Тъмни векове на Средновековието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тъмни векове.

Тъмните векове (или тъмна епоха) e периодът от време, за който съществуват само малко източници и археологични находки, което затруднява историческото му проучване.

В Европа това се отнася за периоди от ранното Средновековие 6 век – 8 век, 10 век, както за времето на преселението на народите в Британия за времето след оттеглянето на римляните.

Произведения на Patrologia Latina по векове[1]
Век Migne Нр. Произведения
7 век 80-88 8
8 век 89-96 7
9 век 97-130 33
10 век 131-138 7
11 век 139-151 12
12 век 162-191 39
13 век 192-217 25

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Петрарка

Идеята е въведена от Франческо Петрарка, известен италиански поет и учен, смята се за основоположник на Ренесанса. Петрарка бил образован и чел много за Древен Рим и Древна Елада, от текстове из цяла Европа. Той преоткривал и преписвал класически гръцки и латински текстове. Сравнявайки Класическата античност със съвремието си и въобще историята след Римската империя, Петрарка изразил разликата с типичния контраст светлина-мрак. Това прави през 30 години на 14 век и за пръв път дава нецърковно значение на тази опозиция (използвана често тъждествено на опозицията добро-зло). Желае да разпространи хуманистичните идеи, изкуство и литература на класическия период. Около 1343 пише епоса „Африка“, и към края не текста присъстват думите: „Моята съдба е да се живее сред разнообразните и противоречащи бури. Но за вас може би, ако както се надявам и ще живеете дълго след мен, там ще последва по-добра епоха. Този сън на забравата не ще трае вечно. Когато тъмнината се разпръсне, нашите потомци могат да дойдат отново в бившия чист блясък.“ Историците от следващия век Леонардо Бруни и Флавио Биондо допълват идеите на Петрарка като добавят трета „по-добра“ епоха. Средната (мрачния период на Петрарка) по-късно става известна като media tempestas (1469) или medium aevum (1604) – това е Средновековието.

Цезар Бароний

Терминът тъмни векове първо е използван от Цезар Бароний в десетият му том, говорейки за периода от Каролингската империя до Грегорианската реформа(888-1046): „Новиата епоха (saeculum), която поради своите грубост и безплодие на добро може да се нарече желязна, със своята низост и натежала заради многото зло, и още повече заради липсата на писатели (inopia Scriptorum) – тъмна (obscurum)“. За разлика от Петрарка, за него вековете са „тъмни“, защото не може да узнае за тях (липса на извори), те оставят в тъмнината, където не могат да се видят. Чак през XVII-XVIII век термина започва да се използва повече.

Брой създадени ръкописи през V-XV век

През Просвещението и Романтизма се набляга върху идеята на Петрарка, а в днешно време – върху тази на Бароний. Понякога се избягва използването на термина, за да не се получи объркване, тъй като времевите му граници са далеч от определими.

Държавата и обществото[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Западната римска империя, огромни пространства остават свободни за разширение на варварските държави, някои от които възникнали в пределите на бившата империя. На териториите на Германия се заселяват алемани и се създава херцогство на баварци, в трансалпийския регион – руги, в Шотландия – пикти. По-късно, през VII век аварите и българите започват да играят роля в политиката на Европа. Франките започват да образуват държавата си около V век и по-късно се превръща в „наследник“ на Западната римска империя.

Византия си възвръща част от контрола при Юстиниан, но мечтата му да обедини териториите на бившия Рим (всъщност Византия по това време се е наричала Рим, а гражданите ѝ – ромеи, по-нататък в историята се прави разлика с цел хронологични граници). Арабите остават заплаха за Византия още дълго време.

Повечето държави създадени по това време са сеньоро-васални и в тях се развива феодализма. Земята е от огромно значение за държавата и обществото в този период. Градовете в Западна Европа се развиват по-късно отколкото тези по бивши територии на Източната римска империя. Много от селяните били „свързани“ със земята, така наречените крепостни селяни и при смяна на владетеля на земята и те ставали негови поданици.

Голяма част от населението е неграмотно, дори и много от кралете. Обществото е изградено от три съсловия – работещи, воюващи и молещи, като само последните имат някакъв реален допир с книги, документи и т.н., писани преди това или по време на Тъмните векове, тъй като много от тях били или на латински, или на гръцки. Поради това науката се развива с много бавна скорост.

Религията[редактиране | редактиране на кода]

През Тъмните векове християнството се разпространява из по-голямата част на Европа. Оригинално гонени и изповядващи религията си незаконно, християните вече свободно населявали Южна, Централна, и Западна Европа около VII-VIII век. Разбира се, това води и до засилването на Църквата в политиката на Европа. За да се стигне до това обаче, кралете нерядко е трябвало насилствено да християнизират огромни групи хора и да водят войни с езичници без друга сериозна причина.

През Тъмните векове се появява и ислямът, който също играе голяма роля в политиката. Само за около век арабите вече завзели Северна Африка, бивши територии на Персия, Византия, острови в Средиземно море, Испания. Съревнованието между халифите и кралете продължава до края на, а и след Тъмните векове.

Поради неграмотността на хората, възникват многобройни ереси и религиозни борби, тъй като повечето от тях не могат да прочетат Библията. Най-разпространената ерес по това време е арианството – много от вест- и остготските, бургундските и вандалските крале били ариани. Държавите им бавно западнали, тъй като двете големи църковни формирования били около Константинополския патриарх и Римския папа. С разпространението на християнството много от кралете станали част от някоя от двете и това оставили готите и т.н. в неудобно положение на обграждане с врагове. Някои ереси, например богомислтвото, съдържат донякъде популистко настроени идеи (че не трябва да се събират данъци от простите хора и т.н.) и логично възникват при упадък на държавата, когато условията за третото съсловие са още по-лоши от нормалните.

В този период се развива и отшелничеството, част от най-старите християнски идеи. На места, където броят на отшелниците става голям, се създават манастири.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Orsolya Heinrich-Tamaska / Niklot Krohn / Sebastian Ristow (Hrsg.), Dunkle Jahrhunderte in Mitteleuropa? Tagungsbeiträge der Arbeitsgemeinschaft Spätantike und Frühmittelalter 1. Rituale und Moden (Xanten, 8. Juni 2006) 2. Möglichkeiten und Probleme archäologisch-naturwissenschaftlicher Zusammenarbeit (Schleswig, 9.-10. Oktober 2007). Kovac, Hamburg 2009, ISBN 978-3-8300-4175-7, (Studien zu Spätantike und Frühmittelalter 1, ISSN 1867-5425).
  • Chris Wickham, The Inheritance of Rome. Allen Lane, London 2009, ISBN 978-0-71399-429-2, (The Penguin history of Europe 2).
  • Wells Peter S. Barbarians to Angels: The Dark Ages Reconsidered. – W. W. Norton. – P. 256. — ISBN 0393060756.
  • López Robert Sabatino. The Tenth Century: How Dark the Dark Ages?. – Rinehart, 1959.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Philip Schaff, (1882). History of the Christian Church, Vol. IV: Mediaeval Christianity, A.D. 570-1073, Ch. XIII, §138. "Prevailing Ignorance in the Western Church"