Тютюн (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за романа на Димитър Димов. За филма от 1961 година вижте Тютюн (филм).

Тютюн
Първо издание на романа Тютюн.jpg
Автор Димитър Димов
Първо издание под редакцията на Димитър Ангелов 1951 г.
България
Издателство „Народна култура“
Оригинален език български
Жанр роман

„Тютюн“ е най-известният роман на Димитър Димов и един от най-четените романи в българската литература. В кампанията „Голямото четене“ (2008 – 2009) на Българската национална телевизия е класиран на трето място след „Под игото“ и „Време разделно“ и преди „Железният светилник“, „Малкият принц“, „Майстора и Маргарита“, „Властелинът на пръстените“ и „Осъдени души“.

История на публикуването[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 година е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, № 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. Две години по-късно излиза нов откъс – „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31 януари 1948), а след още една година – „Тютюн“ (глава от роман) в списание „Септември“ (1949, № 7). През 1951 година романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 година стига до читателите и до своите „злополучни критици“.

Непосредствено след публикуването си романът е подложен на остра критика, започнала с тридневното обсъждане на „Тютюн“ на 8, 11 и 13 февруари 1952 година в Съюза на българските писатели и продължила в периодичния печат („Литературен фронт“, № 10. б.03.1952, и № 11, 13.03.1952). Същевременно министър-председателят Вълко Червенков се застъпва за автора, инициира публикации в подкрепа на романа и лично редактира редакционна статия в официоза „Работническо дело“, озаглавена „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“ (16 март 1952 година).[1] Тя е последвана от наказания за най-активните критици, а авторът преработва книгата според указанията на Червенков, пригаждайки я още по-добре към схемата на т.нар. социалистически реализъм.[1]

Преработката разширява описанието на работническия свят и въвежда нови герои, като това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по втората редакция протича съвместно с ангажирания от издателство „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов – редактор и помощник на Димов през 1953 година, а през 1954 година „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 година излиза трето издание на романа, в което Димитър Димов извършва допълнителни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант, превърнал се в основен текст от канона на българския социалистически реализъм,[1] и едва през 1992 година се появява отново в първоначалния си образ.

В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социалнопсихологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“, така и извън него.

Екранизация[редактиране | редактиране на кода]

Романът е екранизиран през 1961 година от режисьора Никола Корабов.

Преводи на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

До 1962 година целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, италиански и френски.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев, Л. Димитър Димов. Монография. София, 1981.
  • Иванова, Е. Страници из жизнения и творческия път на Димитър Димов. София: Наука и изкуство, 1981.
  • Георгиев, Л. Димитър Димов. Живот и творчество. София: Народна просвета, 1985.
  • Куюмджиев, К. Димитър Димов. Монография. София: Български писател, 1987.
  • Случаят Тютюн. Стенограми, статии, рецензии, спомени. Съставители А. Бенбасат и Анна Свиткова. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992.
  • Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн. Монография. София: Сиела, 2009.
  • Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставители Пламен Дойнов и Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дойнов, Пламен. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 575 – 576.
  2. Трайков, Веселин Николов: Българска художествена литература на чужди езици: библиографски указател, 1823 – 1962. София: Наука и изкуство, 1964.
  3. Милена Кирова, „Случаят Тютюн отново“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2645), 15 юли 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]