Тютюн (роман)

Тази статия е за романа на Димитър Димов. За филма от 1961 година вижте Тютюн (филм).

---

Тютюн
Автор	Димитър Димов
Първо издание	първо издание 1951 г. България
Издателство	„Народна култура“
Оригинален език	български
Жанр	роман
бележки филмова адаптация

„Тютюн“ е най-известният роман на Димитър Димов и един от най-четените романи в българската литература.

История на публикуването

През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, № 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс – „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. – „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949, № 7). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите и до своите „злополучни критици“.

„Тютюн“ се оказва не само един от най-четените романи в българската литература, но и спъни-камъкът на българската марксическа критика. Популярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата. Започнал с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ (8, 11 и 13.02.1952) в СБП, спорът се пренася в периодичния печат („Лит. фронт“, № 10. б.03.1952, и № 11, 13.03.1952) и кулминира в редакционната статия на в. „Работническо дело“ – „За романа 'Тютюн' и неговите злополучни критици“ (16.03.1952) – спор не толкова за достойнствата на романа, колкото за границите и възможностите на догматичното литературоведско мислене.

Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои; това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов – редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант и едва през 1992 г. се появява отново в първоначалния си образ.

В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социалнопсихологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“, така и извън него.

Екранизация

Романът е екранизиран през 1961 г. (режисьор Никола Корабов).

Преводи на чужди езици

До 1962 г. целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, италиански и френски.

Литература

Книги

• Георгиев, Л. Димитър Димов. Монография. София, 1981.
• Иванова, Е. Страници из жизнения и творческия път на Димитър Димов. София, 1981.
• Георгиев, Л. Димитър Димов. Живот и творчество. София, 1985.
• Куюмджиев, К. Димитър Димов. Монография. София, 1987.
• Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставители Пламен Дойнов и Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.

Външни препратки

• Георги Чобанов, „Другите светове“ и техните завоеватели (Романът „Тютюн“ на Димитър Димов)“, електронно списание LiterNet, 28.11.2002, № 11 (36)
• Светлозар Игов, „Тримата братя и златната ябълка (Романът „Тютюн“ като „приказка“)“, електронно списание LiterNet, 06.10.2009, № 10 (119)