Тютюн (роман)
Тази статия е за романа на Димитър Димов. За филма от 1961 година вижте Тютюн (филм).
| Тютюн | |
|---|---|
 | |
| Автор | Димитър Димов |
| Първо издание |
първо издание 1951 г. България |
| Издателство | „Народна култура“ |
| Оригинален език | български |
| Жанр | роман |
|
бележки
| |
„Тютюн“ е най-известният роман на Димитър Димов и един от най-четените романи в българската литература. В кампанията „Голямото четене“ (2008 – 2009) на Българската национална телевизия е класиран на трето място след „Под игото“ и „Време разделно“ и преди „Железният светилник“, „Малкият принц“, „Майстора и Маргарита“, „Властелинът на пръстените“ и „Осъдени души“.
Съдържание
История на публикуването[редактиране | редактиране на кода]
През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, № 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс – „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31 януари 1948), след още 1 г. – „Тютюн“ (глава от роман) в списание „Септември“ (1949, № 7). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите и до своите „злополучни критици“.
Непосредствено след публикуването си романът е подложен на остра критика, започнала с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ (8, 11 и 13 февруари 1952 година) в Съюза на българските писатели и продължила в периодичния печат („Лит. фронт“, № 10. б.03.1952, и № 11, 13.03.1952). Същевременно министър-председателят Вълко Червенков се застъпва за автора, инициира публикации в подкрепа на романа и лично редактира редакционна статия в официоза „Работническо дело“, озаглавена „За романа 'Тютюн' и неговите злополучни критици“ (16 март 1952).[1] Тя е последвана от наказания за най-активните критици, а авторът преработва книгата според указанията на Червенков, пригаждайки я още по-добре към схемата на т.нар. социалистически реализъм.[1]
Преработката разширява описанието на работническия свят и въвежда нови герои, като това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов – редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант, превърнал се в основен текст от канона на българския социалистически реализъм,[1] и едва през 1992 г. се появява отново в първоначалния си образ.
В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социалнопсихологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“, така и извън него.
Екранизация[редактиране | редактиране на кода]
Романът е екранизиран през 1961 г. (режисьор Никола Корабов).
Преводи на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]
До 1962 г. целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, италиански и френски.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Георгиев, Л. Димитър Димов. Монография. София, 1981.
- Иванова, Е. Страници из жизнения и творческия път на Димитър Димов. София, 1981.
- Георгиев, Л. Димитър Димов. Живот и творчество. София, 1985.
- Куюмджиев, К. Димитър Димов. Монография. София, 1987.
- Случаят Тютюн. Стенограми, статии, рецензии, спомени. Съставители А. Бенбасат и Анна Свиткова. Унив.изд. „Св. Кл. Охридски“. София, 1992.
- Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн. Монография. София, 2009.
- Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставители Пламен Дойнов и Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Дойнов, Пламен. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 575 – 576.
- ↑ Трайков, Веселин Николов: Българска художествена литература на чужди езици: библиографски указател, 1823 – 1962. София: Наука и изкуство, 1964.
- ↑ Милена Кирова, „Случаят Тютюн отново“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2645), 15 юли 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Чобанов, „Другите светове“ и техните завоеватели (Романът „Тютюн“ на Димитър Димов)“, електронно списание LiterNet, 28.11.2002, № 11 (36)
- Светлозар Игов, „Тримата братя и златната ябълка (Романът „Тютюн“ като „приказка“)“, електронно списание LiterNet, 06.10.2009, № 10 (119)
|
