Ударно-спусков механизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Най-опростеният тип УСМ на магазинна неавтоматична винтовка

Ударно-спусков механизъм, УСМ – в огнестрелното оръжие механизъм, осигуряващ разбиването на капсула на патрона.

Основни детайли в УСМ са:

  • Ударник, непосредствено набождащ капсула със предния си край (иглата). Ударника, като правило, се намира вътре в затвора;
  • бойна пружина, придава на ударника необходимата енергия;
  • шептало, застопоряващ механизъм във взведено положение;
  • спусък или бутон, педал и т.н., с помощта на който стрелеца управлява целия механизъм. Ако е необходимо дистанционо управление на огъня, вместо спусък се използват електромагнитни или пневматични устройства;
  • междинни детайли – петле (в механизмите с петле, виж по-долу), лостчета, тецести, пружини.

С УСМ обикновено е свързан предпазителя на оръжието с различен вид конструкция.

Към отделни образци оръжия може да се направи разделение на ударен и спусков механизъм (например, винтовката на Мосин-Наган).

Принцип на действие на УСМ[редактиране | редактиране на кода]

В неавтоматичното оръжие[редактиране | редактиране на кода]

Преди произвеждането на изстрела УСМ се привежда във взведено положение. В това положение:

  • бойната пружина е под напрежение;
  • ударника или петлето, намиращи се под действието на бойната пружина, се опират на шепталото със своята повърхност, наречено боен взвод.

За да се произведе изстрел, стрелеца натиска на спусъка, по този начин извеждайки шепталото от допира и отстопорява бойния взвод[1]. Ударника (петлето) под действие на бойната пружина се устремява напред и нанася с иглата удар по капсула.
За следващия изстрел стрелеца ръчно привежда УСМ във взведено положение.

Конструкцията на УСМ не позволява да се произведе спуск при не напълно затворен затвор.

В автоматично оръжие[редактиране | редактиране на кода]

AR-7. Ударно-спусков механизъм

УСМ в болшинството образци автоматично оръжие се отличава с това, че неговото взвеждане се случва в процеса на автоматичното презареждане на оръжието. За да се осигури възможност за стрелба с единични изстрели, УСМ се снабдява с разединител, благодарение на който ударника или петлето след изстрел се блокира от шепталото независимо от това, натиснат ли е спусъка или не. За да се произведе следващия изстрел е необходимо да се отпусне и отново да се натисне спусъка.
При водене на автоматичен (непрекъснат) огън УСМ осигурява спуск от бойния взвод всеки път след затварянето на затвора, докато е натиснат спусъка.

Класификация на УСМ[редактиране | редактиране на кода]

УСМ може да има отделна бойна пружина или (в автоматичното оръжие) да използва част от енергията на възвратната пружина, която в този случай се нарича възвратно-бойна.

УСМ с отделна бойна пружина[редактиране | редактиране на кода]

УСМ с отделна бойна пружина се подразделят на ударникови (с ударник) и с петле.

УСМ с ударник[редактиране | редактиране на кода]

Бойната пружина непосредствено въздейства на ударника, привеждайки го в постъпателно движение. Така са устроени болшинството винтовки с плъзгащ затвор, много самозарядни пистолети и др.

УСМ с петле[редактиране | редактиране на кода]

Бойната пружина привежда във въртеливо движение петлето, което, на свой ред, нанася удар по задния край на ударника (понякога петлето може да има линейно движение). УСМ с петле са широко използвани в оръжията от всички класове. Ударника като самостоятелен детайл може да отсъства, тогава иглата се намира непосредствено на самото петле (при много револвери). За увеличаване на безопасността обикновено има и междинен взвод – на предпазител – това е фиксиране на петлето от шепталото в междинно положение, от което то може да се постави само на боен взвод, но не и да се спустне, или отбой на петлето – спуснатото петле се отвежда назад, ставайки на предпазен взвод.

УСМ с възвратно-бойна пружина[редактиране | редактиране на кода]

Възвратно-бойната пружина може да предава енергия на ударника по различни начини:

  • чрез затворната рама, която в края на своето движение напред нанася удар по задния край на ударника, както е при много картечници, стрелящи с отворен затвор („със задно шептало“);
  • непосредствено, при това ударника може да е твърдо закрепен в затвора и фактически целия затвор представлява масивен ударник. Това решение е типично за картечните пистолети;
  • чрез специален лост (в някои образци, например в пистолета на Браунинг образец 1900 г.).

Класификация на УСМ по начина на взвод[редактиране | редактиране на кода]

УСМ с единично действие[редактиране | редактиране на кода]

В УСМ с единично действие (на английски: Single Action, SA) при натискане на спусъка става само спуск на предварително взведения механизъм. УСМ с единично действие е възможно да се взведе само чрез външно въздействие на неговия ударен елемент (петле, по-рядко ударник) – дали чрез издърпване на затвора или с пръст на стрелеца. Наример при Colt M1911A1 и ТТ.

УСМ с двойно действие[редактиране | редактиране на кода]

УСМ с двойно действие, или самовзводен (на английски: Double Action, DA) може да се използва двояко: или като УСМ с единично действие, или при натискане на спусъка първо да има взвод на петлето (ударника), а след това спуск. УСМ с двойно действие се използват основно в краткостволното оръжие (пистолети и револвери). Той значително увеличава оперативността на оръжието, но отрицателно влияе на точността на стрелбата, тъй като усилието на спуска и хода на спусъка при стрелба със самовзвод е много по-голямо, отколкото при предварителен взвод. Впрочем, в автоматичните пистолети този недостатък се проявява само при първия изстрел. При втория и последващите изстрели, УСМ се взвежда под действието на автоматиката.

През последните десетилетия получават разпространение УСМ, действащи само със самовзвод (на английски: Double Action Only, DAO). Счита се, че оръжието с такъв механизъм няна нужда от предпазител, тъй като изстрел може да се произведе само при пълното натискане на спусъка, а снижаването на точността на стрелбата в много практически случаи може да се пренебрегне.

Друг вариант на решение на УСМ, използван, например, в пистолетите Глок и Smith & Wesson „Сигма“, – когато бойната пружина преди изстрела се взвежда частично, а при натискане на спусъка се „довзвежда“.

Примери за типични конструкции УСМ[редактиране | редактиране на кода]

Винтовка Мосин образец 1891/30 г. (Русия, СССР)[редактиране | редактиране на кода]

Ударник и вита цилиндрична бойна пружина поместени в затвора. Натягането на бойната пружина става при отваряне на затвора; при затваряне има боен взвод на ударника, който се опира на шепталото. Възможно е взвеждането на ударника ръчно при закрит затвор, за което е необходимо да се изтегли петлето назад (в този случай петлето е наконечник, навинтен на ударника). За поставяне на предпазител петлето трябва да се изтегли до откат и да се завърти против часовниковата стрелка.

Револвер Наган образец 1895 г. (Белгия, Русия, СССР)[редактиране | редактиране на кода]

Револвер система Наган. Схема на УСМ. Петлето е на боен взвод

УСМ с петле, с двойно действие (има и вариант с единично действие), иглата е шарнирно поставена на петлето, бойната пружина – пластинчата, двупера, поставена в дръжката. Шепталото е цял детайл със спусъка. Няма предпазител, но при ненатиснат спусък специална детайл не позволява на иглата да удари капсула. При взвеждане петлето привежда в действие специфичен заключващ механизъм, бутащ барабана на револвера напред, а спусъка с особена издатина застопорява барабана да не се върти.

Пистолет Колт М1911 (САЩ)[редактиране | редактиране на кода]

УСМ с петле, с единично действие. Бойната пружина е вита цилиндрична, разположена в дръжката зад пълнителя, усилието на петлето се предава с издърпвач. Ударника е подпружинен за предотвратяване на случайни изстрели. Спусъка се движи надлъжно в пазове на рамата на пистолета. Има два предпазителя: един блокира шепталото и затвора, а втория – спусковия дърпач. При включени предпазители петлето може да остане на боен взвод (на английски: Cocked and locked), с това се компенсира недостатъчната оперативност на УСМ с единично действие. Освен това има и предохранителен взвод на петлето.

Пистолет ТТ (СССР)[редактиране | редактиране на кода]

Непълно разглобяване на пистолет ТТ. Отдясно между рамата и възвратната пружина е тялото на УСМ

УСМ с петле, с единично действие. Бойната пружина е вита цилиндрична, разположена в кухина на петлето. Ударника е подпружинен за предотвратяване на случайни изстрели. Спусъка се движи надлъжно в пазове на рамата на пистолета. Предпазител като такъв няма, неговата роля се изпълнява от предохранителния взвод на петлето. Особеност на конструкцията е, че целият УСМ, освен спусъка и ударника, е изпълнен във вид на един лесно изваждащ се възел.

Картечница ПК (СССР)[редактиране | редактиране на кода]

УСМ с възвратно-бойна пружина, осигурява само автоматичен огън. Бойния взвод се намира на затворната рамка, c нея е свързан и ударника. Когато след затваряне на затвора затворната рама продължава движението си напред, ударника под нейното действие се придвижва по канал в затвора и разбива капсула. В танковия вариант на картечницата (ПКТ) место спусък има електромагнитен спусков механизъм (електроспусък), включващ се с копче.

Картечен пистолет ППШ (СССР)[редактиране | редактиране на кода]

Типичен за масовите картечни пистолети опростен УСМ с възвратно-бойна пружина, ударник твърдо закрепен в затвора, бойния взвод е разположен на затвора. Има превключвател за единична и автоматична стрелба. Предпазителя блокира движението на затвора.

Автомат АКМ (СССР)[редактиране | редактиране на кода]

УСМ с петле, скрито в цевната кутия, взвеждането му е възможно само с издърпване на затворната рама назад. УСМ има три шептала: първото, монолитен детайл със спусъка, удържа петлето на боен взвод при отпуснат спусък; второто (шептало за единичния огън) удържа петлето при натиснат спусък в режим единичен огън; третото (шептало на автоспуска) в режим на автоматичен огън удържа петлето до затварянето на затвора, спуска от това шептало осигурява затворната рама, когато се намира в крайно предно положение. За намаляване на темпа при автоматична стрелба движението на петлето след спуска се спира от специален детайл – забавител. Бойната пружина е спирална, ударника е поместен в канала на затвора. Предпазителя, обединен с превключвателя за режима на стрелбата, блокира спусъка и ограничава движението на затворната рама.

Пистолет ПМ (СССР)[редактиране | редактиране на кода]

УСМ с петле, с двойно действие, с отбой на петлето (в спуснато положение петлето не докосва ударника). Ударника не е подпружинен. Бойната пружина е пластинчата, обединена с пружината на шепталото, пружината на лоста за взвода и законтрянето на пълнителя, разположена е в дръжката на пистолета зад пълнителя. При включване на предпазителя става безопасен спуск на петлето от бойния му взвод, блокират се затвора, ударника и петлето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боевой взвод // Военная энциклопедия : [в 18 т. / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб. ; [М.] : Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Материальная часть стрелкового оружия. Под ред. А. А. Благонравова. – М.: Оборонгиз НКАП, 1945
  • Наставления по стрелковому делу. М.: Военное издательство Министерства обороны СССР, 1973
  • Жук А. Б. Энциклопедия стрелкового оружия. – М.: Воениздат, 1998.
  • Наставление по стрелковому делу. Винтовка обр. 1891/30 г. и карабины обр. 1938 г. и обр. 1944 г. – М.: Военное издательство Министерства обороны СССР, 1953
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ударно-спусковой механизм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.