Узунова къща (Охрид)
Тази статия е за къщата в Охрид. За къщата в Мелник вижте Узунова къща (Мелник).
| Узунова къща Узунова куќа | |
 Южната фасада откъм езерото | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Стил | възрожденски |
| Изграждане | средата на XIX век |
| Етажи | 2 |
| Статут | паметник на културата, музей |
| Състояние | реставрирана |
| Узунова къща в Общомедия | |
Узуновата къща (на македонска литературна норма: Узунова куќа) е възрожденска къща на рода Узунови в град Охрид, Северна Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Северна Македония.[1] Роден дом на революционера Христо Узунов, сградата е превърната в негова къща музей (Спомен куќа на Христо Узунов), част от Института за защита на паметниците на културата и музей – Охрид.[2][3]
История[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Къщата е разположена във Вароша, на улица „Цар Самуил“ № 45, срещу Лапидариума на Робевата къща. Изградена е в средата на XIX век, най-вероятно от Христо Узунов или сина му Димитър Узунов, възрожденски просветни дейци от Охрид. Къщата е роден дом на синовете на Димитър Андон и Христо Узунов, видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Охрид. След смъртта на Андон (1903) и Христо (1905), в 1906 година третият им брат Ангел Узунов се мести с майка си Анастасия в Кюстендил. В 1938 година къщата е продадена на семейство Симончеви.[2]
В 1953 година Народният комитет в Охрид национализира къщата и на 2 август 1953 година на нея е поставена мраморна паметна плоча. На 10 септември 1960 година Народният комитет на Община Охрид предава къщата на Народния музей в Охрид. В 1968 година е обявена за паметник на културата. В 1977 – 1978 година е извършена реконструкция на къщата. В 1982 година в къщата е разположена постоянната изложба „Националноосвободителното движение в Охрид и Охридско“ със стая на войводата Христо Узунов, която съществува до 1989 година. В 1996 година къщата повторно е обявена за паметник на културата и повторно е отворена за посетители с постоянната изложба с документи и предмети, свързани с революционната дейност в Охридско и стая, посветена на Христо Узунов. В къщата се организират и временни изложби от областта на историята, историята на изкуството, консервацията, както и научни събития.[2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Сградата има сутерен – с характерен пасаж, известен в Охрид като „темница“, типичен за улицата, приземие и кат. Преди реконструкцията в 1977 – 1978 година приземните зидове били изградени от ломен камък с варов хоросан и предимно с кал. В лошо състояние бил и самостоятелният носещ каменен зид, ориентиран към езерото, който формирал темницата. Западната и северната стена са били от кирпич и били пред разпадане. Останалите стени в приземието и на ката, както и междуетажната конструкция са били дървена паянтова конструкция. Покривът е бил от изгнили дървени греди. При реставрацията е създадена скелетна система от армиран бетон, като е запазено каменното приземие. Зидовете на ката са от тухла. Покривната конструкция е дървена на бетонна плоча с керемиди. Стълбите на ката са дървени. Подът в приземието е от мраморни плочи, а на ката дъсчен. Интериорът е декориран с традиционни елементи – огнища, сергени, дървени обшивки на стените, гипсови тавани с декоративни апликации. Фасадата е в типичния за Охрид стил, боядисана в бяло, с еркерно издаден етаж и богато профилирани венци. Еркерите и челата на венците са обшити с дъски. Прозорците са с дървени обшивки.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Спомен куќа на Христо Узунов // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-10-27. Посетен на 30 август 2017.
- ↑ а б в Меморијална куќа на Христо Узунов // Национална установа – Завод за заштита на спомениците на културата и Mузеј – Охрид. Посетен на 30 август 2017.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј – Охрид, 2016. с. 35 - 36.
