Търпение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Търпението“, гравюра от Sebald Beham, 1540 г. В алегорията жената (търпението) държи агне (символизиращо жертвата на Христос – най-висшия пример за търпение) и по този начин представя самоконтрол по време на предизвикателство или трудности (триумфът над демона, илюстриран с окичването с лавров венец от херувимите).

Търпението е способността да се издържи на трудни обстоятелства, като постоянство пред забавяне; толерантност към провокация, без да се реагира с досада или гняв; или търпение, когато е под напрежение, особено изправен пред дългосрочни затруднения. Търпението е нивото на издръжливост, което човек може да има преди негативността. То се използва и за обозначаване на непоколебимостта, като черта на характера. Антонимите включват прибързаност и буйност.

Научни възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Търпението, в очакване да стартира видео, се влияе от интернет скоростта, с която потребителят е свикнал[1]. Свикналите с по-бързо интернет (напр. оптичен) изоставят бавно зареждащо видео с по-скоро, отколкото потребителите с по-бавна интернет връзка (напр. кабелен или мобилен интернет).

През 2012 г. изследване[1] сред десетки милиони души, които са гледали видеоклипове на Krishnan и Sitaraman в интернет, показва, че онлайн потребителите губят търпение за по-малко от две секунди, докато чакат стартирането на за избраното от тях видео[2]. Проучването също показва, че потребителите, които са свързани към интернет при по-високи скорости са по-малко търпеливи в сравнение с тези, свързани с по-бавни скорости, което показва връзка между човешките очаквания и търпение. Тези и други научни изследвания на търпение карат много социални коментатори да заключат, че бързите темпове на технологията води до това хората да бъдат по-малко търпеливи[3][4][5].

В психологията и в когнитивната невронаука, търпение се изучава като избора на решаване на проблеми, които са с перспективата за никакво или малко възнаграждение в краткосрочен план, в сравнение с алтернативи с по-ценна възвръщаемост в дългосрочен план. Когато се дава възможност за избор, всички животни и хора са склонни да предпочитат краткосрочните възнаграждения над дългосрочните награди. Това е въпреки често по-големите ползи, свързани с дългосрочния избор.

През 2005 г. в проучване, включващо обикновени мармозетки и памукоглави тамарини са изправени пред самоконтрол парадигма – да избират между малка награда незабавно или да изчакат вариращ период от време за голяма награда. При тези условия, мармозетките чакат дълго за храна, за разлика от тамарините. Тази разлика не може да се обясни с историята на живот, социалното поведение или размера на мозъка. Обяснение са хранителните навици: мармозетките разчитат на дървесна дъвка, придобита от дървесни наранявания, от които потича хранителен продукт, докато тамарините се хранят с насекоми – хранителен продукт, което изисква импулсивни действия. Следователно хищничеството може да осигури селективна съпротива за развитието на самоконтрол[6].

Религиозни възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

„Търпение“ – втората плака от „Три добродетели“ на Jan Saenredam after Hendrik Goltzius

В християнската религия, търпение е една от най-ценните добродетели на живота. Увеличеното търпение се гледа като на работата на Светия Дух в християнина, който е приел дара на спасението. Търпение не е от традиционните библейски три богословски добродетели, нито от традиционните главни добродетели, но е част от плодовете на Светия Дух, според апостол Павел в своето послание към галатяните[7]. Търпението е включено в по-късните форми на седемте добродетели.

В Библията, търпение е посочено в няколко секции. В книгата Притчи се отбелязва, че „чрез търпение управител може да бъде убедителен и лек език може да счупи кости“ (Притчи 25:14 – 16, NIV); Еклесиаст посочва, че „края на материята е по-добро от неговото начало, и търпение е по-добре, отколкото гордост“ (Еклисиаст 7:7 – 9, NIV); в първото послание към Солунците се заявява: „бъдете търпеливи с всичко. Внимавайте никой да не отвръща със зло на зло, а по-скоро винаги да търси това, което е добро за един друг и за всички.“ (1 Солунци 5: 14 – 15, NAB). В послание на Джеймс Библията призова християните да бъдат търпеливи, и „да видим как земеделецът очаква скъпоценния плод от земята,... докато не получи и ранните и късни дъждовете.“ (Яков 5:7 – 11, NAB). В Галатяни, търпениено е посочено като част от „плодът на Духа“: „Любов, радост, мир, дълго търпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и самоконтрол. Против такива неща няма закон“. (Гал 5:21 – 23, NIV). В Тимотей, Библията казва, че „Исус може да покаже безгранично търпение като пример за онези, които ще повярват в Него и да получи вечен живот“ (1 Тимотей 1:15 – 17 NIV )[8].

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

В будизма търпението (на санскрит: kshanti; на пали: khanti) е едно от „усъвършенстванията“ (paramitas), които бодхисатва тренира и практикува за да реализира съвършено просветление (бодхи). Будистката концепция за търпение е различна от английската дефиниция на думата. В будизма търпението се отнася до невръщането на вреда, а не просто да издържането на трудна ситуация. Това е способността да контролираш емоциите си дори когато бъдеш критикуван или атакуван[9]. В стих 184 на Дхаммапада се казва, че „трайното търпение е най-висшата аскетичност“[10].

Хиндуизъм[редактиране | редактиране на кода]

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Мехер Баба[редактиране | редактиране на кода]

Философски възгледи[редактиране | редактиране на кода]

В „Човешко, твърде човешко“, философът Фридрих Ницше твърди, че „да си в състояние да чакаш е толкова трудно, че и най-големите поети не са презрели невъзможността да изчакат темата на тяхната поезия.“ Той отбелязва, че „страстта не чака“ и дава пример със случаи на дуели, в които "съветващите приятели трябва да определят дали участващите страни са в състояние да почакат още известно време. Ако те не могат, следва че дуелът е оправдан [защото]... да се чака повече би било продължение на страданието от ужасните изтезания на накърнената чест ... ".

Нетърпение[редактиране | редактиране на кода]

Примери за нетърпението може да се открият в общи социални ситуации, като например:

  • Трафик – например ползването на клаксони като реакция на кола непотегляща незабавно при зелена светлина или по време на задръстване, което е малко вероятно да отпуши пътя. Нетърпението може да бъде фактор, допринасящ за пътната ярост.
  • Оплаквания или грубо поведение на чакащите за храна в ресторант
  • Гняв в очакване на изчакване за телефонна услуга

Лари Уол, изобретателят на езика за програмиране Perl, обявява нетърпението като добродетел, която води програмистите да пишат програми, които служат на техните нужди[11].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Търпението се проявява в различни ситуации от хора и животни. Примери:

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Video Stream Quality Impacts Viewer Behavior, by Krishnan and Sitaraman, ACM Internet Measurement Conference, Nov 2012.. //
  2. CNN: Online viewers ditch slow-loading video after 2 seconds, November 2012. // Посетен на 2014-07-03.
  3. NPR Morning Edition: In Video-Streaming Rat Race, Fast is Never Fast Enough, October 2012. // Посетен на 2014-07-03.
  4. Boston Globe: Instant gratification is making us perpetually impatient, Feb 2013. // Посетен на 2014-07-03.
  5. Patience is a Network Effect, by Nicholas Carr, Nov 2012. //
  6. The ecology and evolution of patience in two New World monkeys. // Biology Letters 1 (2). DOI:10.1098/rsbl.2004.0285. с. 223 – 226.
  7. See David Baily Harned, Patience: How We Wait Upon the World, rev. ed. (Eugene, OR: Wipf & Stock, 2015), chap. 2.
  8. Harned, David Baily (2015). Patience: How We Wait Upon the World. Afterword: „Leadership and Unnatural Virtues: George Washington and the Patience of Power.“ Eugene, OR: Wipf & Stock.
  9. Alexander Berzin, The Ten Perfections in Theravada, Mahayana and Bon, 1995. // StudyBuddhism.com, 2012-06-08. Посетен на 2016-06-03.
  10. Dhammapada, 184. // Buddhist Publication Society. Посетен на 2014-12-24.
  11. The Three Virtues
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Patience“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.