Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2008

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2008 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/2008[редактиране на кода]

Помпѐй (на латински: Pompeii, на италиански: Pompeï) е античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след избухването на Везувий през 79 година. Градът е открит през 1748 година, когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе.

Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През 1 пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през 18 век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град.

Помпей се намира в италианския регион Кампания, в подножието на Везувий, на устието на река Сарно в Неаполския залив. Изграден е върху възникнало при по-раншно изригване на вулкана плато, чиито склонове са стръмни в южната и западната му част и полегати на север и изток. Реконструкциите показват, че в Античността градът е бил много по-близо до морето (на около 700 м), отколкото е сега. Устието на плавателната река Сарно е било достъпно откъм морето през лагуна и е служило за сигурно пристанище за древногръцките и финикийски моряци. Земята около града била изключително плодородна, наторена от предишни изригвания на Везувий. още»

Седмица 2/2008[редактиране на кода]

Waves of paratroops land in Holland.jpg

Операция Маркет-Гардън (на английски: Operation Market-Garden) е военна операция на Антихитлеристката коалиция, проведена по време на Втората световна война през септември 1944 година. Оценявана е като най-големият въздушно-сухопътен десант в историята.

Главната цел на антихитлеристките сили е да превземат мостове на територията на Холандия, като по този начин си осигурят плацдарм за нахлуване в Германия, заобикаляйки силно укрепената отбранителна линия „Зигфрид“. Голямата идея обаче е приключване на войната до Коледа и превземането на Германия преди настъпващата от изток Червена армия.

За антихитлеристите месец август 1944 година се оказва добър. След първоначалния неуспех на пробива при десанта в Нормандия, в края на август генерал Джордж Патън и неговата 3-та армия се измъква на изток от Нормандия. Британците и канадците настъпват към град Фалез, Франция, който е превзет на 16 август. още»

Седмица 3/2008[редактиране на кода]

AN225down.jpg

Антонов Ан-225 Мрия (на украински мрiя означава мечта) е транспортен самолет, клас 1, произведен в Украинската ССР в края на 80-те години на XX век от Авиационния научно-технически комплекс „Антонов“ и понастоящем e най-големият самолет в света. Максималната товароспособност на „Мрия“ е 275 t, с което той е най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога. Шестте турбореактивни двигателя създават обща тяга от 1 377 kN, което го прави най-мощния самолет на Земята.

За сравнение: максималният товар на втория по товароспособност самолет Ан-124 „Руслан“ е 150 t, (152,4 t за Еърбъс А380, версия A380F, но той все още не се произвежда) а разстоянието на първия полет на братята Райт би се побрало в товарния отсек на Ан-225.

В момента съществува един единствен Ан-225. Условното му наименование в НАТО е „Cossack“ (Казак). още »

Седмица 4/2008[редактиране на кода]

Плажен волейбол

Волейболът (на английски: volleyball от volley — летяща и ball — топка) е вид колективна спортна игра с топка, по време на която два отбора се състезават на специална площадка, разделена с мрежа. Целта на играта е да насочат топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противника да допусне грешка. При това за организация на атака са допустими само три удара на топката.

Има два официални варианта:

  • Класически - Правилата на играта са описани по-долу. Обикновено се играе в зали или кортови игрища.
  • Плажен - Игрището е 18 на 8 метра. Отборите са по двама души. Геймовете са до 21 точки. Играе се върху пясък.

Освен това съществуват и други спортове основаващи се на волейбола като джитбол, босабал и др.

Волейболът е изключително активен спорт, свързан с големи натоварвания, понеже повечето нападателни и защитни действия се извършват по време на вертикален отскок, високо над мрежата. още »

Седмица 5/2008[редактиране на кода]

LocationChad.svg

Чад (на арабски تشاد, правопис по системата BGN Ts^ad, на френски Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана "мъртвото сърце на Африка". Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник на населението. Най-високият връх е Еми Куси (3 445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за премахване на конституционните ограничения на президентския пост. още»

Седмица 6/2008[редактиране на кода]

Галилео Галилей

Галилео Галилей (на италиански: Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, различни астрономически наблюдения, формулирането на първия и втория закон за движение и ефективната подкрепа за хелиоцентричната система. Той е описван като „баща на съвременната астрономия“, „баща на съвременната физика“ и „баща на науката“.

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и Ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това, неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между авторитета и свободата на мисълта в Западния свят. още »

Седмица 7/2008[редактиране на кода]

Оцетна киселина

Оцетната киселина (CH3COOH), позната още като етанова киселина, е органично химическо съединение, най-известно с това, че на него оцетът дължи киселия си вкус и острата си миризма. Чистата, безводна оцетна киселина е безцветна хигроскопична течност и замръзва под 16,7°C до безцветно твърдо кристално вещество. Оцетната киселина е корозивна и изпаренията ѝ дразнят очите и носа, въпреки че е слаба киселина, що се отнася до способността ѝ да се дисоциира във водни разтвори.

Оцетната киселина е една от най-простите карбоксилни киселини (най-простата след мравчената киселина). Тя е важен химически реактив и промишлен химикал, който се използва в производството на полиетилентерефталат (PET), използван главно за производство на пластмасови бутилки за напитки; на целулозен ацетат, главно за фотофилми и на поливинилацетат за лепило за дърво, както и в много синтетични влакна и тъкани. В домакинството разтвор на оцетна киселина се използва често за отстраняване на варовикови отлагания. В хранителната промишленост оцетната киселина се използва под код за хранителна добавка Е260 като регулатор на киселинността. още »

Седмица 8/2008[редактиране на кода]

Вафен-СС (от немски: Waffen-SS - Войски СС, Въоръжени СС, буквален превод СС оръжия) е военният клон на Шуцщафел (Schutzstaffel, известен още като СС).

Основан е в Германия през 1939 г., след като СС се разделя на две. Името Вафен-СС става официално на 2 март 1940 г. Въпреки че организацията е оглавявана от Хайнрих Химлер, тя взема участие във Втората световна война под командването на Вермахта. По време на войната се разраства до 38 дивизии.

След войната, по време на Нюрнбергските процеси, Вафен-СС е осъдена от победителите във ВСВ като престъпна организация поради политическите връзки с Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и заради участието си във военни престъпления.

още »

Седмица 9/2008[редактиране на кода]

GodfreyKneller-IsaacNewton-1689.jpg

Исак Нютон (на английски: Isaac Newton) е английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони. Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произхода на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. още »

Седмица 10/2008[редактиране на кода]

Карта на Санстефанска България

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века османско владичество над България.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес село Йешилкьой западно от Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Противоречията относно санстефанските клаузи са сред предпоставките за разпадането на Съюза на тримата императори седем години по-късно.още »

Седмица 11/2008[редактиране на кода]

Асенова крепост

Асеновград е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 19 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите , втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 80-те години са отделни села.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Българското царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкия Йерусалим. Друго известно прозвище е Градът на булчинските рокли поради големия брой булчински магазини за такъв малък град.

Асеновград е със смесено население — българско, турско, гръцко и ромско. Междуетническите отношения са модел за подражание.още »

Седмица 12/2008[редактиране на кода]

Jagdpanther.IWM.jpg

Ягдпантер (на немски: Jagdpanther или ловуваща пантера) е унищожител на танкове, проектиран и произвеждан в Нацистка Германия, по време на Втората световна война. Добрият коефициент мощност към маса и мощното му оръдие позволява унищожаването на всеки съюзнически танк. Ниският профил позволява лесно прикриване, а използването на шасито на Пантера гарантира малко на брой механични проблеми. Ягдпантер се доказва като ефективно оръжие, но поради неголямата бройка и времето, в което се появява, не може да повлияе на изхода на войната.

На 3 август 1942 г. е поръчан тежък унищожител на танкове, базиран на шасито на новия среден танк VK 30.02 (по-късно станал известен като Пантера). Началното му име е SdKfz 173 (Sonderkraftfahrzeug, в превод: машина със специално предназначение). По първоначални планове въоръжението трябва да включва 88 мм оръдие, картечница MG 42 и два 9 мм картечни пистолета MP40. Изработени са два модела, един в мащаб 1:10 и един в мащаб 1:1.

На 5 януари 1943 г. са уточнени тактико-техническите характеристики на машината. Фирмата Даймлер-Бенц получава задачата да увеличи дебелината на челната броня на 100 мм, на страничната до 60 мм (разположени под ъгъл 55°), а на горната и долната броня - до 30 мм. Оръдието трябва да се сваля лесно, за да се осигури достъп при ремонт на управлението и трансмисията. За водача са предвидени два перископа, на мястото на защитените от бронестъкло амбразури. Предвидени са и бойници в корпуса, за стрелба с ръчно стрелково оръжие. През септември 1943 г. е завършен първият Ягдпантер. още »

Седмица 13/2008[редактиране на кода]

Sofia-trams.jpg

Трамва̀й (от на английски: tram — вагон, вагонетка и way — път, наименованието идва от вагонетките за превозване на въглища в шахтите във Великобритания) е релсово транспортно средство, вид уличен обществен транспорт, обикновено на електрическа тяга, използван най-често в градовете за превоз на пътници по определен маршрут.

Трамваите започват да функционират през първата половина на 19 век, а електрическите — в края на 19 век. След разцвета им в периода между световните войни, започва техният упадък, но от края на 20 век се наблюдава значително увеличение на популярността на трамваите.

Повечето трамваи използват електрически ток, получаван чрез контактна мрежа с помощта на токоприемници (пантографи), но има и трамваи със захранване от трета релса, както и акумулаторни трамваи.

Освен електрически, има също конни (теглени от кон), кабелни трамваи и дизелови трамваи. В миналото е имало парни трамваи, както и трамваи теглени от мулета и зебри. Трамваите могат да се класифицират също като вътрешноградски, междуградски, санитарни и товарни.

В Сан Франциско, щата Калифорния (САЩ) е пуснат първият в света кабелен трамвай през 1873 г. още »

Седмица 14/2008[редактиране на кода]

Земята

Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от вътрешните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,5 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътникЛуната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност.

Формата на Земята се нарича геоид. Земята прилича на огромно скално кълбо, въртящо се в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна.

Вътрешността на Земята, както и на другите вътрешни планети, е химически разделена на външна твърда кора, съдържаща предимно силиций, мантия, която има свойството бавно да тече поради високото налягане, под което се намира, течно външно ядро, което е много по-трудно течливо от мантията, и твърдо вътрешно ядро. Mагнитното поле на Земята се поражда именно във външното ядро поради конвекцията на електрично заредени частици. още »

Седмица 15/2008[редактиране на кода]

Martina Hingis, 2006.jpg

Мартина Хингис (на чешки и словашки: Martina Hingisová, на английски Martina Hingis) е швейцарска тенисистка, родена на 30 септември 1980 г. в Кошице, Чехословакия, днес Словакия.

Има пет титли на турнирите от големия шлем на сингъл и девет на двойки. Три пъти е победителка на Откритото първенство на Австралия (1997, 1998 и 1999 г.), и по един път на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ през 1997 г. През 1998 г. печели Голям шлем на двойки, с Миряна Лучич на Откритото първенство на Австралия и Яна Новотна на Ролан Гарос, Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ.

Прекарала е общо 209 седмици на върха на световната ранглиста. На 4 януари 2008 година е наказана за две години поради употреба на кокаин по време на Уимбълдън. още »

Седмица 16/2008[редактиране на кода]

Семейство Симпсън (на английски: The Simpsons) е най-дълго съществуващият американски анимационен сериал, носител на награда Еми, дебютирал на 17 декември 1989 г. по телевизия Фокс (FOX). Сериалът, създаден от Мат Грьонинг, се основава на кратките епизоди, първоначално излъчвани в Шоуто на Трейси Улман (The Tracey Ullman Show). Продуцира се от „Грейси Филмз“ за Туентиет Сенчъри Фокс. „Семейство Симпсън“ според много критици е изобщо най-доброто телевизионно шоу - през 1998 г. списание „Тайм“ го определя като най-добрия телевизионен сериал на 20 век, а „ТиВи Гайд“ го класира сред 10-те най-велики шоута на всички времена през 2002 г.

Крайно сатирично, шоуто осмива много аспекти на човечеството, но най-вече пародира живота на „средностатистическия американец“, американската култура, общество и дори самата телевизия, като оказва голямо въздействие върху поп-културата след Студената война. „Семейство Симпсън“ е една от анимациите-пионери, предизвикали тенденцията рисуваните филми да бъдат стандартизирани за по-възрастна зрителска аудитория. Много известни личности са озвучавали собствените си пародийни образи в отделни епизоди на сериала. още »

Седмица 17/2008[редактиране на кода]

"Преминаване на Сръбско-българската граница"; Антони Пиотровски

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.

След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. още »

Седмица 18/2008[редактиране на кода]

Населени с българи градове в Банат

Банатски българи са български преселници, живеещи в историческата област Банат. Докато тази област е в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат „банатски българи“. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.още »

Седмица 19/2008[редактиране на кода]

Iraqi T-72 tank fires.JPG

Т-72 е съветски основен боен танк, чието производство започва през 1971 година и продължава до днес. Влиза на въоръжение в съветската армия през 1973 г. Серийното производство започва във вагоностроителния завод в гр. Нижни Тагил, Русия. Това е един от най-разпространените танкове на въоръжение днес и множество страни са разработили свои варианти на Т-72. От него произлиза и модерният Т-90. През 1982 г. Ирак купува лиценз за производството на базовия модел Т-72 и още същата година страната започва собствено производство. Танкът носи името „Асад Бабил“ (Вавилонски лъв). Други варианти са украинският Т-84, румънският TR-125 и югославският М-84. Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Повечето страни от Източния блок са били въоръжени с Т-72, произведени в Полша или Чехословакия, които обаче са с по-малка бронезащита и без допълнителни противорадиационни екрани на купола. още»

Седмица 20/2008[редактиране на кода]

Емблема на ЦСКА

ПФК ЦСКА е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989, 2006 и 2008 г. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948-а след обединение на ЦДВ и Септември (София), като още същата година става за първи път шампион на България.

Отборът на ЦСКА от 1973 г.

ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ. Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 (2:0 и 0:1), Нотингам през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново среща европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го елиминира, ЦСКА успява да го победи (1:0) и то на известния стадион „Анфийлд“.

В ЦСКА са се състезавали едни най-добрите български футболисти като бронзовите медалисти от световното първенство по футбол в САЩ '94 треньора Димитър Пенев и футболистите Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов, олимпийските сребърни медалисти от Мексико '68 Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов, олимпийските бронзови медалисти от Мелбърн '56 треньора Стоян Орманджиев и футболистите Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев, както и актуалните звезди на националният отбор Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Александър Тунчев, Валентин Илиев и Здравко Лазаров. още »

Седмица 21/2008[редактиране на кода]

WMD world map.svg

Към 2012 г. в света има осем страни, които успешно са тествали собствени ядрени оръжия. Пет от тях са официално признати ядрени сили, членки на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). По хронологичен ред на ядрените опити страните са: САЩ, Русия (наследява арсеналите на бившия СССР), Великобритания, Франция и Китай. След създаването на ДНЯО още три страни тестват ядрени оръжияИндия, Пакистан и Северна Корея. Предполага се, че Израел също разполага с ядрени оръжия. Израелското правителство не потвърждава, но и не отрича този факт.

Четири страни в света са се отказали се от ядреното оръжие: Южна Африка и три бивши съветски републики: Беларус, Казахстан и Украйна.

В известен период от историята си следните държави са имали ядрени програми за военни цели: Австралия, Алжир, Аржентина, Бразилия, Египет, Ирак, Либия, Румъния, Швейцария, Швеция, Южна Корея, както и Нацистка Германия и Социалистическа федеративна република Югославия.

Като държави със значителен ядрен потенциал се оценяват още 9 страни, една от които е България. още »

Седмица 22/2008[редактиране на кода]

Sadi Carnot.jpeg

Никола̀ Леона̀р Садѝ Карно̀ (на френски Nicolas Léonard Sadi Carnot) е френски физик и инженер, основоположник на съвременната термодинамика.

Подобно на Николай Коперник, Сади Карно публикува само една книга - „Размишления за двигателната сила на огъня и за подходящите машини за извличане на тази сила“ („Réflexions sur la puissance motrice du feu et sur les machines propres à développer cette puissance“, 1824). В нея, едва двадесет и седемгодишен, той излага основите на един напълно нов дял на физиката — термодинамиката. Въпреки че някои негови идеи, като аксиомата за запазване на количеството топлина, по-късно са отхвърлени, съвременната термодинамика е изведена от теорията на Карно. Описаният от него топлинен двигател, базиран на цикъла на Карно, е теоретичната основа на много технически решения, използвани и днес. още »

Седмица 23/2008[редактиране на кода]

Orion lunar orbit (Sept 2006).jpg

Орион е архитектура за космически кораб, която се разработва от НАСА — космическата агенция на САЩ. Планира се да може да превозва от 4 до 6 астронавта. Агенцията смята да го изстрелва на ракетата Арес I, която също е в стадий на разработка. И Орион, и Арес I са компоненти на проекта Констилейшън на НАСА, който има за цел да изпрати хора изследователи на Луната до 2020 година, след това до Марс и на други места в Слънчевата система. На 31 август 2006 година НАСА подписва договор с компанията Локхийд Мартин за развиване на дизайна и произвеждане на космическия кораб. Орион съчетава дизайна на Аполо и част от оборудването и компонентите на космическата совалка с последните технологии и нововъведения. Първите тестове на Орион се очаква да бъдат извършени през 2009 година, а привеждането му в употреба е планирано за 2014 година.

Орион се състои от два модула — единият е предназначен за екипажа, а другият за оборудването, животоподдържащите системи и системите за задвижване. Модулът за екипажа е снабден със система за скачване с други космически кораби като Международната космическа станция и бъдещите космически кораби за пътешествия отвъд земната орбита. Тази система би позволила по-продължителна поддръжка на космическия телескоп Хъбъл, след евентуалното му приспособяване през есента на 2008 година. Във втория модул се съдържат всички системи, нужни за престой и маневриране в космоса. Във варианта на Орион за полети до Луната, той ще играе ролята и на ракетна степен, която да изстреля кораба от орбитата около Луната, обратно към Земята. още »

Седмица 24/2008[редактиране на кода]

Smiling girl.jpg

Смехът е звучно изразяване на веселост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни гримаси. То може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване каквото е гъделичкането или по други причини. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях; някои наркотици като марихуаната също могат да доведат до периодичен силен смях. Силният и продължителен смях понякога може да предизвика просълзяване или дори болки на определени мускули.

Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите.

Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология. още »

Седмица 25/2008[редактиране на кода]

Сър Майкъл Франсис Адисън Удръф (на английски: Sir Michael Francis Addison Woodruff) е английски хирург, имунолог и пионер в областта на трансплантацията на органи. По време на престоя си в японски военнопленнически лагер през Втората световна война Удръф измисля оригинален метод за извличане на витамини от селскостопански отпадъци, за да предотврати недохранването сред военнопленниците. След края на войната Удръф гради кариера като хирург във Великобритания и Нова Зеландия, съчетавайки клиничната дейност с научни изследвания. Основната част от тях са посветени на имуносупресията и тъканната несъвместимост. На 30 октомври 1960 г. Майкъл Удръф провежда първата във Великобритания бъбречна трансплантация. В продължение на четиридесет години публикува множество студии, които водят до усъвършенстване на хирургическите методи и допълване на познанията за отхвърлянето на присадки, имунната толерантност и рака. За приносите му към медицината още през 1960-те години е приет в Британското кралско научно дружество и му е присъдено рицарско звание (Knight Bachelor). още »

Седмица 26/2008[редактиране на кода]

Popovo centar 1.jpg

По̀пово е град в Североизточна България, втори по големина в Област Търговище и административен център на община Попово. Разположен е амфитеатрално по дължината на Поповска река върху двата срещуположни хълма и в самата долина, която се пада между първокласните пътища, свързващи Велико Търново с Русе, Шумен и Варна.

За първи път името на селището се споменава в тимарски османски регистър от 1555 година като село Поп Алагьоз („пъстроокият поп“). Преди Освобождението преобладаващото население в селцето е било турското. За кратко време в него са живели татари и черкези. След руско-турската война от 1828-1829 година започва трайното заселване на балканджиите. Голяма част от турското население се изселва още през 1882 г. и към края на XIX век българското население е вече преобладаващо. Така е и до днес, като в Попово живеят също турци, дошли главно от близките села, и роми, голямата част от които живеят в свой обособен квартал (т. нар. Ромска махала). Градът е доминиращо християнски, а повечето от околните села — с компактно мюсюлманско население от турци и българи мюсюлмани и ромски общности, изповядващи както исляма, така и християнството. още »

Седмица 27/2008[редактиране на кода]

Bundesarchiv Bild 183-W0506-316, Russland, Kampf um Stalingrad, Siegesflagge.jpg

Битката при Сталинград (днешния Волгоград в Южна Русия), водена от юли 1942 до февруари 1943 г., е повратен момент в хода на Втората световна война. Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история, белязан с жестокост и незачитане на броя на цивилните жертви и от двете воюващи страни – СССР и Хитлерова Германия. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия.

Макар и да е предшествана от друга голяма съветска победа – в битката при Москва, Сталинградската битка е тази, която дава началото на постепенното изтласкване на Вермахта от съветските територии, окупирани през 1941-1942 г. По приблизителни изчисления в нея войските на Германия и съюзниците ѝ Румъния, Италия и Унгария губят около ¼ от личния си състав, воюващ на Източния фронт – загуба, от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз, от своя страна, губи над един милион убити, ранени, пленени или депортирани войници и мирни жители. още »

Седмица 28/2008[редактиране на кода]

Портрет на Кутузов

Михаи́л Иларио́нович Голени́шчев-Куту́зов (на руски Михаи́л Илларио́нович Голени́щев-Куту́зов, също светле́йший князь Голени́щев-Куту́зов-Смоле́нский) е прославен руски пълководец, генерал-фелдмаршал (от 1812 г.), княз (от 1812), герой от руската Отечествена война срещу Наполеон I (1812 г.)

Кутузов е единствен син на генерал-поручика и сенатор Иларион Матвеевич Голенишчев-Кутузов (1717—1784) и жена му (по баща Беклемишева). Общоприета година на раждане на Михаил Кутузов, утвърдила се в литературата, е 1745 г., посочена и на гроба му. Различни формулярни списъци от 1769, 1785 и 1791 г. както и частни писма, сочат 1747 г. 1747 г. е посочена като рождена за Кутузов и в негови по-късни биографии.

От 8-годишна възраст Михаил се обучава в дома на родителите си, а през юли 1759 г. постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа (сега Военен инженерно-космически университет „А. Ф. Можайски“), където неговият баща преподава артилерийски науки.

През декември същата година Кутузов получава чин кондуктор I клас с назначаване на служба и заплата. още »

Седмица 29/2008[редактиране на кода]

Austria mixed COA.svg

Националният отбор по футбол на Австрия представлява Австрия в международните футболни състезания. От януари 2006 треньор на отбора е Йозеф Хикерсбергер, а домакинствата се играят на стадион Ернст Хапел във Виена (кръстен на Ернст Хапел).

Първия си официален мач австрийският национален отбор по футбол изиграва през 1902 година срещу Унгария, а първите си по-сериозни успехи отборът постига през 30-те години под ръководството на Хуго Майзъл: На 16 май 1931 година нанася за пръв път поражение на Шотландия на европейска земя. Следващият успех на тима е спечелването на трето място на Световното първенство по футбол през 1954. Последната изява на отбора на голям международен турнир е на Световното първенство през 1998 година във Франция, а за Европейското първенство през 2008 получава автоматично място като домакин, заедно с Швейцария. още »

Седмица 30/2008[редактиране на кода]

Карта на Линията „Зигфрид“

Линията „Зигфрид“ (на немски: Siegfriedstellung, позната и като Вествал, на немски: Westwall) е отбранителна линия, представляваща плетеница от укрепления, бункери и противотанкови съоръжения, издигнати от Германия през Първата световна война, част от отбранителната линия Хинденбург (1916-1917). Изградена е на границата с Франция и обикновено се свързва с Втората световна война, но е започната като отговор на френската отбранителна линия „Мажино“ през 1930 година.

Новата линия е наричана в Германия (от 1938 г. до сега) „Вествал“ (Westwall), но Съюзниците я наричат на името ѝ от Първата световна война.

Линията „Зигфрид“ се простира на 630 км, включвайки около 18 000 бункера, ровове, противотанкови препятствия и командни постове, като всички са можели да си помагат взаимно. Простира се от Клеве, на границата с Холандия, по западната граница на Германия, чак до град Вайл на Рейн, на границата със Швейцария.

Пропагандирано от Адолф Хитлер като приоритет, изграждането на линията „Зигфрид“ е планирано през 1936 година, а построяването ѝ започва през 1938 и продължава до 1940 година. Непосредствено преди началото на изграждането на защитния вал, през 1936 година Германия нарушава Версайския договор и Договорите от Локарно като ремилитаризира Рейнската област. още »

Седмица 31/2008[редактиране на кода]

Батман: Анимационният сериал (на английски: Batman: The Animated Series) е американски анимационен сериал, носител на награда Еми, с участието на един от най-известните супергерои на ДиСи Комикс - Батман. Считан е за най-модерното представяне на Тъмния рицар и за един от най-добрите анимационни сериали на всички времена. Динамичният визуален стил е по дизайна на Брус Тим, който е и един от продуцентите. Без обособено заглавие в началото на всеки епизод, първоначално шоуто е известно само като „Батман“ (поради което продълженията на епизодите в няколко части започват с фразата: "досега в Батман..."). Впоследствие обаче получава с обратна сила официалното заглавие „Батман: Анимационният сериал“.

Оригиналните епизоди, продуцирани от Брус Тим и Ерик Радомски, са излъчени за първи път от 5 септември 1992 г. до 16 септември 1995 г. В първия си сезон поредицата е наречена „Батман: Анимационният сериал“. Излъчвана е в следобедите на делничните дни. След това шоуто е преместено в края на седмицата и е преименувано на „Приключенията на Батман и Робин“ (The Adventures of Batman and Robin). Придава се по-голямо значение на партньорството между двамата герои и се дава възможност на по-младата публика да опознае Робин, представен в тогавашния нов филм „Батман завинаги“ (Batman Forever). Заглавието „Приключенията на Батман и Робин“ първоначално е използвано за анимационните серии от 1969-1970 г., създадени от Filmation и излъчвани по CBS... още»

Седмица 32/2008[редактиране на кода]

Портрет на Суворов

Александър Василиевич Суворов е велик руски пълководец, един от основоположниците на руското военно изкуство, княз Италийски (1799), граф Римникски (1789) и на Свещената Римска империя, генералисимус на руските сухопътни и морски сили, генерал-фелдмаршал на австрийските и сардински войски, гранд на Сардинското кралство и принц с кралска кръв, кавалер на всички руски и множество чуждестранни военни ордени. През целия си живот не е претърпял нито едно поражение.

Според една от версиите, Суворови произхождат от древна шведска благородническа фамилия. Един от предците им, Сувор, както твърдял самият Суворов в автобиографията си, пристига в Русия през 1622 г. при цар Михаил Фьодорович и приема руско поданство.

Сред битките, прославили пълководеца са превземането на Тутракан (1773 г.), сражението при Козлуджа (1774 г.), Кинбурнската битка (1787 г.), битката при Фокшани (1789 г.), сражението при Римник (1789 г.), превземането на Измаил (1790 г.) и превземането на Варшавския квартал Прага (1794 г.).

По оценките на съвременниците на Суворов, а и на съвременни военни специалисти, Италианският поход и Швейцарският поход от 1799 г. на пълководеца са образец на военното дело, пример за бърз и стремителен маньовър и неочаквани за противника тактически и стратегически ходове. За Швейцарската кампания Суворов е удостоен с най-високото воинско звание — генералисимус, ставайки четвъртият поред генералисимус на Русия. още »

Седмица 33/2008[редактиране на кода]

Bagramyan1938.jpg

Ованѐс (Иван) Хачату̀рович Баграмя̀н (на руски: Ованѐс Хачату̀рович Баграмя̀н, на арменски: Հովհաննես Խաչատուրի Բաղրամյան) (2 декември 1897 – † 21 септември 1982) е руски офицер и маршал на Съветския съюз от арменски произход.

През Втората световна война Баграмян е първият командващ фронт от неславянски произход. Той е сред няколкото арменци, заемащи висши офицерски длъжности в Червената армия по време на войната, и един от петдесетте арменци, получили званието генерал.

Опитът на Баграмян във военното планиране му позволява да се отличи като превъзходен командир в ранните етапи на съветската контраофанзива срещу Нацистка Германия. През 1942 г. за първи път оглавява военна част, а през 1943 г. е назначен за командващ офицер (КО) на Първи Балтийски фронт. Като такъв той участва в настъплението на съветската армия на запад и изтласкването на Вермахта от териториите на Прибалтийските републики.

Иван Баграмян не става член на Комунистическата партия веднага след Октомврийската революция, а през 1941 г. – нещо нетипично за съветските военни лица. След Втората световна война работи като член на Върховния съвет в латвийската и арменската съветски социалистически републики, и редовно присъства на партийните конгреси. През 1952 г. се кандидатира за член на ЦК на КПСС, а през 1961 г. става негов пълноправен член. Поради приноса си към победите на съветската армия по време на Втората световна война, Баграмян е считан за национален герой в СССР и продължава да бъде считан за такъв и от арменците. още »

Седмица 34/2008[редактиране на кода]

Jagdpanzer38.jpg

Ягдпанцер 38 (на немски: Jagdpanzer 38 или SdKfz 138/2), наричан още Хецер (на немски: Hetzer – „преследвач“, „гончия“, произнася се хетцер), е немско самоходно противотанково оръдие от Втората световна война. Базирано е на шасито на чехословашкия танк ЛТ-38, със силно наклонена броня на надстройката и дългостволно противотанково оръдие. Според някои следвоенни експерти „Хецер“ е решението срещу многобройните съюзнически танкове М4 Шърман и Т-34. Съветски ветерани също се изказват положително за машината.

Между август и септември 1943 г. инженери от фирма „БММ“ изготвят чертежи за ново евтино самоходно противотанково безоткатно оръдие. На 17 декември 1943 г. е представен проект за 13-тонно щурмово оръдие, базирано на компоненти на оригиналния Панцер 38(т), и машина, базирана на шасито на нов разузнавателен танк. В крайна сметка е предложен вариант, обединяващ по-добрите страни на двата проекта. На 24 януари 1944 г. е изготвен дървен модел, а два дни по-късно е представен на Службата по въоръжение на сухопътните войски (Heereswaffenamt), а на 27 януари машината е окончателно одобрена и скоро след това е приета на въоръжение.

Бронята на Ягдпанцер 38 е силно наклонена с дебелина от 60 мм (челна) до 20 мм (странична и задна). Основното въоръжение на Хецер е 75 мм противотанково оръдие ПаК 39, калибър 48 (PaK 39 L/48). Допълнителното въоръжение се състои от картечница МГ-34, с възможност за кръгов обстрел, разположена на покрива. още »

Седмица 35/2008[редактиране на кода]

Катедралата „Успение на Света Богородица

Варна е най-големият град в Северна България, както и по българското крайбрежие на Черно море. Той е трети по население в България и е център на Община Варна и на едноименната област. Намира се в североизточната част на страната и е пристанищен град с население над 340 хиляди жители.

По тези причини, а и като седалище на българското правителство през летните месеци, където в резиденция „Евксиноград“ се провеждат заседанията на кабинета и на Президентството, Варна често е наричана „морската столица на България“. Градът е голям културен център с развит морски туризъм и е изходна точка за много курорти по северното Черноморие.

Във Варна се провеждат множество културни прояви, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято“, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В историческия музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, намерено във варненския халколитен некропол и част от т.нар. Култура Варна.

Градът е разположен на северния и западния брегове на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от канала, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг на канала се намират западната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градският плаж. още»

Седмица 36/2008[редактиране на кода]

„Вавилон 5“ (на английски: Babylon 5) е американска научно-фантастична сага, създадена от сценариста Джоузеф Майкъл Стразински.

Пилотният филм Срещата (на английски: „The Gathering“) се излъчва на 22 февруари 1993 г., а сериалът стартира за пръв път в САЩ на 26 януари 1994 г. Продукцията е носител на две награди „Хюго“ за най-добро драматично представяне и две награди „Еми“ за грим и визуални ефекти. „Вавилон 5“ се излъчва успешно в продължение на пет години, а след края на шоуто са създадени няколко телевизионни филма. Вторият проект на Стразински за телевизионен сериал от вселената на „Вавилон 5“ стартира през 1999 г. под името „Кръстоносен поход“ („Crusade“).

Вавилон 5 е самотна космическа станция, разположена на неутрална територия в орбита около планетата Епсилон 3. Станцията е построена с идеята да бъде мост между различните извънземни цивилизации в галактиката и място, където разногласията да бъдат решавани по мирен път.

Проектът „Вавилон“ е създаден след края на войната между Земята и расата Минбари. Неговата цел е да предотврати нова война като създаде космическа станция, където всеки познат извънземен вид да има свой представител. Станциите Вавилон 1, 2 и 3 са саботирани и разрушени, а Вавилон 4 изчезва безследно веднага след като е построена. Освен колоритните дипломати, на Вавилон 5 живеят още четвърт милион хора и извънземни. Станцията е любимо място на търговци, предприемачи, измамници и странстващи пътешественици. По думите на Дж. Майкъл Стразински, тя напомня на „Казабланка в Космоса“. още»

Седмица 37/2008[редактиране на кода]

Reading glasses.jpg

Очилата са оптичен инструмент, който служи за коригиране на зрението или за предпазване на очите от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни лещи, наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от пластмаса или метал. Лещите в началото се изработват от стъкло, но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства — по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям показател на пречупване на светлината .

Не всички видове очила имат за цел да коригират дефекти в зрението. Някои от тях, използвани в спортове като алпинизъм, ски, плуване или в научни лаборатории, са предназначени да предпазват очите от вредни влияния като прах, химикали или ултравиолетово излъчване. Носенето на други видове очила (слънчеви очила например) има предимно естетични и модни подбуди. В армията се използват специални очила за нощно виждане, които обикновено работят в областта на инфрачервеното излъчване.

По името на една от най-реномираните оптични фирми — немската фирма за производство на стъкла „Карл Цайс“ (Carl Zeiss), очилата в България се наричат жаргонно цайси.още »

Седмица 38/2008[редактиране на кода]

Джим Торп 

Джим Торп е американски спортист. Считан е за един от универсалните спортисти на 20 век. Има златни олимпийски медали в дисциплините петобой и десетобой, играл е американски футбол, баскетбол и бейзбол (на професионално и колежанско ниво).

Олимпийските му медали са отнети, след като става ясно, че се е състезавал два сезона като професионален играч в американски бейзболен отбор. Това нарушава валидното по това време правило, позволяващо участие на олимпийски игри само на аматьори. След отпадането на забраната, отличията му са върнати посмъртно. През 1978 г. е обявен и национален празник в чест на Джим Торп, който все още се празнува на неговата рождена дата - 28 май.

Торп е наполовина индианец и се причислява към съвременната индианска общност Саук и Фокс, която представлява обединение на потомците на индианските племена сауки и фокси. Индианското му име е Уа-То-Хук (Wa-Tho-Huk), което се превежда като „Светъл път“. През цялата си кариера е подложен на расизъм и пренебрежение от страна на белите американци. Във вестникарските статии за постиженията му Торп е описван като „червенокожия“ и „индианския атлет“. Играл е в отбори, съставени само от играчи от индиански произход. още»

Седмица 39/2008[редактиране на кода]

Enigma.jpg

Енигма (на немски: Enigma) е тип преносими шифровъчни машини, използвана за шифриране и дешифриране на секретни съобщения през 20-те години на XX век.

Енигма е използвана от началото на 1920-те години за търговски цели, както и във военните и държавни служби и учреждения на много страни, но най-широко разпространение получава в Нацистка Германия по време на Втората световна война. Затова под „Енигма” най-често се разбира немският военен модел Енигма на Вермахта (Wehrmacht Enigma).

Думата „Enigma“ идва от гръцката дума αίνιγμα и означава „загадка”.

За изобретател на Енигма се счита немският електроинженер д-р Артур Шербиус (1878–1929 г.), който на 23 февруари 1918 г. получава първи патент за шифровата машина. За производството на машината на 9 юли 1923 г. в Берлин се създава акционерното дружество „Шифрови машини”. Първоначално Енигма е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така например през 1923 г. е свободно предлагана за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на ХХ век обаче военните институции проявяват засилен интерес към изобретението, така че машината скоро изчезва от цивилния пазар. още»

Седмица 40/2008[редактиране на кода]

Ра̀йнхард Трѝстан О̀йген Ха̀йдрих (на немски: Reinhard Tristan Eugen Heydrich) е германски държавен и политически деятел, началник на Главно управление за имперска сигурност (РСХА), заместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия, обергрупенфюрер от СС и генерал от полицията.

На 30 март 1920 г. Хайдрих постъпва във военноморското училище в Кил. Военноморският флот, с неговия строг кодекс на честта, се струва на Хайдрих част от елита на нацията.

През юни 1931 г. Райнхард Хайдрих постъпва в Националсоциалистическата германска работническа партия и се записва в бойните отряди на партията СС (Schutzstaffel – охранителни отряди) под № 10 120.

В този период Хайнрих Химлер започва организирането на дейността на СС – „Охранителните отряди на фюрера“. Хайдрих се запознава с Химлер през август 1931 г. и му представя предложенията си за създаване на служба за разузнаване към СС. Химлер одобрява идеята и му възлага да изгради организацията, получила името СД („Sicherheitsdienst“ (SD) – Служба за сигурност).

Назначаването на Адолф Хитлер през 1933 г. на поста райхсканцлер означава за СА и СС възможност за реален достъп до властта и начало на разправата с опозицията. Чиновниците от времето на Ваймарската република, са до голяма степен заменени от членове на СА и СС и крайни привърженици на нацисткия режим. Самият Хайдрих още през същата година е назначен за шеф на политическата полиция в Бавария.

Хайдрих е един от инициаторите на „окончателното решаване на еврейския въпрос“, координатор на дейностите по борба с вътрешните врагове на Третия райх. През 1940-те години Хитлер го смята за свой възможен приемник, но Хайдрих загива при атентат през 1942 г. Смъртта му предизвиква така наречения „Акт на отмъщение“ ("Racheakt") на националсоциалистите, известен като „Унищожаването на Лидице“. ... още »

Седмица 41/2008[редактиране на кода]

ADN static.png

Еволюция (от латинската дума evolutio, „разгръщане“, „разкриване“) е научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие. Преди втората половина на 19 век употребата на термина се е ограничавала до целенасочения, предварително начертан процес на ембрионалното развитие на организмите, но впоследствие той започва да се прилага и към други контексти: в астрономията се говори за звездна еволюция, в обществените науки — за социална еволюция, може да се говори за еволюцията на дадена идея или концепция. В случай, че не се конкретизира, традиционното разбиране на термина е в неговия оригинално биологичен аспект. Основна тема на настоящата статия е биологичната еволюция, исторически наричана още трансмутация, както и научната теория, свързана с нея.

В биологията еволюция означава промяната на наследствените белези на една популация от поколение на поколение. Белезите са проявление на гените, които биват копирани и предавани на потомството по време на размножаването. Мутациите в тези гени могат да доведат до създаването на нови белези или до промяна на старите. Това води до наследствени изменения между организмите. Нови белези могат да се получат вследствие на трансфер на гени: между популациите, например при миграция, или между видовете, при хоризонтален генен трансфер. Еволюцията настъпва тогава, когато тези наследствени разлики станат по-чести или по-редки в популацията: неслучайно - при естествен отбор, или случайно - при генетичен дрейф. още »

Седмица 42/2008[редактиране на кода]

Schuke organ Varna Bulgaria.jpg

Органът (на гръцки: όργανο „инструмент, апарат“) е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.

Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя.

Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика. ... още »

Седмица 43/2008[редактиране на кода]

Rabies Virus EM PHIL 1876.JPG

Бесът (на латински: Rabies, Lyssa, на английски: Rabies, на немски: Tollwut и на руски: Бешенство) е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез слюнка, попаднала върху открита рана. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до енцефалит (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него телца на Бабеш-Негри. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото. Разпространява се главно чрез хищници, тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане. Причинители на заразата са и прилепи.

Заболяването е познато от най-дълбока древност като първите сведения за него са документирани в Месопотамия от XXIII в.пр.н.е. От тогава до наши дни то е център на вниманието и интереса на много учени. В Индия болестта е позната от 1500 - 500 г. пр.н.е. Тя е описана в древния индуистки текст Атхарва Веда и е изобразявана като бог на смъртта, наречен Яма, който според текста има две кучета, които отглежда като свои любимци. Те навестяват хората, обречени да умрат, и така изпълняват роля на емисари на смъртта. В славянската митология болните от бяс хора са наричани кликуши. Описанието на тези същества е доста хиперболизирано. още »

Седмица 44/2008[редактиране на кода]

Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV) е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. Този отбор притежава уникално постижение - от създаването на Бундеслигата преди 44 години той е единственият, който не е изпадал в по-долна дивизия. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

Хамбургер ШФ посочва 29 септември 1887 г. като дата на основаване на отбора. Същинската дата на създаване обаче е 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. 29 септември 1887 г. е датата на създаване на най-стария от тези три отбора, но управителният съвет на Хамбургер ШФ взима решение тя да се счита за официална дата на основаване. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия - син и черен - се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота. още »

Седмица 45/2008[редактиране на кода]

Samuil of bolgaria reconstruction.jpg

Самуил е български цар, управлявал България от 997 до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите. От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство. ...още »

Седмица 46/2008[редактиране на кода]

Waves of paratroops land in Holland.jpg

Операция Маркет-Гардън (на английски: Operation Market-Garden) е военна операция на Антихитлеристката коалиция, проведена по време на Втората световна война през септември 1944 година. Оценявана е като най-големият въздушно-сухопътен десант в историята.

Главната цел на антихитлеристките сили е да превземат мостове на територията на Холандия, като по този начин си осигурят плацдарм за нахлуване в Германия, заобикаляйки силно укрепената отбранителна линия „Зигфрид“. Голямата идея обаче е приключване на войната до Коледа и превземането на Германия преди настъпващата от изток Червена армия.

За антихитлеристите месец август 1944 година се оказва добър. След първоначалния неуспех на пробива при десанта в Нормандия, в края на август генерал Джордж Патън и неговата 3-та армия се измъква на изток от Нормандия. Британците и канадците настъпват към град Фалез, Франция, който е превзет на 16 август. още»

Седмица 47/2008[редактиране на кода]

JSBach.jpg

Йохан Себастиан Бах (на немски: Johann Sebastian Bach) е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила Барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда Бахови произведения, а друга, навярно по-малка, част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове, освен операта, и е признат майстор на полифонията.

След смъртта на Бах, музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през 19-ти век интересът към нея се засилва, благодарение на някои ентусиасти, най-известен сред които днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през 20-ти век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден днешен.

Йохан Себастиан Бах е най-малкото дете в семейството на музиканта Йохан Амброзиус Бах и Мария Елизабета Лемерихт, осмо по реда на раждане, но шестото, което успяло да порасне, тъй като 3 от децата им умират малки. Баща му е изпълнител на цигулка и клавесин, както и органист в църквата „Св. Георги“ в Айзенах. Родът на Бах става известен с музикалните си таланти още от през първата половина на 17 век. За родоначалник на рода се счита хлебарят Файт Бах, който живее в Тюрингия... още »

Седмица 48/2008[редактиране на кода]

Jules verne at iss.jpg

Първият космически кораб от серията АТК, номер 001 (АТК-001) е наречен на името на френския писател-фантаст Жул Верн. Изстрелян е на 9 март 2008 г. към Международната космическа станция, с цел снабдяване с вода, въздух, припаси, консумативи и апаратура, и корекции на орбитата ѝ. Скачва се с нея на 3 април. Остава скачен със станцията до 5 септември, след което се отделя и изгаря на 29 септември в атмосферата над Тихия океан.

Отделните части на „Жул Верн“ са произведени от концерна EADS Astrium и негови подизпълнители в Италия, Франция и Германия.още »

Седмица 49/2008[редактиране на кода]

LocationChad.svg

Чад (на арабски تشاد, правопис по системата BGN Ts^ad, на френски Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана "мъртвото сърце на Африка". Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник на населението. Най-високият връх е Еми Куси (3 445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за премахване на конституционните ограничения на президентския пост. още»

Седмица 50/2008[редактиране на кода]

Вафен-СС (от немски: Waffen-SS - Войски СС, Въоръжени СС, буквален превод СС оръжия) е военният клон на Шуцщафел (Schutzstaffel, известен още като СС).

Основан е в Германия през 1939 г., след като СС се разделя на две. Името Вафен-СС става официално на 2 март 1940 г. Въпреки че организацията е оглавявана от Хайнрих Химлер, тя взема участие във Втората световна война под командването на Вермахта. По време на войната се разраства до 38 дивизии.

След войната, по време на Нюрнбергските процеси, Вафен-СС е осъдена от победителите във ВСВ като престъпна организация поради политическите връзки с Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и заради участието си във военни престъпления.

още »

Седмица 51/2008[редактиране на кода]

Карта на Санстефанска България

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века османско владичество над България.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес село Йешилкьой западно от Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Противоречията относно санстефанските клаузи са сред предпоставките за разпадането на Съюза на тримата императори седем години по-късно.още »

Седмица 52/2008[редактиране на кода]

Jagdpanther.IWM.jpg

Ягдпантер (на немски: Jagdpanther или ловуваща пантера) е унищожител на танкове, проектиран и произвеждан в Нацистка Германия, по време на Втората световна война. Добрият коефициент мощност към маса и мощното му оръдие позволява унищожаването на всеки съюзнически танк. Ниският профил позволява лесно прикриване, а използването на шасито на Пантера гарантира малко на брой механични проблеми. Ягдпантер се доказва като ефективно оръжие, но поради неголямата бройка и времето, в което се появява, не може да повлияе на изхода на войната.

На 3 август 1942 г. е поръчан тежък унищожител на танкове, базиран на шасито на новия среден танк VK 30.02 (по-късно станал известен като Пантера). Началното му име е SdKfz 173 (Sonderkraftfahrzeug, в превод: машина със специално предназначение). По първоначални планове въоръжението трябва да включва 88 мм оръдие, картечница MG 42 и два 9 мм картечни пистолета MP40. Изработени са два модела, един в мащаб 1:10 и един в мащаб 1:1.

На 5 януари 1943 г. са уточнени тактико-техническите характеристики на машината. Фирмата Даймлер-Бенц получава задачата да увеличи дебелината на челната броня на 100 мм, на страничната до 60 мм (разположени под ъгъл 55°), а на горната и долната броня - до 30 мм. Оръдието трябва да се сваля лесно, за да се осигури достъп при ремонт на управлението и трансмисията. За водача са предвидени два перископа, на мястото на защитените от бронестъкло амбразури. Предвидени са и бойници в корпуса, за стрелба с ръчно стрелково оръжие. През септември 1943 г. е завършен първият Ягдпантер. още »