Търпо Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Търпо Георгиев
български революционер
Atanas Karshakov's band after his death.jpg
Роден
1883 г.
Починал
29 март 1917 г. (34 г.)
Търпо Георгиев в Общомедия
Четата на Атанас Кършаков с отрязаната глава на войводата в село Дъмбени, 4 юли 1907 година. От ляво надясно: Търпо Георгиев, Липо Саров Кършаков, Пандо от Четирок и влах от четата на Александър Кошка. На втория ред влах от четата на Кошка, Доро от Дреничево и четник от Добролища.
Четата на Кършаков след смъртта му. Търпо Георгиев е първият от ляво надясно.

Търпо Георгиев Бузов[1], известен като Бузльо, Бузлю,[2] Бузата и Четирски, е български и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев е роден в 1883 година в костурското село Четирок, тогава в Османската империя, днес Месопотамия, Гърция. Самоук. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание като центрови войвода.

След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но то отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев.[3] Така Георгиев става самостоятелен войвода на чета с 5 четници в Костенарията, част от Костурския революционен район.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Костурската съединена чета на Македоно-одринското опълчение.[5] В 1913 година е арестуван от новите гръцки власти заедно с Кузо Димитров.[6]

Участва в Първата световна война. Умира от болест в болница в Гюмюрджина.[7][8]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Търпо Четирски (Бузов) от с. Четирок, самоук, от бейски ратай в скоро време произведен войвода, ужасен деребейски джелатин, достоен наследник на предшественика си Кольо, израсъл в мизерия и най-големи страдания, най-свято и добросъвестно е изпълнил дълга си, като не е жалил никак труд, грижи и пренебрегвал опасности за охраната на роба. Умря от тежка болест в редовете на българската армия в настоящата всемирна война, при величието на своето отечество.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 157.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 32.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 62.
     Портал „Македония“         Портал „Македония