Т-17 (танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Танкета Т-17
Танкета Т-17
Тактико-технически данни
История на производство и служба
Опитен образец 1929 г.
На въоръжение не е одобрен - до днес
На въоръжение в СССР
Габаритни характеристики
Тегло t
Дължина m
Ширина ? m
Височина ? m
Основно въоръжение 1 x картечница
Допълнително въоръжение няма
Технически данни
Силова установка 4-цилиндров с въздушно охлаждане
к.с. (? kW)
Окачване ?
Макс. скорост km/h (по шосе)
? km/h (прес. терен)
Запас от ход km (по шосе)
Ширина на ров ? m
Вертикално препятствие ? m
Екипаж 1 човек
Танкета Т-17 в Общомедия

История[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно приетата през 1926 г. тригодишна програма за развитие на танковите войски в Червената армия е предвидено създаването на батальони "картечници за съпровождение". Първоначално в съветските документи е използван този термин, а не танкети. Работата по създаване на лек едноместен разузнавателен танк започва още през 1926 г., когато в конструкторското бюро ОАТ започва работата по проекта "Лилипут". Проектираната машина е била нелошо балансирана, но възниква необходимост от създаването на специална ходова част и двигател. Към обсъждането на този проект конструкторите се връщат неколкократно, но работата по проекта така и не напуска чертожната маса.

През март 1928 г. е представен и защитен нов модел на танкета, получила името Т-17. За база при проектирането ѝ са използвани ходовата част и трансмисията на опитния танк за съпровождение Т-16. Корпусът е заимстван от проекта "Лилипут", от ковани стоманени листове, нитовани един към друг. Използван е 2-цилиндров бензинов двигател с въздушно охлаждане и хоризонтално разположение на цилиндрите. Веригите са гумено-металически. Екипажът се състои от един човек, койте едновременно е механик-водач и стрелец с картечницата. Танкетата е въоръжена с картечница, монтирана вдясно от основната ос на машината.

Производството на прототипът се забавя доста и той е готов едва през есента на 1929 г. През януари 1930 г. са проведени официални изпитания. През юни същата години са проведени повторни изпитания. Танкетата показва по-добра маневреност от Т-18. Единственият недостатък на танкетата е едноместният корпус. Именно по тази причина е взето решение Т-17 да не бъде одобрявана за производство, а да се работи по създаването на двуместна танкета, като за база да се използва Т-18.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • Правени са опити за създаване на танкета Т-17 с монтирано на нея оръдие, но те не се увенчават с успех поради малките габарити на машината.