Уикипедия:Избрани статии/Хронология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Тази страница представя хронологията на избраните статии на Начална страница след 27 декември 2004. Преди тази дата на началната страница е имало повече от една избрана статия. Показани са статиите от последните 6 месеца.

Архив по години: 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2020


20 януари 2020 - 26 януари 2020Седмица 04/2020 г.

Амурски леопард

Амурският леопард (Panthera pardus orientalis) е хищен бозайник, подвид на леопарда, един от най-редките представители на семейство Котки с около 40 екземпляра в дивата природа. Местообитанието му е в планински райони на тайгата и гори в умерения климатичен пояс в Далечния Изток близо до брега на Японско море в граничен район, където се срещат три държави – Русия, Китай и Северна Корея. Ареалът на амурския леопард е най-северно разположеният в сравнение с ареалите на останалите леопарди (в миналото е срещан и на север от 45-тия паралел). В началото на XX век се е простирал върху обширни райони от четири съвременни държави, но днес е сведен до съвсем малък участък с площ, приблизително два пъти по-голяма от Люксембург или колкото една средноголяма административна област в България. Затова Международният съюз за защита на природата приема амурския леопард за критично застрашен вид с висок риск от изчезване.

От деветте подвида на леопарда амурският се отличава най-много от останалите. Много от изследователите го смятат за най-красивия от подвидовете и често го сравняват със снежния барс. Тялото е стройно, с дълга опашка и гъста козина. Главата е закръглена със светли сиво-сини или синьо-зелени очи. Мъжките са с тегло 32-48 kg, понякога до 60-75 kg, женските по правило са по-дребни – 25-43 kg, но могат да стигнат до 50 kg. Дължината на тялото е 107-136 cm, а опашката е 75-110 cm. От всички подвидове на леопарда този има най-дълги крака. Възможно е амурският леопард да се е приспособил по този начин за по-лесно придвижване в дълбока снежна покривка. Височината при холката е 64-78 cm. Лапите са силни, със здрави, остри и подвижни нокти, които на цвят са тъмнокафяви с бели краища. Благодарение на тях леопардът се катери много добре по скалисти терени и по дървета. При бягане развива скорост до 55 km/h. още »


13 януари 2020 - 19 януари 2020Седмица 03/2020 г.

Диаграма на естествен отбор в посока по-тъмна окраска в една популация

Еволюция е научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие. Преди втората половина на 19 век употребата на термина се е ограничавала до целенасочения, предварително начертан процес на ембрионалното развитие на организмите, но впоследствие той започва да се прилага и към други контексти: в астрономията се говори за звездна еволюция, в обществените науки – за социална еволюция, може да се говори за еволюцията на дадена идея или концепция. В случай, че не се конкретизира, традиционното разбиране на термина е в неговия оригинално биологичен аспект.

В биологията еволюция означава промяната на наследствените белези на една популация от поколение на поколение. Белезите са проявление на гените, които биват копирани и предавани на потомството по време на размножаването. Мутациите в тези гени могат да доведат до създаването на нови белези или до промяна на старите. Това води до наследствени изменения между организмите. Нови белези могат да се получат вследствие на трансфер на гени: между популациите, например при миграция, или между видовете, при хоризонтален генен трансфер. Еволюцията настъпва тогава, когато тези наследствени разлики станат по-чести или по-редки в популацията: неслучайно – при естествен отбор, или случайно – при генетичен дрейф.

Естественият отбор е процесът, който води до това наследствени белези, които благоприятстват оцеляването и размножаването, да станат по-често срещани, а вредни белези – да станат по-редки. Това се случва, защото организми с благоприятни гени предават повече копия на техните белези в следващото поколение. През поколенията настъпват адаптации чрез комбинации от последователни, малки, случайни промени в белезите, и чрез естествения отбор на най-приспособените към околната среда варианти. В противовес, генетичният дрейф води до случайни промени в честотата на белезите в популацията. Генетичният дрейф се дължи на ролята, която играе шансът върху това дали даден индивид ще оцелее и ще участва във възпроизвеждането. Вижте още »


06 януари 2020 - 12 януари 2020Седмица 02/2020 г.

Компютърна графика на Орион в окололунна орбита

Орион е архитектура за космически кораб, която се разработва от НАСА – космическата агенция на САЩ. Планира се да може да превозва от 4 до 6 астронавти. Агенцията смята да го изстрелва на ракетата Арес I, която също е в стадий на разработка. И Орион, и Арес I са компоненти на проекта Констилейшън на НАСА, който има за цел да изпрати хора изследователи на Луната до 2020 година, след това до Марс и на други места в Слънчевата система. На 31 август 2006 година НАСА подписва договор с компанията Локхийд Мартин за развиване на дизайна и произвеждане на космическия кораб. Орион съчетава дизайна на Аполо и част от оборудването и компонентите на космическата совалка с последните технологии и нововъведения. Първият изпитателен полет е извършен без екипаж на 5 декември 2014 година. Първата мисия с астронавти се очаква най-рано през 2021 година.

Орион се състои от два модула – единият е предназначен за екипажа, а другият – за оборудването, животоподдържащите системи и системите за задвижване. Модулът за екипажа е снабден със система за скачване с други космически кораби като Международната космическа станция и бъдещите космически кораби за пътешествия отвъд земната орбита. Тази система би позволила по-продължителна поддръжка на космическия телескоп Хъбъл. Във втория модул се съдържат всички системи, нужни за престой и маневриране в космоса. Във варианта на Орион за полети до Луната той ще играе ролята и на ракетна степен, която да изстреля кораба от орбитата около Луната обратно към Земята. още »


30 декември 2019 - 05 януари 2020Седмица 01/2020 г.

Снимка на Зигмунд Фройд с негови сподвижници през 1909 година

Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други (Лакан и т.н.). Психоанализата е и термин от психологията и психотерапията. Тя представлява един от методите на психотерапия, който започва да намира популярност и широко разпространение в началото на ХХ век.

Психоанализата има три основни приложения:

  1. метод за изследване на ума;
  2. систематизиран набор от теории за човешкото поведение;
  3. метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.

В този смисъл с психоанализа въобще се обозначават теории и методи, използвани за систематично обяснение на несъзнателните асоциативни връзки, определящи човешкото поведение и функции. Всички основоположни теории и методи на психоанализата са създадени през последните десетилетия на XIX век от виенския лекар от еврейски произход Зигмунд Фройд (1856-1939). Първоначално психоанализата в своята терапевтична част приема за основна задача разкриването на така наречените травматични спомени, по-късно те отстъпват място на търсенето на частта от тези спомени, които не са истински, а представляват „фантазия”.

В тясното си значение психоанализата на Фройд се отнася до специфичен тип терапия, при която пациентът изказва на глас мисли, свободни асоциации, фантазии и сънища, от които психоаналитикът след водене на записки формулира несъзнателните конфликти, които предизвикват проблемите на характера и симптомите на пациента. След интерпретацията им той е готов да помогне на пациента да намери решение на тези проблеми. Вижте още »


23 декември 2019 - 29 декември 2019Седмица 52/2019 г.

Ягдпантер, изложен в музей в Кобленц, Германия

Ягдпантер е самоходно противотанково оръдие проектирано и произвеждано в Германия по време на Втората световна война. Доброто съотношение на мощността на двигателя към общата маса го правят много маневрен. Мощното оръдие му позволява унищожаването на всеки съюзнически танк. Ниският профил позволява лесно прикриване, а използването на шасито на Пантера гарантира малко на брой механични проблеми, по-лесен ремонт, и използване на вече налични поточни линии. До края на войната Ягдпантер се доказва като ефективно оръжие.

На 3 август 1942 г. е поръчано тежко самоходно противотанково оръдие, базирано на шасито на новия среден танк VK 30.02 (по-късно станал известен като Пантера). Началното му име е SdKfz 173 (Sonderkraftfahrzeug, в превод: машина със специално предназначение). По първоначални планове въоръжението трябва да включва 88 mm оръдие, картечница MG42 и два 9 mm картечни пистолета MP40. Тъй като производството на шаситата на Пантера още не е започнало (първото се очаква през януари 1943 г.), в заводите Круп монтират оръдието на модифицирано шаси на Панцер IV. Изработени са два модела, един в мащаб 1:10 и един в мащаб 1:1. Предвидена е 80 mm челна броня и 50 mm странична.

На 5 януари 1943 г. са уточнени тактико-техническите характеристики на машината. Фирмата Даймлер-Бенц получава задачата да увеличи дебелината на челната броня на 100 mm, на страничната до 60 mm (разположени под ъгъл 55°), а на горната и долната броня - до 30 mm. Оръдието трябва да се сваля лесно, за да се осигури достъп при ремонт на управлението и трансмисията. За водача са предвидени два перископа, на мястото на защитените от бронестъкло амбразури. Предвидени са и бойници в корпуса, за стрелба с ръчно стрелково оръжие. Увеличаването на бронята е изискано от Адолф Хитлер, който настоява и за използване на новото шаси на Пантера II, но на 4 май 1943 г. това решение е променено в полза на вече доказалото се шаси на Пантера. Вижте още »


16 декември 2019 - 22 декември 2019Седмица 51/2019 г.

Изглед към развалините на Помпей на фона на Везувий.

Помпѐй е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе.

Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През 1 век пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през XVIII век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град с около 2,5 милиона посетители годишно.

Помпей се намира в италианския регион Кампания, в подножието на Везувий, на устието на река Сарно в Неаполския залив. Градът е разположен между бреговете на Херкулан и Стабии. Изграден е върху възникнало при по-ранно изригване на вулкана плато, чиито склонове са стръмни в южната и западната му част и полегати на север и изток. Реконструкциите показват, че в Античността градът е бил много по-близо до морето (на около 700 m), отколкото е сега. Устието на плавателната река Сарно е било достъпно откъм морето през лагуна и е служило за сигурно пристанище за древногръцките и финикийски моряци. Земята около града била изключително плодородна, наторена от предишни изригвания на Везувий. още »


09 декември 2019 - 15 декември 2019Седмица 50/2019 г.

Вафен-СС в Прибалтика

Вафен-СС е военното подразделение на СС.

Основано е в Германия през 1939 г., след като СС се разделя на две. Името „Вафен-СС“ става официално на 2 март 1940 г. Въпреки, че организацията е оглавявана от Хайнрих Химлер, тя взема участие във Втората световна война (ВСВ) под командването на Вермахта. По време на войната се разраства до 42 дивизии, които служат като елитни бойни части. След войната, по време на Нюрнбергските процеси, Вафен-СС е осъдена от победителите във ВСВ като престъпна организация поради политическите връзки с Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и заради участието си във военни престъпления. Изключение правят войниците, положили клетва след 1943 г. (на основание, че са принудени от обстоятелствата). По тази причина на тях са отказани много от правата, предложени на другите бойни ветерани служили в германската армия, Луфтвафе и Кригсмарине. Войниците от Вафен-СС са държани отделно, в затвори с по-строг режим от западните Съюзници и са наказвани строго от Съветския съюз, който държи известен брой от тях затворени до 1956 г. (Вилхелм Монке). Много от доброволците от окупираните от Германия страни са съдени по-късно в родните им страни.

През 1950-те и 1960-те години групи ветерани от Вафен-СС водят съдебни дела, без резултат, в новосъздадената Западна Германия, за премахване на решенията на Нюрнбергските процеси и спечелване на пенсионни права за техните членове.

Произходът на Вафен-СС може да бъде проследен от създаването на група от 280 – 300 мъже, които служат като телохранители на Хитлер. Създадени са от него поради опасенията му от размера и силата на СА (на немски: Sturmabteilung). Фактът, че СА са част от партията преди Хитлер да застане начело, и собствените му амбиции не му гарантират тяхната лоялност. Затова той чувства нуждата от въоръжен ескорт, който да му е изцяло предан. Това води до създаването на СС. След като прекарва тринадесет месеца в затвора (от пет годишната присъда, дадена му заради Бирения пуч през 1923 г.), той вижда още по-голяма нужда от телохранители и СС заема своето място в нацистката йерархия. Вижте още »


02 декември 2019 - 08 декември 2019Седмица 49/2019 г.

Сателитна снимка на Чад

Чад е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник на населението. Най-високият връх е Еми Куси (3445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от два мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети. От 2005 насам в Чад бушува гражданска война, като от едната страна са силите на правителството, а от друга – бунтовници, навлизащи от съседен Судан. Бунтовниците правят неуспешни опити да свалят правителството, като последният е през 2008.

По площ Чад се нарежда на 21-во място в света. Общата дължина на държавните граници е 5968 километра. Теренът е разнообразен – на север преобладава пустинята, макар и в крайните северозападни части да има планински масиви. В централните части има сухи равнини, а южните са заети от сравнително плодородни низини. Климатът е тропичен на юг и пустинен на север. Разстоянието от столицата Нджамена до най-близкото пристанище е над 1600 километра. Регионът Борку-Енеди-Тибести е най-сухата част от Сахара. Там валежните количества не превишават 50 мм годишно. Местностите по границата с Камерун и ЦАР обаче са доста по-влажни – там валежните количества са от порядъка на 600 – 900 мм на година, като понякога достигат дори 1300 мм. В централните части те са между 300 и 600 мм. Вижте още »


25 ноември 2019 - 01 декември 2019Седмица 48/2019 г.

Die Raute im Herzen.jpg

Хамбургер Шпортферайн е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. Този отбор притежава уникално постижение – от създаването на Бундеслигата преди 44 години той е единственият, който не е изпадал в по-долна дивизия. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

Хамбургер ШФ посочва 29 септември 1887 г. като дата на основаване на отбора. Същинската дата на създаване обаче е 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. 29 септември 1887 г. е датата на създаване на най-стария от тези три отбора, но управителният съвет на Хамбургер ШФ взима решение тя да се счита за официална дата на основаване. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия – син и черен, се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота. Вижте още »


18 ноември 2019 - 24 ноември 2019Седмица 47/2019 г.

Чарлз Дарвин

Чарлз Робърт Дарвин е английски учен и естествоизпитател, живял през XIX век. Той пръв дава идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето от общ прародител посредством процес, който нарича естествен отбор. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. Днес теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя представлява основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.

Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по медицина в университета в Единбург и по теология в Кеймбридж. По време на петгодишното плаване с кораба „Бийгъл“ Дарвин се утвърждава като специалист по геология. Наблюденията, които прави и теориите, които изказва, подкрепят идеите на Чарлз Лайъл за униформизма. Публикацията на пътеписа прави Дарвин широко известен. Озадачен от географското разпространение на дивите животни и фосилите, които събира по време на пътешествието, Дарвин започва да изследва трансмутацията на видовете, което дава начало на неговата теория за естествения отбор през 1838 г. Въпреки че обсъжда идеите си с естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му. През 1858 г., докато дописва теорията си, Алфред Уолъс му праща екземпляр от свое есе, в което описва същата идея. Вследствие на това същата година Дарвин и Уолъс публикуват и двете теории в съвместна статия.

В книгата си „Произход на видовете“ (1859 г.) Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва еволюцията на човека и половия отбор в „Произходът на човека и половия отбор“, след това публикува „Изразяване на емоциите при човека и животните“. В книги публикува изследванията си за растенията, а в последната проучва земните червеи и влиянието им върху почвата. Вижте още »


11 ноември 2019 - 17 ноември 2019Седмица 46/2019 г.

Портретна снимка на Райнхард Хайдрих от 1940 година

Райнхард Тристан Ойген Хайдрих (на немски: Reinhard Tristan Eugen Heydrich) е германски държавен и политически деец, началник на Главно управление за имперска сигурност (РСХА), заместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия, обергрупенфюрер от СС и генерал от полицията.

Хайдрих е един от инициаторите на „окончателното решаване на еврейския въпрос“, координатор на дейностите по борба с вътрешните врагове на Третия райх. През 1940-те години Хитлер го смята за свой възможен приемник, но Хайдрих загива след атентат през 1942 г. Смъртта му предизвиква Унищожаването на Лидице или така наречения „Акт на отмъщение“ (Racheakt) на националсоциалистите.

Хайдрих е роден през 1904 г. в Хале. Името, което получава при раждането си, е Райнхардт (Reinhardt). През 1932 г., в началото на кариерата си като офицер от СС, той официално променя изписването му на Райнхард (Reinhard). Майката на Райнхард Хайдрих – Елизабет, по баща Кранц, произхожда от заможно семейство – баща ѝ ръководи кралската консерватория в Дрезден. Бащата на Райнхард, Бруно Хайдрих, е оперен певец и известен композитор. Оперите на Бруно Хайдрих са поставяни в театрите на Кьолн и Лайпциг. През 1899 г. той основава в Хале музикална школа за деца от средната класа, но така и не успява да влезе в градското висше общество – за гражданите той си остава чужденец, за което допринасят и слуховете за еврейския му произход, които са неверни и много модерни по онова време.

От ранни години Райнхард е възпитаван в духа на национализма. Родителите му са вдъхновени от труда „На какво се крепи XIX век“ на Хюстън Чембърлейн, посветен на „борбата между расите“. Когато започва Първата световна война, Хайдрих е на 10 години. Поражението на кайзерова Германия и абдикацията на император Вилхелм II са възприети от семейството като голяма трагедия. През 1919 г., на 15-годишна възраст, Хайдрих, тогава още ученик, се увлича по политиката и постъпва в „Доброволческия корпус“ на Георг Лудвиг Рудолф Маркер – паравоенна националистическа организация. По разкази на съвременници, по това време характерът му става все по-затворен. Хайдрих започва активно да се занимава със спорт, да изгражда в себе си борчески дух. още »


04 ноември 2019 - 10 ноември 2019Седмица 45/2019 г.

Колаж от снимки на забележителности във Варна

Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. Населението на града по сведения на НСИ към 31 декември 2018 г. се изчислява на 336 505 души, което поставя Варна на трето място в България (след София и Пловдив). На територията му са разположени Адмиралтейството на Българската армия. Варна често се нарича „морската столица“ или „лятната столица на България“ и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие.

В града се съхранява златно съкровище от халколита, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света и е дало име на т.нар. Култура Варна. Но това, което прави уникална Варна, освен най-старото злато в света, е и Международният балетен конкурс Варна, състоящ се на всеки две години в Летния театър на Варна през летния сезон. Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и Европейска столица на културата 2019 г. Побеждава в надпреварата за Европейска младежка столица през 2017 г. Сред международните културни събития, които се провеждат в града са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.

Град Варна е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват през Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km². Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове. Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване. В чертите на града са курортните комплекси Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с темература 35 – 50 °C. още »


28 октомври 2019 - 03 ноември 2019Седмица 44/2019 г.

Топографска карта на Северна Корея

Корейската народно-демократична република (Хангъл: 조선민주주의인민공화국; Ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國; Маккюн-Райшауер: Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk Чосън Минджуджуи Инмин Конхуагук), съкратена като КНДР, е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 km².

На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел. На север КНДР граничи с Китай (1416 km) и Русия (19 km). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия – 2 495 km. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток – Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Сѐверна Корѐя, а понякога е наричана и „Страна на утринната свежест“.

КНДР е образувана през 1948 година от съветската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 година е управляван от Японската империя. Политическите различия с Южна Корея, заемаща територията на американската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 година, но без официален мирен договор. Двете корейски държави са приети поотделно в ООН през 1991 година.

Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна тоталитарна държава, следваща принципите на идеологиите чучхе и сонгун. Управляваща е Корейската работническа партия под формата на коалиция с две по-малки сателитни партии (Чондоистка партия и Корейска социал-демократическа партия). Първи ръководител на страната е Ким Ир Сен, управлявал в продължение на 46 години (от 1948 до 1994). След смъртта си е обявен за „вечен президент“ и наследен от сина си Ким Чен Ир, който умира през декември 2011 г. и на свой ред е наследен от сина си и внук на Ким Ир Сен Ким Чен Ун. КНДР е най-военизираната страна в света с общо 9 495 000 души военен персонал (редовни, резервисти и полувоенни), притежава и разработва атомно оръжие и има активна космическа програма. още »


21 октомври 2019 - 27 октомври 2019Седмица 43/2019 г.

Главата от колосалната статуя на Константин в Капитолийските музеи

Флавий Валерий Аврелий Константин, известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.

Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.

През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: ΚωνσταντινούπολιςГрадът на Константин), след смъртта на Константин през 337 Константинопол остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. още »


14 октомври 2019 - 20 октомври 2019Седмица 42/2019 г.

Улица в центъра на Асеновград

Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е разположен на 15 km южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 г. са отделни села. По данни на НСИ към 31 декември 2015 населението на града е 49 510 души, което поставя Асеновград на 19-то място по големина в страната.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство. Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим. Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари. Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския и циганския етнос.

Град Асеновград е разположен в южната част на област Пловдив. Намира се на 19 km от Пловдив и на 165 km от София. Асеновградската община граничи с общините Родопи, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Перущица, Черноочене и Баните. Градът е разположен в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти. още »


07 октомври 2019 - 13 октомври 2019Седмица 41/2019 г.

Портрет на Галилео Галилей

Галилео Галилей е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Галилео Галилей е роден в Пиза, Тоскана, на 15 февруари 1564. Той е първото от седемте деца на Винченцо Галилей и Джулия Аманати, дребни благородници. Винченцо е музикант, композитор и музикален теоретик, автор на „Диалог за съвременната музика“ (1581). Галилео е обучаван от родителите си до десетгодишна възраст. Когато през 1574 семейството се премества във Флоренция, с образованието му се заема живеещ наблизо свещеник. Впоследствие постъпва в манастира Санта Мария де Валомброза, където получава религиозно образование. Религиозната му кариера е прекъсната през 1579 – баща му го връща във Флоренция, позовавайки се на заболяване на очите на сина си.

През 1581 Галилей постъпва в Пизанския университет, където първоначално учи медицина и философия, а след това математика. Въпреки че е принуден да напусне по финансови причини, през 1589 със съдействието на маркиз Гуидобалдо дел Монте му е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно се премества в Падуанския университет, където преподава геометрия, механика и астрономия до 1610. През този период той се занимава и с научна дейност и прави някои от важните си открития. още »


30 септември 2019 - 06 октомври 2019Седмица 40/2019 г.

Ан-225 по време на демонстрационен полет през 1990 година

Антонов Ан-225 Мрия е транспортен самолет, клас 1, произведен в Украинската ССР в края на 80-те години на XX век от Авиационния научно-технически комплекс „Антонов“ и понастоящем e най-големият самолет в света. Максималната товароподемност на „Мрия“ е 275 t, с което той е най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога. Шестте турбореактивни двигателя създават обща тяга от 1 377 kN, което го прави най-мощния самолет на Земята.

За сравнение: максималният товар на втория по товароспособност самолет Ан-124 „Руслан“ е 150 t, (152,4 t за Еърбъс А380, версия A380F, но той все още не се произвежда) а разстоянието на първия полет на братята Райт би се побрало в товарното отделение на Ан-225. В момента съществува един единствен Ан-225. Условното му наименование в НАТО е „Cossack“ (Казак).

„Мрия“ е проектиран и конструиран да пренася съветската совалка „Буран“, но впоследствие е изоставен поради липса на средства на международното летище в град Гостомел. След години престой на земята самолетът е основно реконструиран и през 2001 г. извършва своя повторен „първи“ полет. След тази дата той се използва от украинската компания „Авиолинии Антонов“ основно за изпълняване на поръчки за превозване на извънгабаритни и тежки товари. Поради засиления интерес към услугите на самолета украинското правителство взема решение за създаването на втори екземпляр, който се очаква да бъде готов до 2008 г. още »


23 септември 2019 - 29 септември 2019Седмица 39/2019 г.

Улица в Дойран в началото на XX век.

Дойран е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война. Днес името Дойран носят три села:

  • възникналото след Първата световна война година село Нов Дойран (1 100 жители) в Република Македония, разположено на 5 километра северно от стария град,
  • село Дойран (183 жители), част от дем Кукуш в Република Гърция, разположено на югоизточния бряг на Дойранското езеро на мястото на старата Дойранска гара.

Дойранската котловина е разположена в югоизточния край на Република Македония и Северна Гърция. Обградена е от планините Беласица от север, Круша от изток и ниските ридове Кара тепе, Дуб и Поския от запад. Най-ниските части на котловината са заети от Дойранското езеро. Между езерото и първите склонове на Беласица е разположена местността Гьолбаш или Главата на езерото (днес в по-голямата си част в Гърция), през която текат реките Коджа Су, Николичка и Поповска. Към котловината водят два прохода - от изток Дуат тепе (между Беласица от север и Круша от юг) и от запад Дервент. Котловината е отворена от юг и в нея преобладава средиземноморският климат с топло и сухо лято и меки зими. Поради този климат в котловината растат всякакви житни и зеленчукови растения и средиземноморските овошки, като смокини. Езерото е богато на риба - червеноперка, сом и други. още »


16 септември 2019 - 22 септември 2019Седмица 38/2019 г.

Очила за четене

Очилата са оптичен инструмент, който служи за коригиране на зрението или за предпазване на очите от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни лещи, наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от пластмаса или метал. Лещите в началото се изработват от стъкло, но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства – по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям показател на пречупване на светлината.

Не всички видове очила имат за цел да коригират дефекти в зрението. Някои от тях, използвани в спортове като алпинизъм, ски, плуване или в научни лаборатории, са предназначени да предпазват очите от вредни влияния като прах, химикали или ултравиолетово излъчване. Носенето на други видове очила (слънчеви очила например) има предимно естетични и модни подбуди. В армията се използват специални очила за нощно виждане, които обикновено работят в областта на инфрачервеното излъчване.

Първите доказателства за използването макар на примитивни методи за увеличение на предмети могат да се намерят още в древноегипетските йероглифи. Според Хризип, самият Архимед при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си кристал за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от Луций Аней Сенека, който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода Император Нерон, когато е гледал гладиаторските игри в своята ложа, е използвал за увеличение изумруд. Вижте още »


09 септември 2019 - 15 септември 2019Седмица 37/2019 г.

Колаж от снимки на забележителности в Париж: Айфеловата кула, катедралата Света Богородица, Триумфалната арка, мостът Пон дез Ар, Парижките катакомби, Лувъра

Париж е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десния бряг на север и по-малкия ляв бряг на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в Европейския съюз след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век, с откриването на Сорбоната, градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на Западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е „Дефанс“. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб. Вижте още »


02 септември 2019 - 08 септември 2019Седмица 36/2019 г.

Портретна снимка на Томас Едисън

Томас Алва Едисън е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е сред първите изобретатели, приложили принципите на организирано научно изследване и работа в екип в процеса на създаване на изобретения.

Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители. Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет големи филмови студиа, известен като Едисън Тръст. В края на 19 в. за него работи и самият Роберт Бош.

Томас Едисън е роден в Милан, Охайо. Той е седмото и последно дете на Семюъл Огдън Едисън (1804 – 1896) и Нанси Матюс Елиът (1810 – 1871). Бащата е роден в Канада, а самият Едисън по-късно определя произхода си като нидерландски. В училище Едисън често е разсеян и формалното му образование продължава едва три месеца. След това той е обучаван у дома от майка си. Още в ранна възраст Томас Едисън получава увреждане на слуха, вероятно в резултат от боледуване от скарлатина и постоянни нелекувани отити. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътуване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън отново променя историята, твърдейки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се влак, като го е издърпал за ушите. Вижте още »


26 август 2019 - 01 септември 2019Седмица 35/2019 г.

Портретна снимка на Луис Бунюел

Луѝс Бунюѐл Портолѐс е испански кинорежисьор, създал най-важните си творби във Франция и Мексико.

Роден през 1900 година в заможно испанско семейство, той учи в Мадридския университет, където става близък приятел със своите връстници Федерико Гарсия Лорка и Салвадор Дали. В Междувоенния период е активен участник в кръга на сюрреалистите в Париж и прави първите си авангардистки филми. Заради подкрепата си за републиканците в Испанската гражданска война живее дълги години в чужбина – първо в Съединените щати, а след това в Мексико, където подновява работата си в киното. От 50-те години на XX век се налага на международната сцена като един от водещите кинорежисьори в света, продължавайки да работи почти до смъртта си през 1983 година.

Творчеството на Луис Бунюел се развива на два континента и три езика и обхваща широк кръг от жанрове, сред които експериментален филм, документалистика, мелодрама, сатира, мюзикъл, еротика, комедия, романтичен и фантастичен филм, историческа драма, криминален и приключенски филм и уестърн. Въпреки тази голяма разнопосочност, по думите на режисьора Джон Хюстън, филмите на Бунюел, независимо от жанра си, са толкова специфични, че веднага се разпознават, а според Ингмар Бергман „Бунюел почти винаги правеше Бунюелови филми“.

Луис Бунюел е роден на 22 февруари 1900 година в Каланда, малък град в Арагон, Испания, в заможното семейство на Леонардо Бунюел и Мария Портолес. По-късно Бунюел пише, че в Каланда „Средновековието продължи чак до Първата световна война“. Най-големият в семейство със седем деца, той има двама братя – Алфонсо и Леонардо, и четири сестри – Алисия, Консепсион, Маргарита и Мария. Когато Бунюел е на четири месеца и половина, семейството се премества в Сарагоса, където са сред най-богатите жители на града. Там получава строго образование в частен йезуитски колеж. Изгонен и обиждан от свой преподавател, той отказва да се върне в училището и учи последните две години от средното си образование в местно обществено училище. Вижте още »


19 август 2019 - 25 август 2019Седмица 34/2019 г.

Портрет на Николае Чаушеску от 1981 година

Николае Чаушеску е ръководител на комунистическа Румъния от 1965 до падането на режима му през декември 1989 година.

През същия този месец срещу него е заведено дело. Чаушеску е обвинен в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и „подкопаване на националната икономика“; делото е водено и приключено скоропостижно и при извънредни обстоятелства; Николае и Елена Чаушеску са осъдени без право на обжалване и екзекутирани на 25 декември 1989 година. Екзекуцията на семейство Чаушеску бележи края на „революциите“ в страните от Източна Европа през 1989 година.

Чаушеску е роден в село Скорничещ, Окръг Олт, 26 януари 1918 г., в селско семейство. На 11-годишна възраст, след завършването на начално училище, Чаушеску заминава за Букурещ, където започва да чиракува при обущар. През 1932 г. става член на Румънската комунистическа партия (РКП) — политическа формация, която по това време е в нелегалност. През 1933 г. е арестуван за първи път за комунистическа агитация по време на стачка. През 1934 г. следват нови 3 ареста – за събиране на подписи в подкрепа на освобождаването на железопътни работници, обвинени в комунистическа дейност и др. Заради тези арести е обявен от властите за „опасен комунистически агитатор“, както и за „активен разпространител на комунистически и антифашистки материали“. След освобождаването си от ареста Чаушеску минава за известно време в нелегалност, но през 1936 г. е арестуван отново и този път е осъден на две години затвор.

Чаушеску е арестуван и отново осъден през 1940 г., а през 1943 г. е прехвърлен в затвора в Търгу Жиу, където е в една килия с Георге Георгиу-Деж и бързо става негово протеже. След Втората световна война, когато съветското влияние е много силно, Чаушеску е избран за секретар на Съюза на комунистическата младеж (СКМ) (1944 – 1945 г.). След като комунистите идват на власт през 1947 г., Чаушеску става министър на земеделието, а по-късно зам.-министър на въоръжените сили в правителството на Георгиу-Деж. През 1952 г. става член на Централния комитет на Румънската работническа партия (РРП), само два месеца след елиминирането на „московската фракция“ (водена от Ана Паукер) от ръководството на партията. През 1954 г., Чаушеску става пълноправен член на Политическото бюро на РРК, а по-късно успява да заеме втора позиция в йерархията на РРК. още »


12 август 2019 - 18 август 2019Седмица 33/2019 г.

Колаж от снимки на забележителности в София

София е столицата и най-големият град в България. Тя е 14-ят по големина град в Европейския съюз, с население 1 241 675 души (към 31.12.2018 г.). По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591, което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина, и е заобиколена от планини: Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален.

София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.

София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна църква на града „Света София“. Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от османска власт.

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране. още »


05 август 2019 - 11 август 2019Седмица 32/2019 г.

Схема на бъбречна трансплантация

Сър Майкъл Франсис Адисън Удръф е английски хирург, имунолог и пионер в областта на трансплантацията на органи. По време на престоя си в японски военнопленнически лагер през Втората световна война Удръф измисля оригинален метод за извличане на витамини от селскостопански отпадъци, за да предотврати недохранването сред военнопленниците. След края на войната Удръф гради кариера като хирург във Великобритания и Нова Зеландия, съчетавайки клиничната дейност с научни изследвания. Основната част от тях са посветени на имуносупресията и тъканната несъвместимост. На 30 октомври 1960 г. Майкъл Удръф провежда първата във Великобритания бъбречна трансплантация. В продължение на четиридесет години публикува множество студии, които водят до усъвършенстване на хирургическите методи и допълване на познанията за отхвърлянето на присадки, имунната толерантност и рака. За приносите му към медицината още през 1960-те години е приет в Британското кралско научно дружество и му е присъдено рицарско звание (Knight Bachelor).

Майкъл Удръф е роден на 3 април 1911 г. в лондонския квартал Мил Хил. Ранните му години преминават в чести пътувания между Великобритания и Австралия. През 1913 г. баща му Харолд Удръф, който е професор по ветеринарна медицина, е назначен за директор на ветеринарния институт на Мелбърнския университет и се мести със семейството си в Мелбърн. С избухването на Първата световна война бащата е командирован в Кайро, а майката Маргарет се връща в Англия с Майкъл и брат му. През 1915 г., на четиригодишна възраст, Майкъл боледува от дребна шарка и като усложнение развива отит на средното ухо. Майка му, която го кърми по време на болестта, получава отравяне на кръвта със стафилококи и умира. През 1917 г. двете деца се връщат в Мелбърн, придружавани от леля си Елзи Купър. Почти по същото време се завръща и бащата, за да се грижи за тях. Две години по-късно Харолд Удръф се жени повторно. още »


29 юли 2019 - 04 август 2019Седмица 31/2019 г.

Портрет на Джордж Вашингтон

Джордж Вашингтон (на английски: George Washington, произнася се Джордж Уошингтън) е американски генерал и политик, известен като първия президент на САЩ (1789 – 1797).

Вашингтон е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775 – 1783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в историята на САЩ. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на най-силната и влиятелна държава в Северна Америка и света, заслужава още приживе почетната титла „баща на нацията“.

Роден е на 22 февруари 1732 г. (11 февруари 1732 г. стар стил) в Поупс Крийк, Пленшън, южно от Колониал Бийч в окръг Уестморлънд, Вирджиния. Рожденият му ден се празнува по григорианския календар, т.е. по нов стил. По негово време английската година започва на 25 март (Благовещение) – допълнителна причина за честото объркване на датата му на раждане.

Вашингтон е част от културния и икономически елит на робовладелците плантатори във Вирджиния. Родителите му Августин Вашингтон (169312 април 1743) и Мери Бол (170825 август 1789) са потомци на английски преселници. Той прекарва голяма част от детството си във фермата Фери в окръг Стефърд, близо до Фредериксбърг, като често посещава английските си братовчеди в Чотанк, окръг Кинг Джордж. В значителна степен се образова сам, като стремежът си към знания удовлетворява с четене на книги по география, военна история, селско стопанство, математика и земемерство. още »