Удроу Уилсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за президента. За американския физик вижте Робърт Удроу Уилсън.

Удроу Уилсън
Нобелова награда
Удроу Уилсън
28-ми президент на САЩ
Мандат
4 март 1913 – 4 март 1921
Вицепрезидент Томас Маршъл
Предшестван от Уилям Тафт
Последван от Уорън Хардинг

Роден 28 декември, 1856
Стаунтънт , Вирджиния
Починал 3 февруари 1924
Вашингтон
Съпруга Елън Уилсън
Едит Болинг Уилсън
Партия: Демократическа

Томас Удроу Уилсън (на английски: Thomas Woodrow Wilson) е двадесет и осмият (19131921) президент на САЩ. Преди да заеме президентския пост е доктор по история и политически науки (от 1883г.) в Университета Джон Хопкинс, гост-лектор в университета Корнел, професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет (от 1890г.) и от 1902 г. е президент на Принстънския университет , в 1912г. е избран за губернатор на щата Ню Джърси (19111913). Той e близък на идеите и дори е считан за член[1][2] на Ку-клукс-клан. Прави ефективно антитръстово антимонополно законодателство, подкрепя даването на избирателни права на жените, утвърждава расовата сегрегация на цветнокожите, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, със закон повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници, укрепва и разширява армията и флота, като събира за това средства от нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата, със законите за шпионажа и за противодържавната дейност оказва натиск върху социалистите и антинационалните елементи, създава "Комитетът за обществена информация", който нарежда акции срещу ляво ориентираните политици, Уилсън нарежда арестуването на водача на социалистите и подкрепя частната организация "Американската лига за защита" упреквана в нарушаване на гражданските права.

Той е вторият демократ, който служи два последователни мандата в Белия дом, първият е Ендрю Джаксън, като мандата му се свързва с влизането на страната в Първата световна война.

Президента на САЩ Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели[3] и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния лансиран в Ньой[4][5][6][7]. Лауреат на Нобелова награда за мир 1919г.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години, образование, семейство[редактиране | edit source]

У. Уилсън - образ от младежките му години в Южните щати 1876-86

Томас Удроу Уилсън е роден в Стаунтънт, Вирджиния прз 1856 г. в семейството на преподобния Джоузеф Ръгълс Уилсън и Джанет Удроу и така става първият президент от този щат. Неговите предшественици са от шотландско-ирландски произход. Улисън израства в Огъста, Джорджия и винаги е твърдял, че най-ранните му спомени са, когато е чул че Ейбрахам Линкълн е избран и че започва война. Бащата и майката на Уилсън произхождат от Охайо, но подкрепят Юга по време на Гражданската война. Те използват църквата си за място, където да оказват първа помощ на ранени войници на Конфедерацията и насърчават сина си да наблюдава прекарването на окования Джеферсън Дейвис от победните войски на Съюза. Уилсън завинаги ще запомни „ Момента, когато стоях до генерал Лий и гледах неговото лице”

Въпреки, че е страда от дислексия, Уилсън сам изучава стенография, за да превъзмогне недостатъка си, с дисциплина и отдаденост той съумява да получи академично образование, но никога не успява да преодолее дислексията си докрай. Уилсън учи в Дейвидсън Колидж, а след това се премества в Пристънския Университет, който завършва през 1879 година. След това изучава право в университета на Вирджиния за една година. След завършването и публикуването на дисертацията му ”Конгресът като правителство” през 1886 г. той получава докторска степен от Университета Джон Хопкинс и така става единствения американски президент до момента, който има докторска степен.

Семейството[редактиране | edit source]

Уилсън среща за първи път Елън Аксън в презвитерианската църква, тя е била дъщеря на презвитериански свещеник. Той ѝ предлага и те се женят на 24 юни 1885 г. в Савана, Джорджия. Имат три деца.

У. Уилсън в 1902г. - учен и ректор (президент) на Университета Принстън

Академична кариера, ректор (президент) на Принстънския университет[редактиране | edit source]

Уилсън влиза в съзнателна възраст десетилетия след Гражданската война, когато Конгресът има водеща роля – „същността на цялата политика, сега се определя от конгреса”– и корупцията процъфтява. Уилсън избира да изследва не място на индивида в политическата структура, а конституционната рамка на американското общество.

Под влиянието на Уолтър Бейгхот, Уилсън смята американската конституция за остаряла, неудобна и толерираща корупцията. Преди да дойдат енергичните президенти в началото на 20 век, Уилсън дори смята, че парламентарната система е по–добра за обществото. Той почва ”Конгресът като правителство”, най–известният му политически труд, за да докаже тезата си за нужда от парламентарно управление, но е впечатлен от Гроувър Кливланд и ”Конгресът като правителство” се превръща в критично описание на американската система. Самият Уилсън казва "Аз посочвам фактите и давам диагнозата , не предписвам лечението”

Уилсън смята, че сложната американската политическа система „от проверки и балансираност” е причината за неуспехите в управлението. Той казва, че разделянето на властите прави невъзможно за гласоподавателите да разберат, кой е отговорен за неуредиците. Ако правителството управлява лошо, Уилсън пита:

” … как учителят т.е. нацията, да знае кое момче се нуждае от наказание? … Силата и стриктното търсене на отговорност са в основата на доброто управление. … Очевидно има големи пропуски в нашата федерална система , която разделя властта на части и бърка отговорността като такава. Основната цел на Конвента от 1787 , очевидно е била да извърши тази тежка грешка. „Научната теория” за проверки и балансираност е последователно обяснение на създателите на конституцията за това какво са се опитали да направят; проверките и балансираност са се доказали като зловредни точно толкова добре колкото и успешно са били наложени. .. (Създателите) трябва да признаят, че първият плод от разделението на властта е, че тя става безотговорна.”

Най – голямата част от ”Конгресът като правителство” е посветена на Камарата на представителите на САЩ, в която Уилсън изразява ясно своето презрение от съществуващата система от комитети. Той я счита за фундаментално не демократична, защото председателите на комитетите, които се избират по старшинство, не се отговарят пред никого, освен пред техните избиратели, а определят цялата национална политика. Освен като недемократична Уилсън смята,че системата от комитети създава корупция:

„избирателят чувства, че неговото недоверие в Конгреса е оправдано, защото чува за властта на корумпираните лобисти да оформят законите така, че да им служат на техния интерес. Чува за огромните субсидии, които се обещават и предоставят … за отчуждаването на земи в полза на безчестни бизнесмени. Той с право стига до заключението, че тези зли свойства са вродени в самата природа на Конгреса; не може да има съмнение, че изключителната власт на лобистта произтича в голямата си част, ако не и изцяло, от умението, с което ползва системата от комитети”

По времето , когато Уилсън завършва ”Конгресът като правителство” вече Гроувър Кливланд е президент и неговите действия възстановяват вярата на Уилсън в системата. Когато става президент, той вече е бил свидетел на енергичните управления на Теодор Рузвелт и Уилям Маккинли и това го кара да изостави идеите си парламентарно управление на местна почва. В последния си научен труд ”Конституционното управление на Съединете Щати” от 1908 г. той пише ”президентската власт е толкова голяма и влиятелна, колкото е човекът, който я упражнява” . По време на своето президентство Уилсън има идеята президентът да е и партийния лидер, подобно на Великобритания, но тя така и не се осъществява.

Уилсън е преподавател в Брайн Мауър Колидж и Уизлейн Юнивърсити преди да се присъедини към Принстън като професор по юриспруденция и политическа икономия през 1890 г. Популярен учител и уважаван учен, Уилсън произнася знаменита реч, в която очертава своята визия за ролята на университетите в демократичните държави , като институции от по–висш порядък, които трябва да осветяват смисъла от всеки урок, който идва от миналото.

На 9 юни 1902 г. Уилсън единодушно е избран за президент (ректор) на Принстънския университет, като в своята реч по встъпване в длъжност той развива своите идеи по начин , който да задоволи както популистката част от аудиторията, така и аристократите в нея. Започва акция за събиране на дарения с цел да се подкрепи университетската корпорация. Указанията за учебния план, които той изготвя по време на своето президентство се оказват едни от най–важните подобрения във висшето образование за времето си.

Губернатор на Ню Джърси[редактиране | edit source]

Уилсън е президент на Американската асоциация за политически науки от 1910 до 1911 г. Публикувайки редица научни коментари за актуални политически проблеми, придобива национална известност и започва да обмисля политическа кариера. През 1910 година получава, без да е поискал, предложение да стане губернатор на Ню Джърси, което с радост приема.


Президентство[редактиране | edit source]

Удроу Уилсън - политикът 1912г.

В президентските избори през 1912 г. Демократическата партия номинира Уилсън въпреки, че повечето са очаквали кандидат ще бъде Чамп Клрак. Скандалът между Теодор Рузвелт и Уилям Тафт разделя Републиканската партия, като се кандидатират по отделно и това дава възможност на Уилсън да спечели.

Един ден преди церемонията за встъпване в длъжност на Уилсън, членовете на Конгресния Съюз, по–късно известен като Националната партия на жените, организира демонстрация в подкрепа на избирателните права, само с целта да отклонят вниманието от церемонията. Говори се, че когато Уилсън пристига намира града без приветстващи тълпи, защото хората са на Прнсилвания Авеню , за да гледат парада.

Уилсън има успех още в началото на мандата си с прилагането на обещанията си за „Нови свободи” – променя антитръстовото законодателство, ревизира митата и реформира банковата и паричната политика, при него се създава системата на Федералния резерв и Федералната комисия за търговия.

Избирателното право е един от наболелите проблеми, които Уилсън среща по време на президентството си. Преди да се обяви в подкрепа на правото на жените да гласуват, група активистки, наричащи себе си „Мълчаливите часовои” започват протести пред Белия дом като носят надписи като „Господин президент какво Вие ще направите, за да могат жените да гласуват”. На местна почва опитите му за реформи често се сблъскват със силна опозиция, но често пъти и успяват.

Отношението на Уилсън към проблемите на расата се считат за най–голямата слабост на неговото управление, мнозина го считат отговорен за започването на „най–лошият период на расизъм в американската история”. Неговата администрация, за първи път след започналия от Ейбрахам Линкълн процес на десегрегация, въвежда принципа на сегрегацията, като изискване е при постъпването на работа въз основа на фотографската снимка да се определя расата на кандидата за длъжността. Уилсън се отнася с подозрение към наричаните от него „американци с тиренца” (англо– американци; ирландо– американци). „Всеки човек, който носи тире, все едно носи кинжал, който е готов да за забие в жизнените органи на тази Република когато реши, че е готов.”

Книгата на Уилсън „История на американския народ” е цитирана многократно в известния расистки филм „Раждането на нацията”, които прославя Ку Клукс Клан като противовес на воденето от Републиканската партия Възстановяване. Филмът е базиран на трилогията на съученика на Уилсън, Томас Диксън, който твърди, че целта му е да ”революционизира отношението на северняците, чрез представянето на историята, по начин, който ще превърне всеки добър човек от публиката в истински демократ” Уилсън гледа филма в специална прожекция в Белия дом и режисьорът Дейвид Уорън Грифит съобщава на пресата, че президента е възкликнал „ Това е все едно да пишеш историята със светлина и единственото ми съжаление, че тя е ужасна истина” Изявлението е разпространено бързо и бързо предизвиква противоречия. В последващата кореспонденция с Грифит, президентът ентусиазирано обсъжда създаването на филма, без никога да поставя под съмнение точността на цитата. Като се има пред вид, че филмът е изключително силно насочен в подкрепата на Демократическата партия, а са известни и възгледите на Уилсън на расата, не би било грешно да се твърди, че тази реплика е подкрепа за Клана. Уилсън се опитва да остане настрана от скандала, но най–накрая на 30 април, Уилсън излиза с декларация, в която отказва да се извини. Поддръжката от страна на президента за историческите факти в продукцията допринася до голяма степен за популярността на филма. Той се оказва една от причините Ку Клукс Клан да получи много по-голяма и дори национална известност и популярност.

През последната година на първия си мандат Уилсън вече има впечатляваща поредица от постижения, като голяма част от програмата си заимства от тази на Теодор Рузвелт, която представя по време на предизборната си кампания от 1912 г. Уилсън подписва Закона за федералния заем, който намалява лихвата по кредитите за фермерите. Фермерите го наричат Магна харта на земеделското кредитиране. Уилсън активно настоява за приемането на Закона Кийтинг – Оуен за забрана на детския труд и за закон за създаване на система за трудови обезщетения. Приет е и Закона Адамсън, който повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници. В очакване на предстоящата война, президентът разширява армията и флота, като за тази цел събира средства от нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата.

С малка преднина Уилсън взема втори мандат през 1916 година, с гласовете на предишни избиратели на Рузвелт.

Той прекарва периода от 1913 до началото на 1917 година в опити да избегне прякото участие на САЩ във войната в Европа. Предложението му за посредничество е отблъснато и от двата воюващи военна блока. Германия възстановява производството на забранени подводници и прави несръчен опит да привлече Мексико на своя страна - тези събития Уилсън приема като повод да вкарва САЩ в Световната война като „асоцииран воюващ”.

Президентът прокарва през Конгреса Закона за шпионажа и Закона за противодържавната дейност в опита си да окаже натиск върху социалистите, анти– британските сили и всички привърженици на противника. Създаден е Комитетът за обществена информация, който напълва страната с анти–германска пропаганда и нарежда акции срещу ляво ориентираните политици. Уилсън нарежда лидера на социалистите и президентски кандидат Южени Дебс да бъде арестуван за анти-военни изказвания, в които свързва влизането в Първата световна война с икономически интереси на големия бизнес. Уилсън подкрепя и частната организация Американската лига за защита, която става известна с нарушаването на гражданските права.

Между 1914 г. до началото на 1917 г. САЩ навлиза многократно в Латинска Америка и преди всичко в Мексико, Хаити, Куба и Панама. Администрацията поддържа войски в Никарагуа, които „спомагат” за избиране на президента на страната и за налагането на определени договорни задължения. Американските войски в Хаити са използвани от Уилсън за осигуряването на избирането на посочено от него лице за президент. След като Хаити отказва да обяви война на Германия Уилсън разпуска хаитянското правителство и назначава ново, то приема по-малко демократична конституция чрез манипулиран референдум. През 1919 г. хаитяните въстават и в резултат са убити 3000 души.

Между 1917 г. и 1920 г САЩ поддържат страната на белогвардейците в Руската гражданска война. Първоначално подкрепата е парична, а по– късно се стига до морска блокада и наличие на сухопътни сили при Мурманск, Архангелск и Владивосток.

Първата световна война[редактиране | edit source]

У. Уилсън - като утвърдил се в международната общност забележителен политик - 1919 г.

Външната политика на Уилсън се сблъсква с най–големите предизвикателства от времето на Линкълн насам. Решението дали да включи САЩ във войната тества до краен предел лидерските му качества. Той е за отстояване на традиционния американски неутралитет спрямо конфликтите в Европа, противопоставяки се на натиска на англо-френските привърженици в Конгреса. Популярният лозунг гласи: "Той ни държи извън войната" ("Нe kept us out of the war").

Въпреки растящият натиск върху Америка да влезе във войната, Уилсън успява в периода от 1914 до началото на 1917 година да запази относително неутрална позиция относно войната в Европа. Той предлага да бъде посредник между воюващите, но Антантата не приема това, защото за нея не е толкова важно да се постигне мир и общоприемливо урегулиране на конфрикта, а работи да включи САЩ на своя страна и с тяхна помощ да внесе обрат и да спечели войната, Централните сили също лекомислено подценяват предложението на единствената неутрална в момента Велика страна. Когато Германия възстановява производството на подводници, атакуващи англо-американските конвои в Атлантика и прави опит да привлече Мексико на своя страна във войната, Уилсън не удържа натиска на Конгреса и вкарва САЩ в Световната война като „асоцииран воюващ” с декларацията от 6 април 1917 г. за обявяване война на Германия, а на 7 декември и на Австро-Унгария.

След края на войната Уилсън работи със смесен успех за осигуряване на независимост на завладените държави и за постигане на справедлив мир. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки”, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.

Годините след войната[редактиране | edit source]

Удроу Уилсън - юни 1920г. Белия дом, президента отново е заел работния стол след претърпения инсулт

Уилсън се надява, че предложените „четиринадесет точки” означават край на войната и постигане на справедлив мир. Той отплува за Версай на 4 декември 1918 г., за да участва в Парижката мирна конференция (което го прави първият американски президент посетил Европа по време на мандата си), където работи неуморно за представяне на своя план. В опита си да спечели на своя страна Франция, той предлага създаването на Обществото да се включи в текста на Версайския договор , но разумната политическа програма среща късогледия отпор на европейските империалистически сили победили във войната и по–голямата част от другите четиринадесет точки отпадат.

За своите опити за постигане на мир Уилсън е удостоен през 1920 г. с Нобелова награда за мир. Получаването на наградата е примесено с горчивина, защото не успява да убеди противниците си в Конгреса и особено Хенри Лодж да дадат съгласието си САЩ да влезе в Обществото на народите. Членството на страната според Уилсън ще е гаранция за установяването на продължителен мир. Споразуменията от Версай водят до икономическото унищожение на Германия, което от своя страна се смята за основната причина за намаление на потребителското търсене, обуславящо започването на Голямата депресия, довела и до възникването на националистически, фашистки и ревашистки движения в Европа и по целия свят.

Заболяване и намалена работоспособност[редактиране | edit source]

На 25 септември 1919 г. Уилсън претърпява не особено силен удар , който остава незабелязан от обществото. Една седмица по-късно, на 2 октомври Уилсън има втори, значително по–сериозен, удар, който довежда до почти пълна загуба на способностите му. Въпреки, че размерът на последиците от ударите е държан в тайна и след смъртта му от обществото, Уилсън е държан до края на мандата му настрани от вицепрезидента, от членовете на кабинета, от посетителите от Конгреса.

За времето, когато е неправоспособен жена му, Едит Болинг Гат Уилсън, се превръща в негов секретар и пазач, като тя решава кои въпроси да се отнесат до неговото внимание и кои да се решават само от членовете на кабинета. До този момент това е най–сериозният случай на президентска невъзможност за изпълнение на задълженията и е основен пример за целесъобразността на приетата през 1967 година 25–тата поправка към Конституцията. Тя предвижда, вицепрезидентът да поеме функциите на „изпълняващ длъжността президент”, ако избраният президент не може да упражнява функциите си.

През 1921 година Уилсън и жена му напускат Белия дом и се оттеглят в къща във Вашингтон на Ембаси роу. Уилсън умира там на 3 февруари 1924 г., съпругата му прекарва още 37 години в същата къща и умира на 28 декември 1961 г.

Памет[редактиране | edit source]

Банкнота от 100 000 долара, емисия 1934 г.

лице
лице
гръб
гръб

С лика на Удроу Уйлсън е най-големият номинал 100 000 на доларова банкнота в САЩ (емитирана е в 1929 до 1945г., официално спира в 1969г.)[8].
Президентът е изобразен на различни медали[9] и монети: щатски бронзови медали от 1913[10] и от 1917 бронзови [11] сребърен и златни[12] за инагурацията му, от Германия бронзов от 1915[13] и два железни от 1916г. [14][15], бронзови от 1918 и 1919 г.[16] , френски за включването на САЩ във войната от 1917г. бронзови[17] и сребърни[18], на бронзови френски[19] и белгийски[20] за мира от 1918г. и на същите бронзов и сребърен щатски[21], на бронзов, сребъран и златен медали т.н. "долари"[22] на американския монетен двор във Филипините от 1920 и на щатска еднодоларова плакирана медна монета емисия 2013 г. Либерия също в 2010г. емитира еднодоларова монета с образа на президента [23]. Норвегия в също пуска в 2001г. официален сребърен медал с неговия образ като Нобелов лауреат[24]. Различни недържавни медали също носят образа на Уилсън[25][26]
Първата пощенска марка с лика на Удроу Уилсън е издадена в САЩ в 1925г. с номинал 17¢, следващата в 1938г. с номинал 1$, на 10 януари 1956 е издадена трета с номинал 7¢. [27] и в 1998г. с номинал 32¢[28].

В Университета Принстън в 1930 е основана школата Woodrow Wilson School of Public and International Affairs.
Shadow Lawn лятната резиденция на Уилсън при президентството му става част от Monmouth University в Лон Бийч Ню Джърси през 1956. На сградата е поставена паметна плоча, а тя самата е преименувана Удроу Уилсън Хол (Woodrow Wilson Hall). Oобявена e за Национална историческа забележителност в 1985 година.
Флотът на САЩ кръщава на президента стратегическата ядрена подводница USS Woodrow Wilson (SSBN-624) клас "Лафайет" въоръжена с 16 балистични ядрени ракети UGM-73 Poseidon и Поларис, пусната на вода на 9 февруари 1961, кръстница е внучката на президента мис Елинор Сейър (Eleanor Axson Sayre).
Във столицата на САЩ Вашингтон работи Международния център на учените "Удроу Уилсън" (Woodrow Wilson International Center for Scholars, 1300 Pennsylvania Ave NW Washington, DC 20004)[29]. В САЩ десетки гимназии и други училища носят неговото име[30].

Най-популярните статуи на президента са издигнати в Остин - столицата на Тексас (Austin, TХ - University of Texas Campus, 101-195, 22nd Str W)[31] и в Рапид Сити - административния център на окръг Пенингтън щат Южна Дакота (Rapid City SD, St. Josef Str x 9th str)[32] през няколко квартала от там е и училището с името на президента (Woodrow Wilson Elementary, 17 Franklin St, Rapid City, SD).
Във Вашингтон е Удроу Уилсън Хаус Мюзеум[33] (Woodrow Wilson House museum, 2340 S St NW, Washington, DC 20008), където също има високохудожествен бюст на президента.

В Уругвай част от Rambla на Монтевидео е кръстена Rambla Presidente Wilson.
Във Франция булеварда в 16 район на Париж, започващ от площад l'Alma достигащ до площад Трокадеро (Place du Trocadéro), където епоставена паметна плоча за него, срещу Айфеловата кула, е кръстен на него - Avenue Du President. Мосът Pont Wilson пресича река Рона в центъра на Лион. В Страсбург е Boulevard Du President Wilson от централната жп гара. В Бордо на него е именуван Boulevard Du President Wilson. Кеят Quai Du President Wilson е част от пристанището на Марсилия.

В Чехия Уилсън има паметник пред централната гара в Прага, издигнат 1928 разрушен през Втората световна война, въстановен през 2011г. [34], самата гара също през по-голяма част от съществуването си носи името на президента - Централна гара Уилсън (Wilsonovo Nadrazi - Hlavni Nadrazi)[35] . Паметта му освен в Чехия и Словакия, като решително способствал за създаването на Чехословакия в 1919г., е на висока почит и в Армения и от арменците по света, заради прокламираната по неговия проект "Уилсънова Армения" обхващаща фактически цялото естествено землище на арменския народ.

В България Уилсън е на висока почит като признателност за защитата на българският характер и суверенитет върху Царибродско[36], Южна Добруджа и Беломорска Тракия [37][38][39][40] и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от ОН, включително тези на 330 000 [41] македонски българи в 34 231 km² територия на Егейска Македония и 180 000[42][43] беломорски българи плюс още 80 000[44] българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, насатнени в 8712 кв. км на българската Беломорска Тракия всички дадени на Гърция, и най-вече за твърдата му позиция в 1919 г. против планираното от Венизелос с подкрепата на Сърбия и Румъния ликвидиране на България. Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три "автономни" области подчинени на споменатите Гърция, Сърбия и Румъния. То е възприето благосклонно от Франция и Великобритения, но среща категоричен отпор от САЩ в лицето на презеданта Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция. За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България[45], които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия[46] и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско[47] и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.нар планинска Тракия) с граница по поречието на Арда[48], президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану, дори заявява, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало[49][50][51].

Галерия[редактиране | edit source]

Удроу Уилсън - аудио и видео документи, цитати[редактиране | edit source]

Външни видеа
Видео - Портрет на Удроу Уилсън
Външно аудио
Аудио - Обръщение към американските индианци 1913, "Големият бял баща сега ви нариеча свои братя" (The great white father now calls you his brothers")

Книги и цитати[редактиране | edit source]

Подписът на Удроу Уилсън
Кадър от филма Раждането на нацията с цитат от труда История на американския народ на Удроу Уилсън
Уилсън назначеава за пръв път евреин за съдия във Върховния съд на САЩ - това е Louis Brandeis

Цитатите от авторските му трудове са показателни за научните изводи на видния учен, признат световно значим политик и нобелов лауреат за обществените недъзи.

В 1913 г. в капиталния му труд "Нова свобода - Призив за освобождение на съзидателната сила на хората" (The New Freedom - A Call for the Emancipation of the Generous Energies of a People) той категорично пише:

  • "Американската индустрия не е свободна, като някога е била свободна ; американската инциятива не е свободна, хората с малко капитал е трудно да влязат на пазара, все по-невъзможно е да се конкурират с големите." - стр. 15 (American industry is not free, as once it was free; American enterprise is not free; the man with only a little capital is finding it harder to get into the field, more and more impossible to compete with the big fellow.)
  • "Никоя страна не може да се надява да има общ просперитет изхождащ от малка контролираща я прослойка." - стр. 17 (No country can afford to have its prosperity originated by a small controlling class.)
  • "Нашето правителство е било през последните няколко години под контрола на ръководителите на големи корпорации и свързаните с тях със специални интереси. Правителството не контролира тези интереси ... то сомото се е поставило под техния контрол" - стр. 25. ("Our Government has been for the past few years under the control of the heads of great allied corporations with special interests." "The Government has not controlled these interests ... it has submitted itself to their control")
  • "Гласувайки ние даваме платформата която искаме и избираме хората които да защитят тази платформа, но в резултат не получаваме абсолютно нищо." - стр. 27 ("We vote : we are offered the platform we want ; we elect the men who stand on that platform, and we get absolutely nothing.")
  • "Ние знаем, че партийните машини и на двете партии се субсидират от едни и същи лица, и затова е безполезно да се обърнем към коя да е от тези посоки." - също на стр. 27, ("We know that the machines of both parties are subsidised by the same persons, and therefore it is useless to turn in either direction.")
  • "Ние имаме не една или две, но много сфери, в които е трудно, ако не и невъзможно, за свободния човек да проникне. Ние имаме рестрикции от кредит, ние имаме ограничени възможности, ние имаме контролирано развитие, и ние сме стигнали дотам да бъдем едни от най-лошо управляваните, едно от най-напълно контролираните и доминирани правителства в цивилизования свят - вече няма правителство според свободното мнение, вече не е правителство по убеждение и вот на мнозинството, а има правителството по мнението и принудата на малки групи от господстващи субекти." - стр. 201 (We have, not one or two, but many, fields of endeavor into which it is difficult, if not impossible, for the independent man to enter. We have restricted credit, we have restricted opportunity, we have controlled development, and we have come to be one of the worst ruled, one of the most completely controlled and dominated, governments in the civilized world — no longer a government by free opinion, no longer a government by conviction and the vote of the majority, but a government by the opinion and the duress of small groups of dominant men.)
  • "Ако в тази страна има субекти достатъчно големи за да притежават на правителството на Съединените щати, те ще го притежават." - стр. 286 (If there are men in this country big enough to own the government of the United States, they are going to own it.)
  • Мисъл от книгата му История на американския народ (History of the American People) цитирана във филма Раждането на нацията в която Уилсън казва: "Белият човек се събуди само чрез инстинкта си за самосъхранение ... , най-сетне избликна за съществуване забележителния Ку Клукс Клан, истинска империя на Юга за защита на южните крайща." (The white man roused by a mere instinct of a self preservation ... until at last there had sprung into existence a great Ku Klux Klan, a veritable empire of the South to protect the southern country).
  • "Свободата никога не идва от управляващите. Свободата винаги идва от народа който е управляван. Историята на свободата е история на съпротивата. Историята на свободата е история на ограничаване на властта на управляващите, не на увеличаването й." ("Liberty has never come from the government. Liberty has always come from the subjects of the government. The history of liberty is a history of resistance. The history of liberty is a history of the limitation of governmental power, not the increase of it." - Speech at New York Press Club (9 September 1912), in The papers of Woodrow Wilson, 25:124)
  • "Силата която има личността е да свърже своята воля с целите на другите, да води на основание и благодарение на сътрудничеството." ("Power consists in one's capacity to link his will with the purpose of others, to lead by reason and a gift of cooperation." From a letter to Mary A. Hulbert 21 September 1913)
  • "Върховният изпит на нацията е дошъл. Ние всички трябва да говорим, да действаме и да служим заедно!" ("The supreme test of the nation has come. We must all speak, act, and serve together!" Proclamation to the American People 15 April 1917) към депутатите в конгреса.
  • "Ако мислите толкова много да бъдете преизбрани, е много трудно наистина да бъдете преизбрани" ("If you think too much about being re-elected, it is very difficult to be worth re-electing." Rededication and restoration of Congress Hall, Philadelphia - 25 October 1913)
  • "Нито една нация не може да устройва съд над друга нация." ("No nation is fit to sit in judgment upon any other nation." Speech in New York City 20 April 1915)
  • "Това трябва да бъде мир без победители" ("It must be a peace without victory" Address to the Senate 22 January 1917) за мира след Първата световна война.
  • "Аз мога да предскажа с абсолютна сигурност, че в рамките на следващото поколение ще има друга световна война, ако народите на света не постигнат съгласието, което може да я предотврати." ("I can predict with absolute certainty that within another generation there will be another world war if the nations of the world do not concert the method by which to prevent it." Speech in Omaha, Nebraska 8 September 1919), as recorded in Addresses of President Wilson (1919), p. 75 and in "The Public Papers of Woodrow Wilson (Authorized Edition) War and Peace: Presidential Messages, Addresses, and Public Papers (1917-1924) Volume II Page 36) относно несправедливата Версайската система договори наложена от отмъстителните късогледи европейски лидери на Антантата над победените страни.
  • "Честта на нацията е по-скъпа от комфорта на нацията" ("Тhe nation's honor is dearer than the nation's comfort" Speech in Cleveland January 1916)
  • "Малодушието е най-голямата болест на обществения живот." ("The great malady of public life is cowardice." American Chronicle (1945) by Ray Stannard Baker, quoted on unnumbered page opposite p. 1.)

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [http://www.questia.com/library/1G1-98125294/dixiecrats-triumphant-the-secret-history-of-woodrow Dixiecrats Triumphant - The Rreal Woodrow Wilson, ву Charles Paul Freund,Reason Magazine, Vol. 34, No. 10, March 2003]
  2. Presidents and others who were members of the KKK
  3. Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919-1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1989, стр. 25
  4. [Пантев, А., П. Петков. САЩ и България по време на Първата световна война. С., 1983, с. 133-139
  5. [Д. Крапчев, Изминат път (1906-1936). София, 1936, с. 194-196.]
  6. Уйлсон е предотвратил подялбата на България, Данаил Крапчев, в. "Зора" - София, 4 август 1930 г., бр. 3322
  7. Цочо Билярски, БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС В ПОЗИЦИЯТА НА АМЕРИКАНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ (1918-1919 г.)
  8. Large denominations of United States currency
  9. Woodrow Wilson пеаьвя
  10. Woodrow Wilson Official Inaugural 1913 Medal
  11. Woodrow Wilson Official Inaugural 1917 Medal
  12. Woodrow Wilson gold Inaugural 1917 Medal
  13. Woodrow Wilson 1915 America's Neutral Trade 1915 Medal
  14. http://www.mcsearch.info/record.html?id=258556 WILSON/ Wilson the Diligent Note Writer Medal 1916]
  15. DEM/ VERÄCHTER/ DER. WARNUNG/ WOODROW/ WILSON/ 1916
  16. Karl Goetz medals
  17. USA in WW I 1917 France medal
  18. USA in WW I 1917 France medal
  19. France Woodrow Wilson Peace Medal medal 1918 [1][2]
  20. BELGIUM. Woodrow Wilson Plaque, 1918
  21. US medal 1918 Peace Woodrow Wilson
  22. Gold dollar Philipines
  23. Liberia Woodrow Wilson Dollar
  24. Woodrow Wilson Nobel Peace Price 1919 Official Medal
  25. Woodrow Wilson Medal of the establishment of the Federal Reserve Banks, CHICAGO 1914.
  26. Woodrow Wilson presidential medals
  27. Post stamps
  28. Woodrow Wilson 1998 post stamp
  29. Woodrow Wilson International Center for Scholars
  30. Woodrow Wilson Schools
  31. Woodrow Wilson Statue, Austin, University of Texas
  32. Woodrow Wilson, Rapid City
  33. Woodrow Wilson House museum
  34. Prague honors Woodrow Wilson with statue, вy Patricia Sullivan, Washington post, October 04, 2011
  35. Praha hlavní nádraží
  36. [[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=444:-19191920-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Телеграма № 1043 от проф. В. Ганев до МВРИ за разговора си с Джеймс Баучер Париж, 3 април 1920 г.НА БАН, ф. 49 к, оп. 1, а. е. 17, л. 29. Машинопис.]
  37. Пантев, А., П. Петков. САЩ и България по време на Първата световна война. С., 1983, с. 133-139
  38. Шифрована телеграма № 933 от В. Ганев до М. Маджаров по тракийския въпрос и за отношението на САЩ при предаването на Тракия на Гърция, НА БАН, ф. 49 к, оп. 1, а. е. 17, л. 10.Машинопис.
  39. Мариела Павлова, ОН за разрешаване пробламите на българското малцинство в Егейска Македония и Беломорска тракия, Известия на Югозападен Университет "Неофит Рилски", Благоевград, т.1, 2003г., стр. 249
  40. Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919-1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1989, стр. 25
  41. Йордан Иванов, “Carte ethnographique de la Macedoine du Sud representant la repartition ethnique a la veille de la guerre des Balkans“, Sofia, 1913; “Notes explicatives sur la carte ethnographique de la Macedoine du Sud“, Sofia, 1913; „Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“, С.,1915, С.,1917; „Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917
  42. Стайко Трифонов, Антантата в Тракия 1919-1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1989, стр. 105.
  43. Иширков, А. Западна Тракия и договорът за мир в Ньой. С., 1920, стр. 4.
  44. Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919-1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1989, стр. 17
  45. [ДНЕВНИК НА ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ 27 юли - 12 септември 1919г.
  46. Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919-1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1989, стр. 20
  47. Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919-1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1989, стр. 30
  48. Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919-1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1989, стр. 24 и стр. 30
  49. [Д. Крапчев, Изминат път (1906-1936). София, 1936, с. 194-196.]
  50. Уйлсон е предотвратил подялбата на България, Данаил Крапчев, в. "Зора" - София, 4 август 1930 г., бр. 3322
  51. Цочо Билярски, БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС В ПОЗИЦИЯТА НА АМЕРИКАНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ (1918-1919 г.)

Открийте още информация за Удроу Уилсън в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Уилям Тафт президент на САЩ ( 4 март 1913 – 4 март 1921) Уорън Хардинг