Убийство на Георги Вълкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Вълкович (1833-1892)
Наум Тюфекчиев (1864-1916)

Убийството на Георги Вълкович е атентат, извършен на 24 февруари (12 февруари стар стил) 1892 г. в Цариград, в резултат на който няколко дни по-късно умира дипломатическият представител на България в Османската империя доктор Георги Вълкович.

Нападението е извършено от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, като в укриването на терористите взема участие и правителството на Русия.

История[редактиране | редактиране на кода]

След опита за убийство на министър-председателя Стефан Стамболов, извършен през януари 1891 г., Георги Вълкович участва активно в разследването на заговора, а малко по-късно на прехвърлянето в България на бомби, предназначени за атентати срещу Стамболов и княз Фердинанд I. Наум Тюфекчиев, който е сред основните участници в атентата срещу Стамболов, намиращ се по онова време в Одеса, се опитва да организира убийството на Вълкович. За тази цел той се свързва с живеещите в Цариград българи Христо Стефков и Георги Мерджана, като в самото начало на 1892 г. лично отива до Цариград, но не успява да ги убеди да извършат нападението.[1]

След този пръв неуспех на 20 февруари Тюфекчиев изпраща от Одеса Димитър Орловски и Дражев, които при пристигането си в Цариград се срещат с руския посланик Михаил Нелидов. Вечерта на 24 февруари по улиците на Пера – цариградския квартал, в който се намират много европейски посолства, сред които и българското, има необичайно много хора, тъй като се отбелязва християнският празник Заговезни. Орловски и Дражев изчакват Вълкович да свърши работата си в посолството и към 19 ч. го нападат близо до изхода, като го намушкват с нож в корема. Той умира 2 дни по-късно.[1]

След нападението Орловски и Дражев се опитват да се качат на руски кораб за Одеса, но не успяват, тъй като не разполагат с редовни документи, след което отиват в руското посолство, където прекарват нощта. На следващата сутрин посланикът, опасявайки се от замесването на посолството в скандала, успява да уреди заминаването им.[1]

Разследването на атентата е възпрепятствано от руското посолство, което дори издейства освобождаването от ареста и изпраща тайно в Русия своя служител Владимир Шишманов, оказал съдействие на атентаторите. Следователите достигат до информацията за връзките на Тюфекчиев с Христо Стефков и Георги Мерджана и това става основата на обвинението. През май Стефков и Мерджана са осъдени на смърт за извършването на убийството, а Наум Тюфекчиев и брат му Никола Тюфекчиев получават задочно по 15 години затвор за организацията на атентата, но руското правителство отказва да ги екстрадира, за да изтърпят наказанието си.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 48-52.
     Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България          Портал „Турция“         Портал „Турция