Тюдорски стил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брамол Хол
Къща на Тюдорите в Саутхемптън

Тюдорският стил (на английски: Tudor Style) или Тюдорова готика се нарича последният период от епохата на готическия стил в английската архитектура, който представлява преход от Перпендикулярния готически стил към Ренесанса по време на управлението на династията на Тюдорите (от 1485 г. до 1603 г., или по друго мнение: от 1485-1558 г.).[1]

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Характерна е архитектурата, която се придържа към късноготическите детайлни форми и само колебливо възприема елементи от Ренесанса; като пример може да се даде Тюдоровата дъга, която представлява по-приплесната форма на готическата островърха дъга. „Типичната“ фасада на Тюдорския стил се характеризира с правоъгълни или многоъгълни фланкиращи кулички (изхождащи от октогон) и еркери, ланцетни прозорци, понякога правоъгълни с кръсточно деление, дръг път пък с Тюдорови дъги, често с назъбени отгоре стени (при дворци, църкви), понякога прекъснати от триъгълни фронтони, понякога прилепени един до дръг триъгълни фронтони без назъбена повърхност, както и филигранна коминна архитектура по покривите. Симетрията не играе роля в ранния Тюдорски стил, по-скоро се подчертава асиметрията и разнообразието на отделните участъци на фасадата.

Особено забележителна разновидност на Тюдорския стил е фахверковата архитектура, която изработва по-горе упоменатите форми от дървен материал. Асиметричността на дървената постройка се подчертава чрез различни фахверкови форми на отделните етажи и участъци от фасадата. Тюдорската фахверкова архитектура е характерна за късносредновековната градска архитектура в Англия и днес може все още да бъде видяна, особено в град Честър.

Влияние на Тюдорския стил[редактиране | редактиране на кода]

В по-нататъчното си развитие, Тюдорският стил (наричан в английската история на изкуството „Елизабетинска архитектура“, последван от Якобинската рхитектура) все по-рядко използва готическите стилистични елементи, в това число и Тюдоровата дъга. Също така фасадите стават все по-симетрични.

Стилови елементи на Тюдорската готика надживяват в последствие и епохота на бароковата архитектура на Британските острови. Докато строителството в Тюдорски стил продължава през целия 17 век, успоредно с „модерния“ стил на паладианството, то през 18 век в Англия започва да се възражда готическия стил, поради което множество дворци и имения са построени или преработени в стила на и а преустроени или реконструирани в готически стила на Готическото Възраждане.

Възраждане на Тюдорския стил[редактиране | редактиране на кода]

По време на историзма в средата на 19-ти век ранният Тюдорски стил се възражда в еклектична форма и по-късно се разпространява в бившите британски колонии и в континентална Европа. В този „Неотюдорски стил“ са построени хотели и железопътни гари, както и частни жилищни сгради. На английски език този стил се нарича Tudor revival (Възраждане на Тюдорите) или mock Tudor (Имитация на Тюдорите). Примери за това са дворецът дворецът „Фридрихсхоф“ в Кронберг им Таунус, главната железопътна гара във Вроцлав и Курницкият дворец край Познан.

Важни сгради в Тюдорски стил[редактиране | редактиране на кода]

Дворец „Бабелсберг“ в Потсдам
Херцогският дворец в Любовиц след преработването му през 1860 г.
Кметството в Пасим (снимка 2012 г.)

Тюдорски сгради на Британските острови

Неотюдорски постройки в континентална Европа

Източници[редактиране | редактиране на кода]