Търговище (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Търговище (село))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Търговище
Overview of village Turgovishte.jpg
Общи данни
Население 141 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,131 km²
Надм. височина 351 m
Пощ. код 3953
Тел. код 09327
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 73612
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Чупрене
Ваньо Костин
(БСП, ДПС, ДНБ, …)
Търговище в Общомедия

Търго̀вище е село в Северозападна България. То се намира в община Чупрене, област Видин. Населението му е около 141 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Търговище е разположено на 351 метра надморска височина в западния Предбалкан, на 11 километра южно от Белоградчик и на 13 километра североизточно от границата със Сърбия.[1] Селото се намира непосредствено над пресичането на рида Ведерник, югозападно рамо на силно денудираната Белоградчишка антиклинала, от долината на Чупренска река.

Землището на селището е с площ 22,131 квадратни километра.[2] То граничи със землищата на селата Чупрене на запад, Върбово на северозапад, Боровица на север, Протопопинци на североизток и Репляна на изток и юг.[3] Около 3 километра от югоизточната граница е с широка едва няколко десетки метра ивица от землището на Репляна, отвъд която започва землището на Горни Лом.[3]

Границата с Чупрене започва от вододела между Чупренска и Краставичка река, спуска се на север по билото на рида Белотек, вододел между Дедин дол и дола Буковец, в местността „Шумак“ се отклонява на северозапад към Буков дол, върви по неговото течение до около 75 метра над вливането му в Чупренска река, след което завива рязко на северозапад, пресича Чупренска река и продължава на север през „Чупренско равнище“ до югоизточния край на Чупренския венец, преминава по цялата му дължина и накрая завива на север до връх Клюн.[4]

Границата със землището на Върбово тръгва от връх Клюн, върви на изток по главния венец на Горня глама, спуска се на север по билото на Йовин рът, а след това на североизток по Суичин дол до неговото сливане с Лилячки дол. Границата с Боровица се изкачва по Лилячки дол, през седловината Мишовъц излиза на вододела между Чупренска и Стакевска река и го следва на изток, минавайки непосредствено на юг от връх Станков конярник, а след това завива на североизток до Ваковска ливада. Границата с Протопоинци е най-къса – пресича Ваковска ливада, спуска се по Паяцки дол, пресича Чупренска река и се изкачва до възвишението Долно усое на десния ѝ бряг.[5]

Най-дълга е границата на землището с това на Репляна. Тя тръгва на юг по източния край на ридовете Долно усое и Усое, изкачва се по пролаза „Запад“ към главния венец на Долня глама, достига връх Болван, преминава по ръба на Мали венъц и оттам следва на югозапад приблизително вододела между Чупренска и Реплянска река, за около километър и половина преминава на запад по общинския път Търговище – Долни Лом, заобикаля от запад Миин връх, стигайки почти до източния бряг на язовир „Дедин дол“, след което минава по билото на Шиблянски рът, а оттам следва на югозапад и запад вододела между Чупренска и Краставичка река.[6]

Релеф и води[редактиране | редактиране на кода]

Карта на община Чупрене

В близост до селото се намира пещерата Тъмната дупка.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Близо до селото се намира гора с формата на буква З, която е наречена от местните хора Змеева гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Търговище възниква официално през 1724 година като чорбаджийско село.[7] То е най-младото село от заобикалящите го села Върбово, Чупрене, Репляна, Протопопинци и Боровица. Смята се, че селото е основано от търговци, работещи в този район, откъдето идва и името на селото. Първа е заселена местността „Дедин дол – Еремииното селище“, за която се смята, че носи името на един от търговците – Еремия.[източник? (Поискан преди 22 дни)]

Това е според преданията. В османски регистър от 1454 – 1455 г. селището съществува и е описано с 18 домакинства данъкоплатци и едно вдовишко семейство (Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век. С. 1975, с. 89).

Предания от бивши жители на селото сочат за селище в местността Подливадник (Барбатовец) като Търговище и Чупрене са били едно селище. Версия за разделянето са спор за булка и кървава разправа и друга версия за чумна епидемия. Около село Търговище е имало население в къщи и кошари за добитък. В местността Дедин дол и сега има запазени две кирпичени къщи. Местност Грънчарица и много други. Фамилийте Андренски, Катинци, Ненкини, Панкини, Гмитричови се срещат сега в село Шишаве, Вранско в Сърбия като само последната не е едно към едно т.е. са Гмитрович, но тези фамили са в основата на създаването на две села – Търговище и Шишаве. Селото дава двама ботеви четници от фамилията Джонини, единият от които е дългогодишен кмет на селото след Освобождението. Погребението му е с официални почести. Присъстват всички тогава официални лица от района и цялото население като на всички деца са раздадени национални знаменца. Официални плочи на тези герой няма в селото.

Жителите на селото се занимават основно със земеделие и скотовъдство. Още през Османското владичество, построил собствена тепавица в местността Йовина ливада и започнал да преработва вълнени, домашни шаяци срещу заплащане. По неговия пример и други жители на селото започват да строят тепавици, докато броя им достига 24. Постепенно търговищките тепавици започват да преработват вълнени изделия от четири околии – Белоградчишка, Ломска, Видинска и Кулска. Първоначално тепавичарите пренасят шаяците с коне, а по-късно с каруци. По такъв начин селото от скотовъдно-земеделско се превръща в занаятчийско.

Трима от жителите на селото участват в Белоградчишкото въстание от 1850 г., което има за цел да освободи района от властта на Османската империя.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Двадесет и трети септември“, именувано в чест на Септемврийското въстание от 1923 година.[8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население между 1934 и 2018 година
Година Население
31.12.1934
  
997
31.12.1946
  
964
01.12.1956
  
836
01.12.1965
  
644
02.12.1975
  
515
04.12.1985
  
369
31.12.1995
  
274
31.12.2005
  
184
31.12.2015
  
138
31.12.2018
  
124
Източник: ЕКАТТЕ


Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през последната неделя на април се провежда събора на селото. За случая се кани духов оркестър и през целия ден свирят на площада на селото, който се намира на центъра.

Друго редовно събитие е общинският турнир по футбол, който се провежда всяка година от 10 юли до 10 август.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia 2019.
  2. Национален статистически институт 2019.
  3. а б Министерство на регионалното развитие и благоустройството 2019.
  4. Малкочев 2018, с. 5 – 6.
  5. Малкочев 2018, с. 5.
  6. Малкочев 2018, с. 5 – 6.
  7. Османски архив
  8. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 124.
Цитирани източници
  • Малкочев, Ангел и др. Село Търговище. Географско, историческо и етнографско описание. София, 2018.
  • ГИС на МРРБ. // gis.mrrb.government.bg. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 2019. Посетен на 2019-04-21. (на български)
  • Справка за с. Търговище, общ. Чупрене, обл. Видин към 31.12.2018 г.. // Национален регистър на населените места. Национален статистически институт, 2019. Посетен на 2019-04-20. (на български)
  • wikimapia. // wikimapia.org. wikimapia, 2019. Посетен на 2019-04-20. (на английски)