Тютюнопушене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тютюнопушенето е вдишване (най-често през устата) на дим от тлеещи тютюневи листа, чрез което се приема никотин. Хората, практикуващи тютюнопушене, се наричат „пушачи“. Прекомерното тютюнопушене води до никотиново пристрастяване и привикване, затова то се счита за наркомания.

История на тютюнопушенето[редактиране | edit source]

Има сведения за практикуването му в много различни култури по света. Тютюнът е култивиран и използван за пушене в Америка поне от 5000 години. Началото се свързва с Централна Америка — онези части от Андите, които днес са част от Перу и Еквадор. Пушенето на канабис в Индия се е практикувало повече от 4000 години. В началото пушенето се развива, като част от някои религиозни церемонии. След завладяването на Америка от европейците, тютюнопушенето се разпространява по цял свят като форма на развлечение.

Отношението към пушенето е варирало през годините в различните части на света. Приемано е и като изтънчено, и като вулгарно занимание, и като възвишена, и като греховна практика.

Зависимост от тютюнопушене[редактиране | edit source]

Действие на никотина[редактиране | edit source]

Неотдавнашни изследвания [1] показват, че никотинът увеличава нивото на допамин в главния мозък и e фактор на удоволствие при тютюнопушене. Никотинът е и най-ключовият пристрастяващ елемент в процеса на тютюнопушенето. Друго изследване[2] показва, че пушачите по-лесно задържат вниманието си и имат по-добра памет по време на умора, отколкото непушачите.

При пушене голяма част от никотина се пиролизира, но дори присъствие на малки количества в организма може да предизвика соматични и психотропни ефекти, в това число и никотинна зависимост (никотинизъм). Тази зависимост е по-силна от зависимостта от кофеинa или марихуаната, но по-малка от тази на алкохола, също и от кокаина, хероина и др. Приемането на никотин може да доведе до по-бързо опиянение при употреба на алкохол или по-добро усвояване на кофеин или други ободряващи вещества. Според канадския професор Дженифър О'Лофлин повечето редовни пушачи развиват никотинова зависимост 5 месеца след започването.

Ритуали, свързани с тютюнопушенето[редактиране | edit source]

Тютюневи продукти и принадлежности[редактиране | edit source]

1. кутия за пури; 2. пура; 3. различни видове лули; 4. водно наргиле; 5. димяща пръчица; 6. бонг, принадлежности за него и пури
Наргиле
Лула
Пура
Цигара, фас
Цигаре
Бонг
Пепелник

Здравни аспекти и последствия от тютюнопушенето[редактиране | edit source]

Въздействие върху вътрешните органи[редактиране | edit source]

Пушенето води до изразено изменение на вътрешните органи. Най-често се засягат органите, свързани с дишането, сърдечно-съдовата система, храносмилането и др. Редовните пушачи боледуват от рак на белите дробове много по-често, отколкото непушачите. За основен причинител се приемат канцерогенните съставки на тютюневите смоли (катрани) - радон, безпирен и нитрозамин. Никотинът не е канцерогенна съставка. Пушенето увеличава вероятността за поява на рак на храносмилателните органи и на устната кухина. Рискът от инфаркт е по-висок от този на непушачите.

Смята се, че пушенето увеличава значително риска от Алцхаймер и деменция.[3]

Външни отрицателни последствия[редактиране | edit source]

Външни негативни последствия могат да бъдат: пожълтели зъби и мустаци, неприятен дъх, неприятен вкус, притъпено мирисоусещане, суха кожа на лицето, пожълтяване на пръстите и дланите, безсъние и др.

Пасивно пушене[редактиране | edit source]

Вдишването на тютюнев дим от хора, които не практикуват тютюнопушене, се нарича пасивно тютюнопушене. Пасивните пушачи са изложени на същите здравни рискове, като активните пушачи.

Забрани, свързани с тютюнопушене на обществени места[редактиране | edit source]

Първата държавна програма за борба с тютюнопушенето в световен мащаб е въведена в Германия. Виж тук: Борба срещу тютюнопушенето в Нацистка Германия.

Забрана за пушене в България[редактиране | edit source]

Със Закона за здравето принципно е забранено тютюнопушенето на закрити обществени места, като изключенията са регламентирани в Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения, приета от Министерския съвет с Постановление № 329 (от януари 2005) [4].

Забрани, въведени в други държави[редактиране | edit source]

Единствената страна в света, напълно забранила тютюнопушенето и търговията с тютюн е Бутан.

Други забрани[редактиране | edit source]

Почти всички самолетни компании забраняват пушенето по време на полети.

Източници[редактиране | edit source]

Статията се основава на материали, преведени от чуждоезични страници в Уикипедия, свързани с тютюнопушенето.

  1. Nicotine and the Brain
  2. The effects of cigarette smoking on overnight performance
  3. Smoking ups Alzheimer's risk by 50% (Пушенето увеличава риска от Алцхаймер с 50%)
  4. Наредба за тютюнопушене на закрити обществени и работни места

Външни препратки[редактиране | edit source]