Тютюн (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за романа на Димитър Димов. За филма от 1961 година вижте Тютюн (филм).

Тютюн
Автор Димитър Димов
Първо издание първо издание 1951 г.
България
Издателство „Народна култура“
Оригинален език български
Жанр роман

„Тютюн“ е най-известният роман на Димитър Димов и един от най-четените романи в българската литература.

История на публикуването[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, № 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс – „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. – „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949, № 7). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите и до своите „злополучни критици“.

Непосредствено след публикуването си романът е подложен на остра критика, започнала с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ (8, 11 и 13 февруари 1952 година) в Съюза на българските писатели и продължила в периодичния печат („Лит. фронт“, № 10. б.03.1952, и № 11, 13.03.1952). Същевременно диктаторът Вълко Червенков се застъпва за автора, инициира публикации в подкрепа на романа и лично редактира редакционна статия в официоза „Работническо дело“, озаглавена „За романа 'Тютюн' и неговите злополучни критици“ (16 март 1952).[1] Тя е последвана от наказания за най-активните критици, а авторът преработва книгата според указанията на Червенков, пригаждайки я още по-добре към схемата на т.нар. социалистически реализъм.[1]

Преработката разширява описанието на работническия свят и въвежда нови герои, като това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов – редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант, превърнал се в основен текст от канона на българския социалистически реализъм,[1] и едва през 1992 г. се появява отново в първоначалния си образ.

В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социалнопсихологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“, така и извън него.

Екранизация[редактиране | редактиране на кода]

Романът е екранизиран през 1961 г. (режисьор Никола Корабов).

Преводи на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

До 1962 г. целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, италиански и френски.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев, Л. Димитър Димов. Монография. София, 1981.
  • Иванова, Е. Страници из жизнения и творческия път на Димитър Димов. София, 1981.
  • Георгиев, Л. Димитър Димов. Живот и творчество. София, 1985.
  • Куюмджиев, К. Димитър Димов. Монография. София, 1987.
  • Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставители Пламен Дойнов и Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дойнов, Пламен. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 575 – 576.
  2. Трайков, Веселин Николов: Българска художествена литература на чужди езици: библиографски указател, 1823 – 1962. София: Наука и изкуство, 1964.
  3. Милена Кирова, „Случаят Тютюн отново“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2645), 15 юли 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]