Уелс

Вижте пояснителната страница за други значения на Уелс.

---

Уелс Wales
Съставни страни в Обединеното кралство
Местоположение на Уелс
Страна	Великобритания
Адм. център	Кардиф
Площ	20,779 km²
Население	3 125 000 души (2017) 150 392 души/km²
Монарх	Елизабет II
БВП (2021)	79,7 £
Езици	английски, уелски
Телефонен код	+44
ISO 3166-2	GB-WLS
Уелс в Общомедия

Уелс (на английски: Wales; на уелски: Cymru – Къмри) e историко-географска област в Северозападна Европа и сред 4-те съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Разположен е в югозападната част на Великобритания и по суша граничи с Англия на изток, а от всички други страни е ограден с морета. Известен е като Земята на песента.

Обединение с Англия

Средновековен Уелс е рядко обединяван, като е бил под властта на разни местни княжества. Когато норманите нахлуват в Англия, те започват да застрашават сравнително слабите граници на Уелс и традиционно разединените уелсци се обединяват около водачи като Лиуелин Велики.

Англичаните най-накрая успяват да завладеят Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е Едуард I. За да умиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция първородният син да получава титлата принц на Уелс е все още валидна. След закон от 1536 г. политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено.

Уелс граничи с английските графства Чешър, Шропшър, Херефордшър и Глостършър на изток, с Бристолския канал на юг, канала Свети Георги на югозапад и с Ирландско море на запад и север. Терминът „Княжество Уелс“ /Principality of Wales/ е неофициалното име, но е често използвано в ежедневната практика.

През 1955 г. кралица Елизабет II обявява Кардиф за столица на Уелс, докато през Средновековието сградата на Уелския парламент е била в град Карнарвън, като традицията за това е била поставена от Оуайн Глиндур /Owain Glyndŵr/. Той е провъзгласен за Принц на Уелс през 1404 в присъствието на гости от Франция, Испания и Шотландия. Това е единственият период, в който Уелс е била независима държава със собствено управление.

Автономия

През 1999 г. е създадена Националната асамблея на Уелс (National Assembly for Wales), която има правомощия, дадени от правителството на Великобритания. Тези правомощия са потвърдени и чрез Втория акт на Уелската асамблея през 2006 г.

Население и градове

Населението на Уелс през 2001 г. възлиза на 2 903 085 души, които се се увеличили на 2 958 876 съобразно проучванията през 2005 г. Това би класирало Уелс на 132-ро място в света по население, ако бе независима държава.

Според данните от 2001 г. 96% от хората са бели британци и 2,1% с различен цвят на кожата (най-често от азиатски произход). Повечето от хората с различен цвят на кожата живеят в районите на Кардиф и Суонзи.

Градове с най-много жители в Уелс към 2005 г.:

• Кардиф – 320 524
• Суонзи – 270 463
• Нюпорт – 145 769
• Мърдър Тидфил – 54 700
• Бари – 50 661
• Кумбран – 47 254
• Рексъм – 44 723
• Бридженд – 40 429

География

Карта на Уелс

Уелс притежава около 1200 km (750 мили) крайбрежна линия. Има няколко острова, които са част от уелската територия, като най-голям е Ангълси в неговата северозападна част. По-голямата част от населението и индустриалните центрове са в Южен Уелс – Кардиф, Суонзи, Нюпорт и Мърдър Тидфил.

Климат

Най-високата измерена температура е 35,2 °C (95,4 °F) на моста Хардън Бридж при град Хардън на 2 август 1990 г. Най-ниската измерена температура е -23,3 °C (-10 °F) в Рейъдър на 21 януари 1940 г.

Административно деление

Уелс е разделен на 22 единни власти (унитарни единици), които предоставят административни услуги на местно ниво, като образование, социални дейности, екология, транспортни услуги. „Единните власти“ са основните административни подразделения в Уелс и биват:

• 9 графства (на английски counties),
• 3 града и
• 10 графства-района (county boroughs),

въпреки че всички имат еднакви пълномощия. Възникват с акт на правителството на Уелс на 1 април 1996.

Външни препратки

• Сайт за посещения на Уелс