Уикипедия:Заявки към администраторите/2015/27

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Архитектон Алекси Рилец[редактиране на кода]

Здравейте г-н Колев, Сърдечно Ви благодаря за съдействието относно смяната на първия абзац в статията „Архитектон Алекси Рилец” в Уикипедия. Не знам само защо избягвате думата „архитектон”. Това не е нито страшна, нито срамна, нито забранена дума. Така в миналото са наричали най-добрите архитекти и ръководители на строежа. Architecton е латинска дума и означава едновременно архитект и ръковдител на строежа. По време на Възраждането нашите майстори са без образование, учат се един от друг в школи и стават едновременно архитекти (проектират сградата) и главни майстори (ръководители на строежа). Със званието “архитектон” Алекси Рилец е удостоен “за първи път в нашата история на архитектурата” (проф. арх. Г. Стойков) Алекси Рилец е записан така и в първата паметна плоча – над мелницата при започване на строежа на манастира – 1.05.1816. Можете да видите надписа в статията „Архитектон Алекси Рилец” в раздела „Исторически документи” на Уикиизточник. Там сме описали 13 заглавия на литературни източника. Можете да прочетете (ако имате време и желание) и електронната книга „Архитектонът Алекси Рилец” - http://www.helikon.bg/ebooks/554/-%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8-%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%86_10000002071491.html Там сме описали 171 заглавия на литературни източника. Съвременните архитекти не се притесняват и често употребяват тази дума за най-изтъкнатите първомайстори от епохата на Възраждането: Архитектон Колю Фичето (1800 – 1881) – моста до гр. Бяла, църквата в Килифаревския манастир, църквите „Рождество Пресветая Богородица” във В. Търново, „Успение Богородично” в с. Присово, „Св. Димитър” в Лясковец (1849), „Св. Никола” в Г. Оряховица, „Св. Николай” в Дряново, „Св. Марина” във В. Търново, хана на х. Минчо в Търново (1850), църквата „Св. Никола” в Дряново (1851), църквата „Св. Никола” в Г. Оряховица. Архитектон Павел Иванович (Йоанович, Янович) (1760 – 1845) – в Атон – католикона в Есфигмен, нартекса на съборната църква на Великата ларва (1814), съборната църква на манастира Ксенофонт (1819); Рило-манастирската църква (1834 – 1837). Архитектон Уста Димитър Сергюв (Сергьов) – строил Райкова къща 1846 в Трявна Архитектон Константин от Пещера строил църквата на Троянския манастир, Батошевския манастир и Соколовския манастир, църквата „Св. Илия” в Севлиево.. Архитектон Димитър Радев Софиянлията – строил Преображенския манастир (1831 – 1832) и манастира „Св. Никола” Арбанаси, голямата Варненска крепост. Загива на бесилката в Търново 1835 за организация на Белчовата завера.

С благодарност: Ал. Обретенов (al_obr_obretenov@abv.bg)

Цялата статия е практически без източници. Особено родословието и връзката с Петър Гарката се нужда е от сериозни източници. Иначе архитектон е не латинска, а гръцка дума и употребата му е маниеризъм, позволен на специализираните издания, но ненужен и трудно обясним тук. --Мико (беседа) 05:04, 30 юни 2015 (UTC)[отговор]


Здравейте г-н Колев, Пиша Ви отново относно допълнението в първия абзац на статията „Архитектон Алекси Рилец” в Уикипедия. До колкото мога да разбера, избледняването на шрифта в този текст е направено поради изписване на източниците. А източникът за него е 30 годишния ни труд – книгата „Архитектонът Алекси Рилец”, 2015 - http://www.helikon.bg/ebooks/554/-%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8-%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%86_10000002071491.html. Тази книга вече включихте в библиографската справка. Допълнението в статията произхожда от старо родословно дърво, резултат от проучванията на предците на Васил Даскалов – мой братовчед по линия на Алекси Рилец. Нашите прадядовци са били братя. По стечение на обстоятелствата неговият прадядо, както и наследниците му са заминали за Трявна, докато моят, както и родът му е останал в Рила, Дупница, София... Така са се разделили пътищата ни, за да се срещнем съвсем случайно с братовчед ми Васил Даскалов на негова изложба по дърворезба. Както той (с четири висши образования), така и неговите предци са били любознателни учители и дърворезбари, успели да достигнат до произхода на Алекси Рилец. Преди да почине Васил Даскалов ми предаде старо родословно дърво, на което са изписани роднините ни, до които с майка ми – ст. н. с. д-р Клара Ал. Обретенова не успяхме да се доберем... Според родословното дърво, изследвано и написано от даскал Георги Хаджийски от с. Стоб и даскал Георги Даскалов от с. Дерман, (1902 г.) а по-късно доразвито от даскал Иван Михайлов (1920 г.) Озаглавено е „Родословие извадка от прадядо ти 1902 г. – Алекси Петре Бързашки (майстора Алекси Рилец, строил Рилския манастир). „В нея кратката биографичност на пра-...родословието, с пра-...отец Алекси Петре (Бързяшки), известен с последното си име Алекси Рилец започва с дядо му – Филип Бързяка (Филе), роден около 1710 г. в с. Лазарополе (Дебърско). Бил е кацар – майстор на каци, футии бъчви и бъклици. Баща му Петър (Петре) Филипов Бързяков, е роден в с. Гари (Дебърско) 1740 г. майстор дърводелец – марангьоз, правел софри, долапи, вратници, потони. Майка му Кадифка (Кадифа) е от с. Осой (Дебърско), оглушала от гръм.” (инж. Васил Даскалов, 2014) „Гарката е бил архитект и художник. Подготвял е учениците си по правилата на оперативното масонство – да са вещи във всички занаяти. Макрий Негриев Блажев (неговия зет), или още Макарие Фръчковски, е най-известният от тях. През 1824 – 25 г. под ръководството на Петър Филипов той взел участие в резбоването на иконостаса на църквата „Свети Спас” в Скопие. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите издълбали свои автопортрети и надписа: „Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа от Галичник. Б{у{гари дебрани от Мала река 1824”.” (Р. Василев, 1980) Така успяваме да разбулим 200 годишната „тайна” относно невероятния талант на Алекси Рилец: именно този прочут на времето си всепризнат майстор Петър Филипов (Петре Филипович) известен и като Гарката (от Гари), – дърворезбар, архитект и художник е бащата на архитектон Алекси Рилец. Относно думата „АРХИТЕКТОН” аз пак ще кажа: На първата паметна плоча над мелницата в Рилския манастир е записано на старобългарски език: „Алекси архитектон сиреч оустабаши”. Снимката й можете да видите в Уикиизточници, или в книгата „Архитектонът Алекси Рилец”. инж. Ал. Обретенов


До инж. Обретенов: Съжалявам, ако не съм се изразил достатъчно ясно. Не участвам в Уикипедия от няколко години, нямам свободно/безплатно време, сили и нерви за това.

За Спас и Мико мога да ти кажа, че са стари редактори и са добронамерени, имам пълно доверие в тях.

Относно шрифтовете, статиите трябва да имат стандартен вид, така че съветвам те да оставиш редакторите да я форматират.

Относно думата "архитектон", на български в момента (2015г.) се употребява "архитект". Можеш да ми вярваш, аз съм дипломиран архитект, баща ми, чичо ми, стринка ми и братовчед ми сме архитекти. Ако имаш нещо друго пред вид, може да се напише със съвременни думи, примерно за Колю Фичето е казано:

"Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ — майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор."

Тоест старинната дума "уста" е обяснена, после се ползват съвременни български думи.

Относно стила, статиите трябва да са написани в стегнат, сух вид, с "уместни" факти, без лични мнения и излишни суперлативи. Това е енциклопедия, не художествена литература, на читателите даваме важните факти, а ги оставяме сами да си правят изводите. И посочваме сериозни източници.

Относно поисканите източници, поставят се по същия начин като бележка под линия в научен труд. След всяко твърдение, слагаш нещо такова:

<ref>Авторов А., Заглавие на източник, Издателство, Град, Година, страница ЕдиКояСи където твърдението може да се провери</ref>

Бележните под линия се показват автоматично в края на статията, като може да се постави следния код:

==Бележки==
<references/>

Така някой ако се съмнява, може да иде до библиотеката и да провери твърденията.

Можеш да сложиш повече от един източник за едно твърдение, просто добавяш още <ref></ref>. Можеш да сложиш повече от един източник за всяко изречение. Когато направиш това, някой от редакторите ще почерни текста.

Можеш да пратиш е-мейл на Спас или на Мико като отидеш на профилната им страница (цъкни на името му) и в страничното меню натиснеш на "Писмо до потребителя".

Пак да кажа, вече не участвам в Уикипедия и не мога да помогна за промяна на статии или за обсъждания с други редактори. --Петко 17:48, 13 юли 2015 (UTC)[отговор]

Здравейте, написах пояснение в статията, тъй като има още личности с това име и искам да създам статия за футболиста Сисиньо, който идва в "Лудогорец", но ми излезе следното съобщение Предупреждение: Автоматичен филтър идентифицира тази редакция като потенциално неконструктивна!. Това предупреждение не ми позволява по-вече да пиша по темата и затова Ви моля за съдействие. Такова пояснение има в португалската, германската и нидерландската уикипедии. Поздрави! 109.120.215.208 06:57, 30 юни 2015 (UTC)[отговор]

Можете да опитате пак. Временно е изключен, тъй като някои от знаците, които сте опитали да използвате в името, са били приети като грешка. Съжалявам за неудобството.--Vodnokon4e (беседа) 07:45, 30 юни 2015 (UTC)[отговор]
Благодаря Ви, ще опитам отново. 109.120.215.208 08:10, 30 юни 2015 (UTC)[отговор]

IP 78.90.73.67 настойчиво добавя съмнителна информация неподкрепена с нищо освен личен блог.

Може би частична защита на страницата или временно блокиране на IPто не биха навредили. Tropcho (беседа) 11:38, 2 юли 2015 (UTC)[отговор]

✔Готово Готово Защитих страницата за седмица. --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:11, 2 юли 2015 (UTC)[отговор]

Блокиране на 212.5.158.250[редактиране на кода]

Поредното IP с многобройни редакции по темата с „князете“. Стилът на коментарите към редакциите е показателен. --Сале (беседа) 23:15, 4 юли 2015 (UTC)[отговор]

Блокиран е range-а, в който сменя IP-адресите.--Vodnokon4e (беседа) 23:33, 4 юли 2015 (UTC)[отговор]