Уан Мин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уан Мин
王明
китайски политик
В началото на 30-те години
В началото на 30-те години

Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище

Политика
Партия Китайска комунистическа партия
и.д. генерален секретар на ККП
1931 – 1932 г.
Уан Мин в Общомедия

Уан Мин (на китайски: 王明; на пинин: Wáng Míng) е китайски политик от Китайската комунистическа партия (ККП).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Уан Мин е роден на 3 май 1904 година в окръг Дзинджай в бедно селско семейство. В училище става привърженик на крайната левица и през 1924 година става член на ККП, малко след което отива да учи в Университета на трудещите се от Китай „Сун Ятсен“ в Москва. Връща се в Китай през 1929 година, за кратко изпълнява длъжността генерален секретар на ККП през 1931 – 1932 година, след което се връща в Москва и работи в Коминтерна. През 1935 година е избран за един от десетте секретари на организацията, отговарящ за комунистическите партии в Латинска Америка.[3] През 1937 година отново заминава за Китай, оставяйки в Москва малката си дъщеря Уан Фанни, която по-късно е осиновена от генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров.

В Китай Уан е смятан за проводник на съветската политика и е гледан с недоверие от намиращия се във възход нов водач на комунистите Мао Дзъдун. Въпреки това той не е ликвидиран, но попада в засилваща се изолация и заема постове без политическо значение. След утвърждаването на комунистическия режим ръководи отдела по законодателството в Централния комитет на ККП.

През 1956 година Уан Мин заминава на лечение в Москва и отказва да се върне в Китай. През следващите години, в условията на засилена конфронтация между Китай и Съветския съюз, той е използван от съветската пропаганда като активен критик на режима в Китай. Като един от малкото висши функционери на ККП от предвоенния период, оцелели по време на Културната революция, той оставя мемоари с ценни свидетелства за историята на партията.

Уан Мин умира на 27 март 1974 година в Москва.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  2. biography.yourdictionary.com
  3. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 195.