямата част на Европа. Оригинално гонени и изповядващи религията си незаконно, християните вече свободно населявали Южна, Централна, и Западна Европа около VII-VIII век. Разбира се, това води и до засилването на Църквата в политиката на Европа. За да се стигне до това обаче, кралете нерядко е трябвало насилствено да християнизират огромни групи хора и да водят войни с езичници без друга сериозна причина.

През Тъмните векове се появява и ислямът, който също играе голяма роля в политиката. Само за около век арабите вече завзели Северна Африка, бивши територии на Персия, Византия, острови в Средиземно море, Испания. Съревнованието между халифите и кралете продължава до края на, а и след Тъмните векове.

Поради неграмотността на хората, възникват многобройни ереси и религиозни борби, тъй като повечето от тях не могат да прочетат Библията. Най-разпространената ерес по това време е арианството - много от вест- и остготските, бургундските и вандалските крале били ариани. Държавите им бавно западнали, тъй като двете големи църковни формирования били около Константинополския патриарх и Римския папа. С разпространението на християнството много от кралете станали част от някоя от двете и това оставили готите и т.н. в неудобно положение на обграждане с врагове. Някои ереси, например богомислтвото, съдържат донякъде популистко настроени идеи (че не трябва да се събират данъци от простите хора и т.н.) и логично възникват при упадък на държавата, когато условията за третото съсловие са още по-лоши от нормалните.

В този период се развива и отшелничеството, част от най-старите християнски идеи. На места, където броят на отшелниците става голям, се създават манастири.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Orsolya Heinrich-Tamaska / Niklot Krohn / Sebastian Ristow (Hrsg.), Dunkle Jahrhunderte in Mitteleuropa? Tagungsbeiträge der Arbeitsgemeinschaft Spätantike und Frühmittelalter 1. Rituale und Moden (Xanten, 8. Juni 2006) 2. Möglichkeiten und Probleme archäologisch-naturwissenschaftlicher Zusammenarbeit (Schleswig, 9.-10. Oktober 2007). Kovac, Hamburg 2009, ISBN 978-3-8300-4175-7, (Studien zu Spätantike und Frühmittelalter 1, ISSN 1867-5425).
  • Chris Wickham, The Inheritance of Rome. Allen Lane, London 2009, ISBN 978-0-71399-429-2, (The Penguin history of Europe 2).
  • Wells Peter S. Barbarians to Angels: The Dark Ages Reconsidered. — W. W. Norton. — P. 256. — ISBN 0393060756.
  • López Robert Sabatino. The Tenth Century: How Dark the Dark Ages?. — Rinehart, 1959.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Philip Schaff, (1882). History of the Christian Church, Vol. IV: Mediaeval Christianity, A.D. 570-1073, Ch. XIII, §138. "Prevailing Ignorance in the Western Church"