Узбекистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Узбекистан
O‘zbekiston Respublikasi
Знаме на Узбекистан
Герб на Узбекистан
(знаме) (герб)
Национален химн:
O`zbekiston Respublikasining Davlat Madhiyasi

Наименование на местния жител: узбек
Местоположение на Узбекистан
География и население
Площ 447 700 km²
(на 56-то място)
Води 4,9%
Граници
Климат умерен
Столица Ташкент
41°18′ с. ш. 69°16′ и. д. / 41.3° с. ш. 69.266667° и. д.
Официален език узбекски1
Население (оценка, 2009) 27 606 007
Гъстота на нас. 61,4 д./km²
(на 136-то място)
Управление
Президент Ислам Каримов
Министър-председател Шафкат Мирзияев
Организации ООН, ОНД
История
Независимост от СССР
обявена 1 септември 1991 г.
призната 8 декември 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2010 г.) 85 188 млрд.
(на 121-во място)
БВП на човек (ППС) 3 015
ИЧР (2010 г.) 0,617 [1] (среден
)
(102-во)
Валута Узбекистански сом (UZS)
Други данни
Часова зона CET
Интернет домейн .uz
Телефонен код 998
(1): в Каракалпакстан като официален език е обявен и каракалпакския


Узбекистан, официално Република Узбекистан (на узбекски: O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Средна Азия, която се намира между Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан и Туркменистан. Столицата ѝ е Ташкент.

Повечето от населението на страна спада към узбекската етническа група, които говорят узбекски език спадащ към семейството на Тюркските езици.

До разпадането на СССР през 1991 г. страната е съветска република като Узбекска ССР. От 1 септември 1991 е независима държава. Без излаз на море, Узбекистан е вторият износител на памук в света по обем. Основни производства са злато и природен газ.

История[редактиране | edit source]

Територията на Узбекистан е център на много древни цивилизации. През 6 век пр.н.е. земите на днешен Узбекистан влизат в състава на Персийската империя при династията на Ахеменидите.

През 327 пр.н.е. узбекските земи за завладени от Александър Велики по време на похода срещу Дарий III. Победата на Александър Велики над персийската армия слага края на династията на Ахеменидите.

Арабите завладяват територията на днешен Узбекистан през 712 година. С идването на арабите започва и ислямизацията на местните народи, които дотогава са привърженици на зороастризма.

Династията на Саманидите са първата персийска династия, която налага властта си над земите на днешен Узбекистан (819-1005), слагаща край на дългата арабска доминация над тези земи.

Великият монголски завоевател Тимур (1336-1405), роден недалече от град Самарканд, основава мощна империя, която обхваща земите на цяла Средна Азия. Неговата държава пада през 1507 година в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Тимур оставя богато културно наследство, високи научни и културни достижения, най-вече в градовете Самарканд и Херат.

Руснаците завладяват земите на днешен Узбекистан в края на 19 век след светкавична победа на руската армия, предвождана от генерал Михаил Черняев. През 1884 година подчиняват първо Бухарското ханство и Ханство Хива, като ги правят васали, а след това и източните области на днешен Узбекистан, включително и Ташкент. Завладените територии в Средна Азия са включени в състава на Руската империя и са организирани в герерал-губернаторство Туркестан. През март 1876 руските войски завладяват и Кокандското ханство

Едва през 1924 година след националното обособяване на народите от Средна Азия на териториите на Туркестанската АССР, Бухарската народна република и на Хорземската нардона република е образувана Узбекска Съветска Социалистическа Република. На следващата година (1925) Узбекската ССР влиза в състава на Съветския съюз.

След опитите за реформи в Съветския съюз и неуспехът на перестройката, СССР се разпада, и на 1 септември 1991 година Узбекистан провъзгласява своята независимост. От 1990 страната е управлявана от авторитарния прзидент Ислам Каримов.

География[редактиране | edit source]

Карта на Узекистан.

Узбекистан има територия приблизително равна на тази на Мароко, около 447 400 km2. Страната е 56та по територия и 42та по брой на населението в света.[2] Измежду страните членуващи в ОНД, Узбекистан е 5та по територия и 3та по брой на населението. Страната се простира 1 425 km от запад на изток и 930 km от север на юг. Граничи с Казахстан и Аралско море на север и северозапад, Туркменистан на югозапад, Таджикистан на югоизток и Киргизстан на североизток. Узбекистан е не само най-голямата страна в Средна Азия, но и единствената, която граничи с останалите четири. Има малка граница с Афганистан на юг (около 150 km).

Климатът е континентален с валежи 100-200 mm годишно. Температурите през лятото могат да достигнат до около 40 - 45°C, а през зимата - до -20°C.[3]

Големи градове са: Бухара, Самарканд и столицата Ташкент.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Според Конституцията на Узбекистан страната е светска и демократическа държава. Узбекистан е президентска република, при която президентът е държавен глава и стои начело на правителството. Законодателната власт в страната се изпълнява от парламент (на узбекски:Oliy Majlis), който се състои от две камари - Сенат и долна камара.

Административно деление[редактиране | edit source]

Карта на административно-териториалното деление на Узбекистан

Основная статия:Административно деление на Узбекистан

Узбекистан административно се дели на 12 области (вилояти; на узбекски: viloyatlar, в ед.ч. - viloyat), 1 автономна република* (respublika) и 1 град** (shahar):

  1. град Ташкент**
  2. Андижанска област
  3. Бухарска област
  4. Ферганска област
  5. Джизакска област
  6. Наманганска област
  7. Навойска област
  8. Кашкадаринска област
  9. Самаркандска област
  10. Сърдаринска област
  11. Сурхандаринска област
  12. Ташкентска област
  13. Хорезъмска област
  14. Република Каракалпакстан*

Големи градове[редактиране | edit source]

Природа[редактиране | edit source]

Климат[редактиране | edit source]

Климат - рязко континентален, засушлив. Средни януарски температури от -3 до 3 градуса Сº, юли от 26 до 32 градуса Сº. Валежи - от 80 мм в равнините, до 1000 мм в планините. Главни реки - Амударя, Сърдаря и притоците им. Езера - Аралско море, Айдаркул и множество язовири. Растителност - пустинна, степна. Смесени гори заемат 3 % от територията на страната.

Население[редактиране | edit source]

Езерото Чарвак

Узбекистан е най-населената страна в Централна Азия. Населението ѝ е 27,7 млн. души[4] (преброяване 2007 г.), което се равнява почти на половината население в региона.

В Узбекистан около 34,1% от населението е на възраст под 14 г., което прави страната с пребладаващо младо население.[4]

Етнически състав - узбеки - 71,5 %, руснаци - 7,4 %, таджики - 4,7 %, казахи - 4,1 %, татари - 2,4 %, каракалпакци - 2,2 %, корейци - 1,3 %, киргизи - 1,1 %, украинци - 1,0 %, туркмени - 0,9 %, евреи - 0,8 %, азербайджанци - 0,4 %, други - 2,2 %.

Официален език е узбекският, но се използват и руски и таджикски.

Религиозен състав: мюсюлмани - 86,2 % (от тях сунити - 99,4 %, шиити - 0,6 %), християни - 10,3 % (от тях православни - 91,7 %, униати - 4,7 %, други - 3,6 %), будисти - 1,1 %, юдаисти - 0,6 %, други - 1,8 %. Извън страната живеят около 3 млн. узбеки, главно в Таджикистан, Афганистан, Казахстан, Русия и Киргизстан. Във Ферганската долина живеят няколко хиляди българи, в по-голямата си част насилствено преселени след Втората световна война от Крим, Таврия и Бесарабия. Градско население - 42 %.

Стопанство[редактиране | edit source]

Индустриално-аграрна страна в период на преход към пазарна икономика. Запаси от полезни изкопаеми - природен газ, нефт, въглища, злато, полиметални руди, мед, бисмут, волфрам, уран и др. Работят предприятия на цветната металургия, химическата и нефтопреработвателната промишленост, машиностроене (главно машини и оборудване за аграрния сектор), лека промишленост - преработка на памук, хранително-вкусова промишленост и др. Селско стопанство - специализирано в производството на памук. Отглеждат се и пшеница, ечемик, ориз, царевица, зеленчуци, плодове и грозде. Животновъдство - овце (каракул), едър рогат добитък, кози, птици и др. Развито е и бубарство, и отглеждането на животни с ценни кожи - норки, лисици и др.

Култура[редактиране | edit source]

Традиционна узбекска керамика.
Узбекско момиче с традиционни дрехи.

В Узбекистан има голяма смесица от етноси и култури като Узбеките са най-голямата група от населението. Такива са около 71% от населението през 1995 г. Най-големи от малцинствата са били руснаците (8%), таджиките (5%), казаците (4%), татарите (2,5%) и каракалпаксите (2%). Числеността на тези етнически групи бавно намалява, защото напускат страната, докато узбеки от различни крайща на бившия Съветски съюз се завръщат в Узбекистан.

Когато Узбекистан обявява независимост през 1991 г. е имало убеждение, че в региона ще има Мюсюлмански фундаментализъм. Според проучване към 1994 г. около половината население на Узбекистан е мюсюлманско, но повечето не са добре запознати с религията си на практика. Към момента обаче ислямското влияние нараства в региона.

Страната има високо ниво на грамотност, като 99,3% от хората над 15 годишна възраст могат да четат и пишат. Узбекистан е посрещнал вече няколко бюджетни дефицита в образователната си система. През 1992 г. законът за образованието търпи теоретична реформа, но училищната база се влошава и темповете на обучение на учениците се забавят.

В Узбекистан завършват около 600 000 ученици годишно.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Human Development Report 2010. // United Nations, 2010. Посетен на 5 November 2010.
  2. www.worldatlas.com
  3. Climate, Uzbekistan : Country Studies - Federal Research Division, Library of Congress.
  4. а б CIA World Factbook, Uzbekistan

Външни препратки[редактиране | edit source]